Решение № 72 от 12.08.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. ХАСКОВО, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20245600900096 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.372, ал.1 от ТЗ, вр. чл.367 от ТЗ за сума в размер на 78 985.90 лева.

ИЩЕЦЪТ – „ТОРРЕ“ ЕООД – *** твърди, че с ответника сключили договор № 777 от 10.08.2023 год. за извършване на специализиран автомобилен превоз на пътници. За извършената от него работа били издадени фактури № 4202 от 07.03.2024 год. за сума от 32 832.10 лева; № 4214 от 05.04.2024 год. за сума от 36 091.44 лева и № 4220 от 17.04.2024 год. за сума от 10 062.36 лева, или общо в размер на 78 985.90 лева, която не била изплатена от страна на ответника и след изпратената му покана. С оглед на изложеното моли за решение, с което съдът осъди ответника да му заплати сумата в размер на 78 985.90 лева. Претендира присъждане на деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ „БиСи ИНДЪСТРИС“ ЕООД – *** – оспорва иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото е приет договор № 777 от 10.08.2023 год., сключен между ответника „БиСи Индърстрис“ ЕООД – ***, в качеството му на възложител и ищеца „Торре“ ЕООД – *** – изпълнител, по силата на който ответникът е възложил, а ищецът приел на свой риск да организира и извършва срещу заплащане „специализиран автомобилен превоз на пътници“, с автобусен транспорт на територията на Община Свиленград, по посочени в договора маршрути. В чл.2 от договора е 1 определен размера на възнаграждението, дължимо от ответника на ищеца, платимо в срок до пет дни след представяне на фактура, издадена от изпълнителя за извършената услуга. Срокът на действие на договора е определен до 10.08.2024 год. С клаузата на чл.9 от договора е вменено в задължение на ответника да заплати в полза на ищеца възнаграждение в размери, при условия и срокове, съгласно договора.

С покана изх.№ 1 от 11.06.2024 год., изходяща от ищеца, на ответника е предоставен три дневен срок за заплащане на исковата сума, формирана като сбор от фактура № 4220 от 17.04.2024 год. за сума от 10 062.36 лева, от фактура № 4214 от 05.04.2024 год. за сума от 36 091.44 лева и от фактура № 4202 от 07.03.2024 год. са сума от 32 832.10 лева, ведно с приложени към фактурите справки за месеците април, март и февруари 2024 год., представляващи възнаграждения за транспортна услуга, съгласно цитирания по-горе договор и за посочените месеци.

Видно от приложената по делото справка е, че пратката, съдържаща поканата е получена от ответника на 06.12.2024 год.

Като писмени доказателства по делото са приети и представени от ищеца приемо – предавателни протоколи от 17.04.2024 год., от 06.04.2024 год. и от 11.03.2024 год., удостоверяващи предаването на процесните три фактури и приложените към тях справки за извършени курсове, от страна на представител на ищцовото дружество на представител на ответника.

По искане на ищеца по делото се събраха и гласни доказателства чрез разпита на посочените от него свидетели. От показанията на свидетеля Г. А. – внук на управителя на ищцовото дружество се установява, че задълженията по сключването и изпълнението на договора, са били възложени на него. Твърди, че търговските взаимоотношения с ответника датирали и преди подписване на договор № 777 от 10.08.2023 год., по повод превоз на работници и служители на ответното дружество до строящото се казино, намиращо се на границата ни с Турция, а впоследствие и персонала на комплекса. Твърди, че от страна на ответника са били плащани суми за извършени превози за период, предшестващ процесния, макар и със закъснение. Преговорите във връзка с изпълнение на договора се водили с Д.С. – представител на ответника, който по това време се занимавал с транспорта. Курсовете били изпълнявани ежедневно. През месец април получил имейл от адвоката на ответното дружество, че прекратяват едностранно договора, без да посочват причините за това. Започнали преговори за заплащане на дължимите до прекратяване на договора суми, като преговорите се свеждали до това да се изплатят фактурите, но без лихви и разноски, включително и държавна такса, която вече свидетелят бил заплатил.

Поради това не постигнали и съгласие за доброволно уреждане на спора.

Споделя, че следели автобусите с GPS – и, с които били оборудвани всички превозни средства. В края на всеки месец – след изготвяне на справките и фактурите, свидетелят ги предавал на Д.С. с приемо – предавателен протокол.

Твърди, че е нямало никакви възражения от страна на ответника относно качеството на изпълняваната от тях работа. От показанията на свидетеля В., 2 работил като шофьор в ищцовото дружество се установява, че е бил извършван превоз на служители на ответното дружество от Свиленград и от Мезек до казиното и обратно. Курсовете били извършвани по седмични разписания. Промените на графика се извършвали само по искане на представител на ответника, който работел в казиното. Свидетелят твърди, че е нямало случай, в който да не бъдат извозени работници и служители на ответника, от страна на които нямало подавани оплаквания срещу превозвача.

След изготвяне на графиците, на шофьорите били давани пътни листи, които ежедневно били попълвани и предавани в офиса на ищеца.

При така установената по делото фактическа обстановка като безспорно съдът приема наличието на валидно възникнали между страните търговски взаимоотношения, учредени с договор № 777 от 10.08.2023 год., по силата на който ответникът е възложил на ищеца организирането и извършването на автомобилен превоз на пътници, за срок до 10.08.2024 год. В тази насока съдът цени приетия като писмено доказателство по делото договор, цитиран по-горе, неоспорен от ответника по надлежния за това ред.

Като безспорно съдът приема и това, че от страна на ищеца е извършен възложения му от ответника автомобилен превоз на пътници за периода от м.февруари до м.април 2024 год., включително, за който и в изпълнение на задълженията, вменени в отговорност на ищеца, съгласно чл.4 от договора, от страна на същия са били изготвени фактура № 4220 от 17.04.2024 год. за сума от 10 062.36 лева, фактура № 4214 от 05.04.2024 год. за сума от 36 091.44 лева и фактура № 4202 от 07.03.2024 год. са сума от 32 832.10 лева, за изплащане на сумите по които от страна на ответника не са представени доказателства, поради което и на основание чл.372 от ТЗ, следва да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на договореното възнаграждение. В подкрепа на изложените доводи за изпълнена от ищеца работа, възложена му от ответника по силата на цитирания по-горе договор, съдът цени и събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите А. и В., от които се установява, че превозът на работници и служители на ответното дружество е бил извършван ежедневно, а така също и приложените по делото справки, съдържащи описания на извършените курсове и изминати километри, неоспорени от ответника по надлежния за това ред.

Като преклудирано съдът преценя направеното от ответника възражение за неизпълнен договор и за недължимост на исковата сума, обосновано с твърдения за това, че извършената от ищеца работа не е била приета от страна на възложителя, предвид разпоредбата на чл.370 от ГПК, според която, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор и не направи възражения, той губи възможността да направи това покъсно. Безспорно по делото е, че в двуседмичния срок, считано от получаване на преписите от исковата молба и приложенията към нея, от страна на ответника не е постъпил писмен отговор, а искането на същия за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор е оставено без уважение с определение, влязло в законна сила, поради необжалването му.

3

Освен като преклудирано, съдът намира възражението и за неоснователно, предвид липсата на доказателства, установяващи същото.

Напротив от страна на ищеца се представиха приемо – предавателни протоколи от 17.04.2024 год., от 06.04.2024 год. и от 11.03.2024 год., подписани от представители на двете спорещи страни, удостоверяващи предаването на процесните три фактури и приложени към тях справки за извършени курсове, доказващи изпълнение на възложената работа, приети като писмени доказателства по делото и неоспорени от ответника, от страна на който не се представиха доказателства за направени възражения за неизпълнена работа. Възражения не са направени и след получаването на процесните три фактури, изпратени до ответника с поканата за доброволно плащане, получена от последния през месец декември 2024 год.

Доколкото от страна на ответника не са представени доказателства, от които да се установи, че след получаване на процесните фактури, са били направени възражения за неизпълнен договор, на основание чл.264, ал.3 от ЗЗД, работата следва да се счита за приета, а съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД за приетата работа, поръчващият дължи възнаграждение.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск като основателен и доказан следва да бъде уважен и ответникът осъден да заплати на ищеца исковата сума в размер на 78 985.90 лева.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски, както следва: 3 500 лева – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция; 3 159.44 лева – държавна такса за образуване на делото; 750 лева – възнаграждение за адвокат за изготвяне на отговор на частна жалба против определението, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявен за разглеждане в настоящото производство; 2 000 лева – възнаграждение за адвокат за осъществено представителство по делото, образувано по молба на ищеца за допускане обезпечение на иска и 40 лева – държавна такса за образуване на делото по молба за ищеца за допускане обезпечение на иска.

Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, минималният размер на възнаграждението с оглед защитавания интерес е 6 966.71 лева, а претендирания такъв – 9 000 лева – обстоятелство, обосноваващо извод за основателност на заявеното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност.

От друга страна, посочените в Наредбата размери не са обвързващи за съда, съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело С – 438/22, явяващо се задължително, съгласно чл.633 от ГПК.

Отчитайки изложените по-горе обстоятелства, както и това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и обема на извършената от пълномощника на ищеца работа, съпоставима и с този на посочените от него и събрани по делото доказателства – гласни чрез разпит на 4 двама свидетели и писмени доказателства, съдът счита, че размерът на възнаграждението следва да бъде определен на 3 500 лева.

По същите съображения следва да бъде намален и размерът на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по обезпечителното производство от претендирания такъв от 4 000 лева на 2 000 лева, и съответно от 4 000 лева на 750 лева – за изготвяне на отговор на частна жалба против определението за допускане на обезпечението.

Искането за присъждане на разноски, направени в изпълнителното производство, образувано въз основа на обезпечителната заповед, включващи адвокатско възнаграждение от 2 000 лева и 66 лева – авансово заплатени такси, следва да се остави без уважение, доколкото дължимостта на същите следва да се прецени в рамките на самото изпълнително производство.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „БиСи Индъстрис“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, да заплати на „Торре“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, ***, сумата в размер на 78 985.90 /седемдесет и осем хиляди деветстотин осемдесет и пет лева и деветдесет стотинки/ лева, дължима общо по фактура № 4220 от 17.04.2024 год.; фактура № 4214 от 05.04.2024 год. и фактура № 4202 от 07.03.2024 год., представляваща цена за организиране и извършване на автомобилен превоз на пътници, в изпълнение на договор № 777 от 10.08.2023 год.