Решение № 7310 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7310 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110120194 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „АГРОМАСТЕРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която е предявен срещу ответника ЗП А. – М.П.В. осъдителен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата о т 10 292 евро /20 129,40 лева/, представляваща дължима в полза на ищеца-изпълнител неустойка за прекратяване от страна на ответника-възложител на сключения между страните Договор № 20/04 от 15.09.2020 г., уговорена в чл. 12 от същия.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на изпълнител, и ответника, в качеството му на възложител, бил сключен Договор № 20/04 от 15.09.2020 г., по силата на който изпълнителят се задължил да извърши всички необходими действия по доставка, монтаж и пускане в експлоатация на технологично оборудване за животновъден обект – козеферма в **********, така както било описано в офертата му, срещу уговорено възнаграждение в размер на 205 840 евро /402 588 лева/, без ДДС.

Твърди, че въз основа на така сключения договор ответникътвъзложител е кандидатствал за финансиране, като е сключил с Държавен фонд „Земеделие“ Договор № BG06RDNP001 – 4.008-0465-C01 от 24.03.2022 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони.

Сочи, че въпреки, че ищецът е изпълнил задълженията си, като е организирал изработване и поръчване на оборудването, вкл. е изпращал напомнителни писма и проформа фактура до възложителя, последният неоснователно едностранно е прекратил договора с писмо от 11.09.2024 г.

Излага доводи, че съгласно чл. 12 от договора, в случай, че 1 възложителят прекрати изпълнението на сключения договор, същият дължи неустойка в размер на 5 % от уговореното възнаграждение, равняваща се на 20 129,40 лева.

По изложените съображения моли съдът да осъди ЗП А. – М.П.В. да му заплати процесната сума, представляваща неустойка при прекратяване на договора от страна на възложителя.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗП А. – М.П.В. подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва фактическата обстановка, изложена от ищеца в исковата молба. Сочи, че съгласно постигнатите между страните договорки, изпълнителят е следвало да издаде проформа фактура за извършване на авансово плащане в срок от 15 месеца от сключване на договора, който срок е изтекъл на 09.12.2021 г.

Сочи, че проформа фактура е издадена едва на 16.08.2024 г., поради което счита, че ищецът е неизправна страна по договора, респективно – че възложителят, като изправна страна, е имал право едностранно да прекрати договора и не дължи претендираната неустойка.

Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 211 ГПК ответникът ЗП А. – М.П.В. предявява срещу ищеца „АГРОМАСТЕРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на последния да му заплати сумата в размер на 10 292 евро /20 129,40 лева/, представляваща неустойка по чл. 11 от сключения между страните Договор № 20/04 от 15.09.2020 г., дължима поради виновно неизпълнение на задължението на изпълнителя да изпрати уговорената проформа фактура най-късно до 09.12.2021 г. /15 месеца след подписване на договора/.

Твърди, че същата е изпратена и получена от възложителя едва на 16.08.2024 г., поради което намира, че изпълнителят, чрез бездействие, не е изпълнил договорното си задължение по чл. 4, ал. 1 от Договора.

С тези доводи моли съдът да уважи предявения от него насрещен осъдителен иск.

Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „АГРОМАСТЕРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД депозира отговор на насрещния иск, с който го оспорва по основание и размер.

Сочи, че договорът между страните е подписан на 15.09.2020 г., но съгласно чл. 20 от него, същият влиза в сила след подписване на договор за финансиране между ЗП А. – М.П.В. и Държавен фонд „Земеделие“.

Сочи, че към 09.12.2021 г. такъв договор не е бил подписан, поради което и сроковете между сключения между страните по спора договор не са започнали да текат.

Излага, че уговореният срок за издаване на проформа фактура за авансово плащане от 15 месеца бил обвързан с периода, в който възложителят 2

/ищец по насрещния иск/ е трябвало да осигури финансиране и да заплати на изпълнителя 50 % аванс от стойността на договора в размер на 241 553 лв. с ДДС.

Уточнява, че уговорената по сключения между страните договор от 15.09.2020 г. реконструкция и модернизация на стопанска (животновъдна) сграда, част от регистриран животновъден обект № 2186870017 – Ферма за ДПЖ за мляко и разплод в УПИ I V стр. кв.1, по плана на с. Долен, общ.

Сатовча, е обвързана от осигурено от възложителя финансиране на проекта, който от своя страна бил разделен на два етапа с междинно плащане: в първият етап било предвидено да се извършат строително – монтажни и ремонтни – възстановителни дейности в животновъдния обект, и да се достави и монтира технологично оборудване от изпълнителя, включващо девет позиции съгласно Приложение № 1, а във втория – да се закупи от възложителя селскостопанска техника.

Твърди, че не е уведомяван за датата на подписване на основен Договор и допълнителни споразумения между ЗП А. – М.П.В. и Държавен фонд „Земеделие“.

Излага аргументи за недобросъвестност от страна на възложителя, който, при получено финансиране, е следвало да извърши плащане по договора в полза на изпълнителя, без да чака изпращането на проформа фактура. Сочи, че между страните е била налице неформална уговорка проформа фактура да не бъде изпращана, а единствено да бъде преведен минимален аванс от възложителя, за да започне производството на оборудването по индивидуалния проект, за което изпълнителят вече бил закупил материали.

Намира, че неиздаване на фактурата не може да бъде основание за прекратяване на договора, поради което намира, че е изправна страна по договора и възложителят няма право на претендираната неустойка.

Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са за разглеждане главен и насрещен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД е да докаже наличието на валидно уговорена неустойка за прекратяване на договора от 15.09.2020 г. от страна на възложителя, настъпването на предвиденото в договора основание за възникване на вземането за неустойка /“виновно“ – т.е. без наличие на основание за това, прекратяване на договора едностранно от възложителя/, обстоятелството, че е изправна страна по процесния договор, както и размера на претендираната неустойка.

В тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства, е 3 да докаже заплащане на паричното задължение, както и всички свои защитни възражения – в това число, че той е изправна страна по договора и е прекратил същия, заради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя.

В конкретния случай, липсва спор между страните, че между „Агромастерс България“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, и ЗП А.М.П.В., в качеството й на възложител, е сключен Договор № 20/04 от 15.09.2020 г., по силата на който изпълнителят се задължил да извърши всички необходими действия по доставка, монтаж и пускане в експлоатация на технологично оборудване за животновъден обект – козеферма в **********, така както е описано в оферта, неразделна част от договора, срещу уговорено възнаграждение в размер на 205 840 евро /402 588 лева/, без ДДС, респективно - 247 008 евро с ДДС .

Съгласно чл. 2 от Договора, срокът за доставка на оборудването е 240 дни при условията на Офертата – тоест, видно от текста на приложената по делото Оферта - 240 дни, считано от получаване на авансово плащане от страна на възложителя.

Няма спор, а и се установява еднозначно от събраните по делото гласи доказателства, че така сключеният между страните договор е във връзка с кандидатстване от страна на земеделския производител по програма за финансиране на селските райони пред Държавен фонд „Земеделие“.

Същият извод се подкрепя и от второто изречение на чл. 20 от Договора, съгласно което договорът от 15.09.2020 г. влиза в сила след подписване на договор между възложителя и Държавен фонд „Земеделие“.

Няма спор между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че между възложителят – ЗП А.-М.П.В. и Държавен фонд „Земеделие“ е сключен Договор № BG06RDNP001 – 4.008-0465-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони на 24.03.2022 г.

С оглед на това съдът намира, че доколкото преди влизане в сила на договора за страните не се пораждат уговорените в него права, респективно – не се дължи изпълнение на уредените задълженията, процесният договор № 20/04 от 15.09.2020 г. е породил правното си действие считано от 24.03.2022 г . Считано от този начален момент следва да се отброяват и всички предвидени в договора срокове, независимо, че в подписания от страните документ, същите са уредени като такива от „сключване“ на договора.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора, ако периодът между подписване на Договора и датата на превеждане на аванса за изпълнението на същия, е поголям от 15 календарни месеца по вина на възложителя, то изпълнителят има право да извърши актуализация на стойността на Договора, поради актуализация на цените на оборудването от Производителя.

Видно от чл. 4 от Договора, страните са уговорили плащанията по сключения Договор се извършват на две равни вноски, както следва: 1/ авансово плащане - в размер на 50% от стойността на договора - след представяне на проформа-фактура /до 15 месеца от подписването на настоящия Договор/ от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ, със задължение на същия за 4 издаване на фактура, в петдневен срок след направеното към него плащане; и 2. окончателно плащане - в размер на 50% от стойността на договора, което следва да бъде извършено 10 дни преди срока за натоварване на оборудването, както и след представяне на проформа-фактура от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ, със задължение на същия за издаване на фактура, в петдневен срок след направеното към него плащане.

С оглед разяснението за момента на влизане в сила на договора, съдът намира, че клаузата на чл. 4 от договора следва да се тълкува в насока, че дължимото от възложителя авансово плащане в размер на 50% от стойността на сделката /необходимо за поръчка на необходимото съгласно договора оборудване/ следва да бъде заплатено от възложителя на изпълнителя след представяне на проформа фактура в срок от 15 месеца от влизане в сила на договора /24.03.2022 г./, т.е. до 24.06.2023 г.

Не е спорно между страните, а и се установява от тълкуването на събраните по делото писмени доказателства, съвместно с депозираните свидетелски показания на свидетеля Маринова, които съдът, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК с оглед наличието на роднинска връзка между свидетеля и управителя на ищцовото дружество, намира за добросъвестно депозирани, че договореният от страните срок от 15 месеца за изпращане на проформа фактура е обвързан със срока за изпълнение на договора за доставка на оборудване от страна на „Агромастерс България“ ЕООД /240 дни или 8 месеца/ и общия срок за изпълнение на проекта от стана на ЗП спрямо ДФЗ /първоначално 24 месеца, впоследствие удължен на 36 месеца/, доколкото, за да може оборудването да бъде доставено и монтирано навреме, следва авансовото плащане за неговата поръчка да бъде извършено най-късно 15 месеца от влизане в сила на договора.

В този смисъл е и изпратеното и неоспорено от ответника писмо от 16.07.2024 г. /л. 13 и л. 32/, с която изпълнителят „Агромастерс България“ ЕООД отправя покана до земеделския производител за своевременно извършване на авансовото плащане по договора, доколкото за доставката и монтажа на технологичното оборудване са нужни 240 дни, а срокът за изпълнение на целия проект към ДФЗ изтича на 25.03.2025 г.