Определение № 3719 от 07.10.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3719 гр. Варна, 07.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20213100102613 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по молби, както следва:

1) молба от Прокуратура на Република България, чрез прокурор Ивелина Бухлева – Ван Каутер за изменение в частта на разноските на Решение №733/07.06.2022 г. по настоящото дело, инкорпорирана във въззивна жалба №15017/23.06.2022 г. и конкретизирана с молба вх. № 16919/13.07.2022 г., подадени от същата страна. В молбата е изразено становище, че определеното от съда и присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. П. следва да бъде намалено съразмерно на уважената част от исковата претенция.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Г. П. С. не изразява становище по молбата.

2) молба с вх. № 15333/27.06.2022 г., подадена от Върховен касационен съд, чрез юриск. Здравко Стойков, в която е обективирано искане да бъде изменено в частта за разноските постановеното по делото Решение № 733/07.06.2022 г. като в полза на молителя бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 432 лв., съобразно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ и съразмерно на отхвърлената част от исковете.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Г. П. С. не изразява становище по молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхождат от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.

Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по предявен от Г. П. С., чрез адвокат А. Г. П. против Прокуратура на Република България, Окръжен съд Велико 1

Търново, Апелативен съд Велико Търново и Върховният касационен съд, иск с правно основание чл. 2"б" от ЗОДВ и цена на иска: 60 000 лева.

С Решение №733/07.06.2022 г. на ВОС Прокуратура на Република България, Окръжен съд Велико Търново, Апелативен съд Велико Търново и Върховният касационен съд са осъдени да заплатят солидарно на Г. П. С., сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок по пр. пр. № 539/2005 год. по описа на Окръжна прокуратура, следствено дело № 196/2006 год. по описа на ОСС-Велико Търново, НОХД № 243/2012 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, ВНОХД № 70/2016 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, НОХД № 258/2016 г. по описа на ОС - Велико Търново, ВНОХД № 372/2018 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново и НД № 157/2020 г. по описа на 3то НО на ВКС, на основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ. Със същото решение предявения от Г. П.

С. иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ против Прокуратура на Република България, Окръжен съд Велико Търново, Апелативен съд Велико Търново и Върховният касационен съд е отхвърлен за разликата над сумата от 2 500 лв. до пълния предявен размер на претенцията от 60 000 лв.

В резултат на това произнасяне в полза на адв. А. П. е присъдена сумата от 405 лв., представляваща възнаграждение за осъществената адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, а в полза на Г. П. С. е присъдена сумата от 10 лв., представляваща направените по делото разноски за заплатена държавна такса, на основание чл.10, ал. 3 ЗОДОВ.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38 ЗАдв в исково производство насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания по член 78 ГПК за ангажиране отговорността й за разноски.

В производството по делото ищацът Г. П. С. е бил представляван от адв. А. П.. От представения по делото договор за правна защита и съдействие от 21.10.2021 г. (лист 5 гръб), се установява, че правната помощ е осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 ЗА в исково производство насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания по чл. 78 от ГПК за ангажиране отговорността й за разноски, като техният размер се определя от съда, съобразно предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Трайната съдебна практика е ориентирана към присъждане на тези разноски в полза на адвоката, осъществил правната помощ.

При съобразяване материалния интерес на делото (60 000 лв), съпоставен с уважената 2 част от иска (2 500 лв.), на адв. А. П. следва да се присъдят разноски в размер на 16.87 лв.

По изложените съображения, молбата от Прокуратура на Република България, чрез прокурор Ивелина Бухлева – Ван Каутер за изменение в частта на разноските на постановеното по настоящото дело решение е основателна. Въззивното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъдат редуцирани присъдените такива в полза на адв. А. П. до размер от 16.87 лв.

Ответната страна Върховен касационен съд, чрез юриск. Здравко Стойков с отговора на исковата молба е претендирала присъждане на разноски за процесуално представителство от юрисконсулт, което следва да бъде определено в размер на 450 лв., съобразно нормата на чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на Върховен касационен съд следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, възлизащи в размер на 432 лв.

С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение №733/07.06.2022 г., постановено по гр. дело № 2613/2021 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:

НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски за производството в полза на адв. А.

Г. П. с ЕГН:**********, с БУЛСТАТ:104602699 и съдебен адрес гр.Велико Търново, ул. *** от 405 лв. (четиристотин и пет) лв. на 16.87 лв. (шестнадесет лева и 87 ст.).

ОСЪЖДА Г. П. С. с ЕГН:**********, да заплати на Върховен касационен съд на Република

България, сумата от 432 лв. (четиристотин тридесет и два лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от получаването на съобщението до страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3