Решение № 758 от 26.05.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. София, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000502370 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 65 от 2 март 2021г. по гр. д. № 428/2020г. Окръжен съд – Перник е признал за установено по предявения иск с правно основание чл.

439, ал.1, вр. с ал.2 от ГПК, вр. с чл. 110 ЗЗД, от ищеца М. С. М., с ЕГН **********, от гр. ***, ж.к. „***“, бл.4, ап.13, по отношение на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление : гр. София-1335, Район „Люлин“ ж.к. „Люлин - 10“, бул.

„Петър Дертлиев“ 25, сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, че ищецът не му дължи поради настъпила погасителна давност и погасяване по давност сумата 44 814 лв. – лихва за забава, предмет на договор за банков инвестиционен кредит № 1124/ 20.08.2008г. и Анекси № 1 / 26. 03. 2009г., № 2/15.07.2009г., № 3 / 20.08.2008г. и № 4 /20.04.2011г., прехвърлени и цедирани на основание договор за прехвърляне на вземания от 15.10.2018г. между цедента „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК 831919536 и цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, съгласно който банката е прехвърлила на ответното дружество „изцяло вземането /включително ведно с обезпечения, принадлежности към него и лихви/, произтичащо от договор за 1 кредитна линия банков системен акаунт № 956LINV*** от 20.08.2008г. с „Уникредит Булбанк“ АД, за която сумата са издадени срещу М. С. М. в качеството му на солидарен длъжник, заедно с „Медицински център Еврика“ ООД, с ЕИК 823088184, „Специализирана хирургическа болница за активно лечение „ /СХБАЛ/ „Еврика“ ООД, А. Л. С., П. С. П. и К.

Г. С., са заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 23.10.2012г. по ч. гр. д. № 7308/2012г. по описа на Районен съд - Перник и е образувано изпълнително дело № 20128130402594/2012г. по описа на ЧСИ А. В. с peг. № *** в КЧСИ. Съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 439, ал.1, вр. с ал.2 от ГПК, вр. с чл. 110 ЗЗД, от ищеца М. С. М., с който моли да бъде признато за установено по отношение на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, че не му дължи поради настъпила погасителна давност и погасяване по давност сумата 97 913,25 лв.

/деветдесет и седем хиляди деветстотин и тринадесет лева и двадесет и пет стотинки/ - главница, предмет на посочения договор за банков инвестиционен кредит и анекси, прехвърлени и цедирани на основание посочения договор за прехвърляне на вземания между цедента „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК 831919536 и цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, за която сума са издадени срещу посочените лица като солидарни длъжници заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 23.10.2012г. по ч. гр. д. № 7308/2012г. по описа на Районен съд - Перник и е образувано изпълнително дело № 20128130402594/2012г. по описа на ЧСИ А.

В. с peг. № *** в КЧСИ; осъдил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, да заплати на М. С. М., с ЕГН **********, сумата 3 414,12 лв. /три хиляди четиристотин и четиринадесет лева и дванадесет стотинки/, представляваща направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд, съразмерно на уважената част от иска; осъдил М. С. М., с ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ - юрисконсултко възнаграждение.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищеца М. С. М. срещу решението по гр. д. № 428/2020г. на ОС - Перник в неговата отхвърлителна част. С доводи за нарушение на материалния закон и процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата по делото по отношение на момента, от който тече и изтича погасителната давност, в това число действията, които я прекъсват, иска отмяна на решението в 2 обжалваната част и уважаване на иска в отхвърлената му част. Прилага удостоверение, издадено на 31.03.2021г., и иска приемането му. Поддържа, че обсъдената от ОС молба от 26.06.2019г. е подадена по прекратено спрямо него изпълнително производство, по което дружеството – цесионер не е било конституирано като взискател, поради което е недопустимо да се извършват надлежни изпълнителни действия, прекъсващи давността. Счита също, че давността следва да се отброява от 20.11.2012г., когато е било образувано изпълнението, въпреки че се касае за „канцеларско действие“, съгласно ТР № 2 от 26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което тя е изтекла още на 20.11.2017г. преди подаването на молбата от 26.06.2019г., която не представлява предприемане на изпълнително действие. Наред с това релевира евентуални по характер доводи срещу приетото в обжалвания акт, че доколкото няма открита сметка в „Алианц Банк България“ няма наложен запор, съгласно приложеното към въззивната му жалба удостоверение, поради което не е налице и валидно предприето действие по изпълнението, прекъсващо давността.

Ответникът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е оспорил жалбата на ищеца и е подал въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд в частта, в която искът е уважен. С доводи за неправилност на решението поради неправилни изводи за изтекла погасителна давност, иска отмяна на решението в обжалвана част и отхвърляне на иска. Поддържа, че в конкретния случай заповедта за изпълнение срещу длъжника е влязла в сила след връчването й и неоспорването на вземането, откогато е започнала да тече петгодишна давност. Развива съображения, че давността не е текла до 26.06.2015г., като по изпълнителното дело са постъпвали плащания до 09.09.2020г. и между исканите и извършвани изпълнителни действия не е изтекъл период от време, по–голям от предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Счита, че по отношение на всеки един от солидарните длъжници не тече отделен срок по чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК. Поддържа още, че ако е погасена лихвата за забава, то тя би била погасена само за периода 21.11.2014г. – 26.06.2016г. в размер на 15 906, 82 лв., като периода 26.06.2016г. – 26.06.2019г. давността не е изтекла.

Ищецът М. е оспорил жалбата на ответника АСВ ЕАД с доводи, идентични на тези, релевирани в собствената му въззивна жалба.

3

Софийски апелативен съд, в изпълнение на правомощията СИ, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, след служебна проверка на обжалваното решение, намира същото за валидно и допустимо – разгледани са предявени с редовна искова молба искове, основани на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (чл. 439, ал. 2 ГПК), а с оглед доводите във въззивните жалби счита същото за частично неправилно – в обжалваната от ищеца част.

По доводите в жалбите и в приложение на императивните материалноправни норми, приложими към спора, САС намира следното:

Предявени са на 31.07.2020г. искове с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищецът М. С. М. твърди, че е солидарен длъжник по договор за банков инвестиционен кредит № 1124/ 20. 08. 2008г. и анекси № 1 / 26. 03.

2009г., № 2 /15. 07. 2009г., № 3 /20. 01.2010г. и № 4 /20.04.2011г., сключен с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, гр. София, със съдлъжници „Медицински център Еврика“ ООД, „Специализирана хирургическа болница за активно лечение „Еврика“ ООД, А. Л. С., П. С. П., К. Г. С.. Банката се е снабдила с изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7308/2012г., издаден на 23.10. 2012г. по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК, за сумата 349 350 евро – главница, ведно със законната лихва; 13 530, 43 евро – лихва за периода 10.03.2012г.- 21.10.2012г.;

1 222,73 евро – такси и 14 242, 18 лв. – държавна такса. Въз основа на ИЛ било образувано изп. дело № 20128130402594/2012г. След публична продан на обект на изпълнението – ипотекиран имот, принадлежащ на един от длъжниците, бил съставен протокол за разпределение и размерът на общия дълг се свел до 125 016, 69 лв. Ищецът твърди, че по отношение на него не са искани и извършвани принудителни действия в рамките на двугодишен период и след това, като действията спрямо други солидарни длъжници не произвеждат действие спрямо него, а нова давност е започнала да тече считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение и е изтекла през 2017г.

Поддържа, че две години след образуването на изпълнителното дело, поради неизвършване на изпълнителни действия спрямо него, принудителното изпълнение е било прекратено и в случай, че се приеме, че прилага ППВС № 3/80г., след прекратяването на изпълнението е започнала да тече нова 4 петгодишна давност, изтекла на 23.11.2019г. Счита, че евентуални действия срещу него след прекратяване на изпълнителното производство, като извършени при „липсващ“ изпълнителен процес, са без правно значение. Към 20.07.2020г. дългът по изпълнителното дело възлизал общо на 154 183, 47 лв., от които главница в размер на 106 011, 25 лв. и 48 172, 22 лв. - законна лихва. Иска от съда да признае за установено, че не дължи на ответното дружество АСВ ЕАД – цесионер на вземанията съгласно договор за прехвърляне на вземания от 15.10.2018г. – горепосочените вземания, след изменение на иска, общо в размер на 142 727, 67 лв., от които главница в размер на 97 913, 25 лв. и 44 814, 49 лв. - законна лихва.

Ответникът – АСВ ЕАД е предприел процесуална защита срещу допустимостта на исковете – релевирал е отвод за недопустимостта им поради естеството на погасителната давност като инстутит на материалното право, предприел е и защита по същество, като е оспорил възражението за изтекла погасителна давност.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел в решаващите си мотиви, с които е обосновал частична основателност на исковата претенция, че спрямо ищеца като солидарен длъжник не са били предприети никакви изпълнителни действия, поради което на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство, образувано на 20.11.2012г., е било прекратено по отношение на него на 20.11.2014г., откогато е започнала да тече нова погасителна давност, текла до 26.06.2019г., когато АСВ ЕАД е поискала да бъде конституирана като взискател, да се извърши справка за сметките на длъжника и да бъде наложен запор по открита сметка.

ОС е приел, че ЧСИ е дължала извършването на изпълнителни действия по перемираното производство срещу ищеца – позовал се е на решение № 37 от 24. 02. 2021г., постановено реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 1747/2020г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, и въз основа на посочената молба на ответника ЧСИ е изпратила запорни съобщения до „Алианц банк България“ и до длъжника – ищец. Съдът е формирал краен извод, че вземането за главница не е погасено с изтичането на 5 –годишен давностен срок, а е погасено вземането за лихва – с изтичането на 3 –годишен давностен срок.

Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено в чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът, предявил отрицателен 5 установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане. В конкретния случай, с оглед повдигнатия спор, взискателят - ответник следва да докаже, че определен изтекъл период от време след падежа на вземането е правно ирелевантен по отношение броенето на давностния срок.

За да се произнесе по основния спорен въпрос относно погасителната давност, въззивният съд взе предвид следното, като изхожда от установеното в първоинстнационното производство относно хронологията на развилото се правоотношение ищец - ответник и извършването на изпълнителни действия, които като факти не са оспорени във въззивното производство:

Не се спори, че с договор за банков инвестиционен кредит № 1124/20. 08. 2008г. и анекси № 1/26. 03. 2009г., № 2/15. 07. 2009г., № 3/20. 01.

2010г. и № 4/20.04.2011г., „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД гр. София, е отпуснала кредит в евро, по който съдлъжници са „Медицински център Еврика“