Решение № 188 от 10.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Пловдив, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. еоргиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора Марина В. Белчева като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20235000500428 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Жалба вх.

№22688/14.07.2023 г., подадена от Б. Й. Б., чрез адв. Н. С., срещу Решение №873/25.06.2023 г. по гр.д.№2108/2022 г. на ПОС – 3-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против П. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за сумата над 3000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – преживяно притеснение, неудобство и страх от повторно осъждане, в резултат на повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила Присъда №54/19.02.2019 г. по НОХД №1072/2016 г. на ПРС – 14 н.с. Релевирани са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, противоречие със събраните по делото доказателства и установената съдебна практика. Съдът правилно е приел, че наказателното производство срещу ищеца е продължило необосновано дълъг срок, но е омаловажил въздействието му върху ищеца. Нарушен е принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на обезщетението. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите, но не ги е анализирал правилно, като част от тях е игнорирал, и е кредитирал заключението на оспорената съдебно-психологична експертиза. Ищецът е привличан три пъти като обвиняем в досъдебното производство, участвал е в 26 съдебни заседания пред първостепенния съд, и две заседания пред въззивния съд. Наказателното 1 производство е продължило повече от 5 години, през които Б. е живял в стрес и напрежение от изхода на делото. Част от мотивите на съда противоречат на надлежно приобщени доказателства /свидетелство за съдимост/, а в друга част те са непоследователни.

Неправилно съдът е приел ищецът да е осъществявал „продължително противоправно поведение“ и „трайно неправомерно поведение“ на базата на справка за криминалистични регистрации от 2014 г., представена от П. – криминалистичната регистрация не съставлява доказателство за противообществени прояви. Видно от приложеното свидетелство за съдимост, ищецът има една противообществена проява, като наказателното производство е приключило със споразумение по НОХД №3476/2014 г. на ПРС. Повдигнатото на ищеца незаконно обвинение е за тежко престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода“ за срок от една до десет години, поради което по време на наказателното производство той е търпял притеснение от възможността да бъде осъден повторно, с тежки за него последици. Съдът безкритично е приел изводите на оспореното заключение на СПЕ, като не е взел предвид, че то не съответства на събраните доказателства – вещото лице невярно е приело, че по време на наказателното производство ищецът е заминал в чужбина, създал семейство и му се е родило дете, което не съответства на установеното по делото, че той е заминал за Н. на 21.03.2019 г. след отмяната на мярката му за неотклонение, и в експертизата не е отчетено, че от приключването на наказателното производство са изминали четири години, през които ищецът е възстановил психическото си състояние и е подредил живота си. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на ново решение по същество в тази част, с което искът да бъде уважен до пълния му предявен размер. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

Пред въззивната инстанция страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което във въззивното производство нови доказателства не са събрани.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим.

По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася по релевираните с въззивните жалби оплаквания, като прилага служебно императивни правни норми.

На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:

2

Между страните не се спори, а и се установява от приложените материали от проведеното наказателно производство, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 20.10.2014 г. /на л.78 от приложеното ДП/ по Досъдебно производство №169/2014 г. по описа на РУ на МВР – гр. С., пр.пр. №4429/2014 г. на РПрПловдив, ищецът Б. Й. Б., тогава на 21 години, е бил привлечен в качеството на обвиняем по обвинение за извършено от него престъпление с правна квалификация чл.195, ал.1, т.1, пр.1, т.5 във вр.чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от 21.02.2014 г. до 22.04.2014 г., в с. Й. Г., в съучастие с друго лице и чрез използване на МПС, след предварително сговаряне в немаловажен случай, при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи – на 21.02.2014 г. - 1340 кг. ечемик на стойност 469 лв., и на 22.04.20014 г. - 2100 кг. ечемик на стойност 735 лв. от владението на собственика. На същата дата по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка“, и той е разпитан в качеството на обвиняем /на л.81/.

Към момента на привличането му в качеството на обвиняем, съгласно извършената служебна справка за съдимост на л.74 от ДП, ищецът е бил осъждан с влязло в сила 29.09.2014 г. споразумение по НОХД №3476/2014 г. на ПРС – I н.с., за извършено на 03.04.2013 г. престъпление с правна квалификация чл.197, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.5 , вр. чл.194, ал.1 от НК, за взломна кражба, извършена в съучастие с други лица, като до приключване на съдебното следствие пред първостепенния съд предмета на престъплението е бил върнат на собственика. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изтърпяване е било условно отложено за срок от три години.

На 22.10.2014 г. на ищеца са предявени материалите от досъдебното производство /от протокол на л.86/.

На 15.01.2015 г. срещу ищеца е бил внесен обвинителен акт в съда, по който е било образувано НОХД №185/2015 г. на ПРС – XXV н.с., като с Разпореждане от 26.01.2015 г. на съдията-докладчик съдебното производство е било прекратено, и делото – върнато на РП – Пловдив, поради констатирани съществени пороци на обвинителния акт. Разпореждането за прекратяване на съдебното производство е било протестирано с частен протест от РПр.Пловдив, по който е образувано в.ч.н.д.№225/2015 г. на ПОС, по което е постановено Определение №169/16.02.2015 г., с което е потвърдено разпореждането от 26.01.2015 г. за прекратяване на съдебното производство.

След връщане на делото, на 18.03.2015 г. ищецът отново е бил привлечен в качеството на обвиняем /с Постановление на л.107 от ДП/, по прецизирано обвинение за същите деяния, без промяна на правната квалификация на престъплението, в което е обвинен. На същата дата е бил разпитан в качеството на обвиняем /от протокол на л.111/.

С Постановление от 24.04.2015 г. на наблюдаващия прокурор от РПр-Пловдив досъдебното производство е било спряно, поради постъпили данни, че друг от съизвършителите е напуснал страната и не може да бъде открит. С Постановление от 29.06.2015 г. /на л.131 от ДП/ досъдебното производство е било възобновено.

3

На 09.10.2015 г. ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем /с Постановление на л.24, т.2 от ДП/, по прецизирано обвинение за същите деяния, при непроменена правна квалификация на обвинението. На същата дата е разпитан в качеството на обвиняем.

На 23.10.2015 г. и на 13.01.2016 г. /на л.68 и на л.79, т.2 от ДП/ на назначения му служебен защитник са били предявени материалите по досъдебното производство.

На 11.02.2016 г. срещу ищеца и още 5 лица, като съизвършители на деянията, е внесен обвинителен акт в съда, и по него е образувано НОХД №1072/2016 г. на ПРС – XIV н.с. По така образуваното съдебно наказателно производство за период от три години са били проведени общо 21 открити съдебни заседания в периода от 11.02.2016 г. до 19.02.2019 г. на 05.04.2016 г.; на 27.04.2016 г.; на 01.06.2016 г.; на 06.07.2016 г.; на 14.09.2016 г. ; на 24.10.2016 г.; на 30.11.2016 г.; на 13.02.2017 г.; на 07.04.2017 г.; на 14.06.2017 г.; на 01.09.2017 г.; на 08.11.2017 г.; на 16.01.2018 г.; на 13.02.2018 г.; на 17.04.2018 г.; на 05.06.2018 г.; на 18.07.2018 г.; на18.09.2018 г.; на 08.11.2018 г.; на 17.12.2018 г. и на 19.02.2019 г., когато е постановена Присъда №54/19.02.2019 г., с която ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение.

В така проведеното първоинстанционно наказателно производство ищецът се е явявал лично и с назначеният му служебен защитник в 20 от проведените 21 открити съдебни заседания, но само в 7 от тях е бил даден ход на делото /на 14.09.2016 г., на 30.11.2016 г., на 14.06.2017 г., на 16.01.2018 г., на 13.02.2018 г., на 08.11.2018 г. и на 19.02.2019 г./. В останалите 14 съдебни заседания ход на делото не е бил даван, като при 13 от тези случаи ищецът не е ставал причина за отлагане на делото. Единствено в насроченото открито съдебно заседание на 18.09.2018 г. ищецът не се е явил, въпреки че е бил редовно призован. По делото са постъпили сведения /справка от гранична полиция на л.427 от нохд №1072/2016 г./, че ищецът е напуснал пределите на Република България на 07.08.2015 г. Съдът е приел, че ищецът е задължен да се явява лично в съдебните заседания, но същевременно са налице условията за разглеждане на делото в негово отсъствие, поради което не е променил мярката му за неотклонение, а е приел за целесъобразно делото да бъде отложено за друга дата, тъй като значителна част от важните за делото свидетели не са били редовно уведомени. В същото съдебно заседание, наред с отсъствието на ищеца, са били налице и други причини за недаване ход на делото /отсъствие на още двама от подсъдимите и нередовно призоваване на голяма част от свидетелите/. В съдебното заседание на 13.02.2017 г. не се е явил служебният защитник на ищеца, но делото е било отложено поради липса на член на съдебния състав – един от съдебните заседатели. Поради невъзможност да участва в състава на съда занапред, този съдебен заседател е бил заменен с нов член на съдебния състав, което е наложило съдебното производство да започне отначало, и постигнатият процесуален напредък от съдебните заседания на 14.09.2016 г. и на 30.11.2016 г., е бил изгубен.

Така постановената оправдателна присъда е била протестирана от Районна прокуратура Пловдив, и по депозирания протест на 08.07.2019 г. е образувано ВНОХД №1325/2019 г. на ОС – Пловдив. По образуваното въззивно производство са били проведени две открити съдебни заседания – на 12.09.2019 г. и на 06.11.2019 г., като и на двете дати ищецът се е 4 явил лично и с назначеният му служебен защитник. В първото съдебно заседание не е бил даден ход на делото, поради независещи от ищеца причини. С постановеното въззивно Решение №275/02.12.2019 г. постановената оправдателна присъда по отношение на ищеца е била потвърдена. Въззивното решение е било окончателно.

При така събраните писмени доказателства от приложеното ДП №169/2014 г., и материали по НОХД № 1072/2016 г. на ПРС, съдът намира за установено от фактическа страна, че на 20.10.2014 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като за това престъпление е било предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 10 години. Наказателното производство срещу него е продължило общо 5 години, 2 месеца и 2 дни, през които ищецът е търпял мярка за неотклонение „Подписка“ в периода от 20.10.2014 г. до 19.02.2019 г. /четири години и четири месеца/, бил е ангажиран лично за участие в процесуално-следствени действия в досъдебното производство общо 4 дни /на 20.10.2014 г., 22.10.2014 г., 18.03.2015 г. и 09.10.2015 г./ и се е явявал лично в открити съдебни заседания в съдебното производство общо 22 дни. Два пъти срещу него е бил внасян обвинителен акт в съда, като в единия случай съдебното производство е било прекратено в разпоредително заседание.