Решение № 545 от 04.08.2022, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. Разград, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д. като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20213330102612 по описа за 2021 година

Производството е по трудов спор.

Депозирана е искова молба от ИР. ХР. ИВ., с която са предявени обективно съединени искове срещу „Теленор България" ЕАД за заплащане на сумата 3728,97лв. обезщетение за положен извънреден труд - 1ч. всеки работен ден, считано от 26.11.2018г. до 16.08.2021г.; 685,71лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 18 дни; 120,99лв. дължима, но неизплатена част от трудовото възнаграждение за месеци януари - юли 2021г., както и 493, 56лв. дължими, но неизплатени допълнителни възнаграждения за придобит стаж и професионален опит за периода 26.11.2018г.-26.11.2021г. Иска и присъждане на направените по делото разноски. В исковата молба и допълнението към нея сочи, че е полагала извънреден труд, че не е ползвала целия полагащ й се платен годишен отпуск, както и че не й е изплащано допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален опит.

В о.с.з. на 29.04.2022 г. ищцата чрез своя процесуален представител е поискала и Съдът е допуснал намаление на иска за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 685,71 лв. на 391,71 лв. , както и на иска за заплащане на допълнително трудово възнаграждение от 493,56 лв. на 409,13 лв. и е оттеглила иска за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 120,99 лв., както и за съответните разлики.

Ответникът оспорва иска. Признава, че на 18.09.2018г. е сключен трудов договор № 6594 на основание чл. 67, ал. 1, т.1 във връзка с чл. 70 от Кодекса на труда със срок за изпитване от 6 (шест) месеца, че със Заповед № 5497 от 29.05.2019г. е прекратен трудов договор № 6594 от 18.09.2018г. считано от 28.06.2019г. по инициатива на ищцата, че на 14.08.2019г. ищцата постъпва отново на работа в Теленор, като между страните е сключен нов трудов договор № 7223, че към договора са сключвани допълнителни споразумения за промяна на трудовото възнаграждение и за промяна на мястото на работа, 1 че в същите е било посочено брутно трудово възнаграждение като сбор от основно възнаграждение и допълнително трудрво възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 24% от основното възнаграждение.

Сочи, че второто трудово правоотношение е било прекратено с предизвестие от ищцата, като във връзка с това ответникът е издал Заповед № 6968 от 01.11.2021г. за прекратяване на трудов договор № 7223 от 14.08.2019г., че при издаване на двете заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение в същите е било отразено задължението на работодателя да заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2, респ.11 дни.

По отношение на трудовото възнаграждение сочи, че със Заповед № 17171 от 01.04.2021г. в изпълнение предписание на Инспекция по труда, в сила със задна дата - от 01.01.2021г., брутното месечно трудово възнаграждение на И.И. е изменено на 806 лева, като основното възнаграждение на ищцата е в размер на 650 лв., а допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 24% от основното възнаграждение - 156 лева. Заявява, че След прекратяването на трудовия договор на ищцата са оформени всички необходими документи, които са й предадени и са й изплатени всички дължими от дружеството суми във връзка с прекратяването на договора. Във връзка с иска за изплащане на възнаграждение за положен извънреден труд сочи, че в чл.5 от трудовия договор е посочено, че страните се договарят за нормална продължителност на работното време, при непрекъсваем процес на работа и продължителност на работната смяна до 12 (дванадесет) часа за работен ден, съгласно утвърден график и сумирано изчисляване на работното време за календарен период от 1 (един) месец, съгласно вътрешните правила на Дружеството, а именно работа на смени при сумирано отчитане на работното време за период от един календарен месец, че в края на всеки текущ месец, Работодателят изготвя планиран поименен график за следващия, в който няма часове над нормата за месеца. По отношение на платения годишен отпуск твърди, че ищцата има право на платен годишен отпуск в размер на 20 (двадесет) работни дни през една календарна година, че е използвала всичките си дни платен отпуск за календарните 2019 г. и 2020 г. , а за 2021 г. – 4 дни от 01.02. до 04.02.2021 г., , 1 ден на 23.02.2021 г., 2 дни за периода 03-04.06.2021 г. или общо 7 дни, че при прекратяването на трудовия договор, считано от 25.11.2021г. на ищцата е начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал.

1 от КТ за общо 11 дни в размер на 425 лева, като от тази сума работодателят е прихванал сума, дължима от ищцата за закупен от нея на лизинг мобилен апарат, за която удръжка същата е дала съгласие съгласно чл. 13, т.1 от трудовия договор.

На 28.02.2022 г. в Агенцията по вписванията е вписано преобразуването на ответното дружество „Теленор България, ЕИК 130460283 в „Йеттел България”, ЕИК 130460283.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следните фактически обстоятелства:

Ищцата ИР. ХР. ИВ. е работила при ответника „Теленор България”ЕАД, като с трудов договор от 18.09.2018 г. /л.37/ е назначена на длъжност продавач – консултант, като мястото на работа е определено „помещения на работодателя /собствени или наети/ в гр.Разград. Работното време е опеделено с продължителност на работната смяна до 12 часа на работен ден съгласно утвърден график и сумирано изчисляване на работното време за календарен период от 1 месец съгласно вътрешните правила. Месечното 2 брутно трудово възнаглаждение е определено на 800 лв., от които 645,16 лв. основно възнаграждение и 154,84 лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. В чл.7 от договора е уговорен размера на платения годишен отпуск – 20 дни.

В длъжностната характеристика на длъжността продавач-консултант /л.40 и л.50/е посочено, че ключова отговорност е изпълнението на месечните цели.

С двете длъжностни характеристики е запозната ищцата.

Първото трудово правоотношение е прекратено с предизвестие от ищцата, считано от 28.06.2019 г. /л.43/ и за това прекратяване е издадена заповед от ответника /л.45/и е оформена и предадена трудовата книжка на ищцата /л.46/.

В заповедта е посочено, че на ищцата се дължи обезщетение за два дни неползван платен годишен отпуск.

С нов трудов договор от 14.08.2019 г./л.6 и л.47/ ищцата ИР. ХР. ИВ. е назначена отново на длъжност продавач – консултант отново при ответника „Теленор България”ЕАД, като мястото на работа е определено „помещения на работодателя /собствени или наети/ в гр.Разград. Работното време е определено с продължителност на работната смяна до 12 часа на работен ден съгласно утвърден график и сумирано изчисляване на работното време за календарен период от 1 месец. Месечното брутно трудово възнаграждение е определено на 800 лв., от които 645,16 лв. основно възнаграждение и 154,84 лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. В чл.7 от договора е уговорен размера на платения годишен отпуск – 20 дни.

С допълнително споразумение от 29.09.2020 г. е изменено трудовото възнаграждение на ищцата, като брутното трудово възнаграждение става 950 лв. /л.52/, от които 766,13 лв. основно трудово възнаграждение и 183,87 лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, а с ново допълнително споразумение от 03.11.2020 г. /л.53/ брутното трудово възнаграждение е намалено на 800 лв., съответно 645,16 лв. основно трудово възнаграждение и 154,84 лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.

Със заповед от 01.04.2021 г., издадена от служител на ответника, брутното трудово възнаграждение на ищцата е променено на 850 лв., от които 685,49 лв. основно възнаграждение и 164,52 лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.

Това трудово правоотнощение е прекратено от 25.11.2021 г. с предизвестие от ищцата. /л.17/ и за прекратяването и издадена заповед /л.57/. В последната е записано, че работодателят дължи на ищцата обезщетение за 11 дни неползван платен годишен отпуск. Преди това със заповед от 15.11.2021 г./л.59/ трудовото възнаграждение на ищцата е променено на 806 лв., от които 650 лв. основно трудово възнаграждение и 156 лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит

Ищцата е родител на дете – М. Р. Л., родена на **** г./л.9/ За периода 17.08.2021 г. – 22.08.2021 г. ищцата е била на лечение в отделението по акушерство и гинекология при МБАЛ „Св.Иван Рилски” – Разград /л.10/.

По повод подаден от ищцата сигнал до Д”ИТ” със седалище гр.Разград е извършила проверка. В писмото до ищцата е посочено, че служителите на Д”ИТ” са констатирали, че за периода януари – март 2021 г. работодателят е изплатил трудово възнаграждение в размер на уговореното в трудовия договор, който размер към този момент е бил под минималната работна заплата, за което му е издадено задължително предписание за отстраняване на 3 нарушението. По отношение на работото време И”ДТ” са констатирали, че графиците са в електронен формат и няма данни същите да са утвърдени по съответния ред и с тях да са запознати служителите. Също така са установили, че е заплатено полагането на извънреден труд от ищцата, без същата да е дала съгласие за полагане на такъв като майка на дете до 6годишна възраст, че работодателят не води специалната книга за положения извънреден труд по чл.149 от КТ, както и че не са били представени доказателства за това, че работещите са били запознати с Правилника за вътрешния трудов ред, който е регламентирал начина на изчисляване на работното време./л.11/.

Всички документи, съставени от Д”ИТ” или предоставени на същата от ответника – работодател са приложени по делото.В протокола за извършена проверка /л.197/ е посочено, че работодателят не държи на разположение за проверка графика за работното време, че не е осигурил запознаване на работещите с Правилника за вътрешния трудов ред, че не е утвърдил поименен график, че не е определил ред за отчитане на работното време Такъв правилник е представен по делото /л.60 и сл./. В раздел работно време, почивки и отпуски е посочено, че стандартното работно време в дружеството е 8 часа – от 9 до 18 ч. с почивка от 1 час във времето между 11 и 15 ч., като същата е плаваща след съгласуване с прекия ръководител. Записани са и алтернативни режими на работно време с начало на работния ден от 8 до 10 часа и край от 17 до 19 ч. и почивка от 30 мин. или 1 час.

В т.2.4 от Правилника е посочено как се отчита сумарно работното време, както и че ако в края на периода се установи надвишаване на законоустановената нормална продължителност на работното време за периода, това надвишаване се отчита и заплаща като извънреден труд. В т.2.5 изрично е записано, че времето, необходимо за подготовка на магазина за отваряне и времето, необходимо за приключване на работа на магазина и/или за провеждане на оперативки, се включват в работното време на служителите.

Представените от ответника графици/ л.69/, както и фишовете за изплатените възнаграждения /л. 106 и сл./, молбите за отпуск /л.144 и сл./ са изследвани от съдебно-счетоводната експертиза. В резултат на това изследване е депозирано заключение /л.327/. Според същото за периода 25.09.2018 г. – 28.06.2019 г. на ищцата е начислена и изплатена за извънреден труд сумата 150,85 лв. за 30 часа, както и за труд, положен в празнични дни – 83,07 лв за 20 часа. За следващия период, в който е работила – 19.08.2019 г. – 25.11.2021 г. – за извънреден труд от 85 часа са й платени 639,37 лв., а за труд, положен в празнични дни – 307,39 лв. за 59 часа.

Според същото заключение на ищцата се е полагал платен годишен отпуск, както следва за периода 25.09.2018 г. – 28.06.2019 г. – 15 работни дни, от които е ползвала 13 дни. През м.юни й е изплатено обезщетение в размер на 75 лв. за 2 дни неползван платен годишен отпуск. за периода 19.08.2019 г. – 25.11.2021 г. – 45 работни дни, от които е ползвала 34 дни. През м.ноември 2021 г. й е изплатено обезщетение в размер на 425 лв. за 11 дни неползван платен годишен отпуск.