Решение № 133 от 18.10.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Търговище, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. И.

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500049 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

По делото има постановено решение на 01.08. 2024 г.

След съобщаването му на страните, от тях са постъпили молби за поправка на решението поради допусната очевидна фактическа грешка.

От адв. А., пълномощник на ищците, молбата е със следните съображения: съдът несъмнено е приел, че обезщетението на доверителката му Г. А. обезщетението следва да е в размер на 180 000 лв., както е приел и районният съд. Отчетено е и това, че от ответниците има постъпили частични плащания както на главница, така и на лихвите върху платената част. След като бъдат приспаднати всички направени плащания – от ответниците и от застраховката, то остава да се дължи сумата от 63 692,80 лв. заедно с лихвата.

Съдът обаче погрешно е посочил датата, от която следва да се присъди неплатеният остатък и затова се иска сумата, за която е потвърдено решението да се присъди със законната лихва от 15.02. 2020 г. до окончателното изплащане. Моли за поправка в този смисъл.

1

По отношение на доверителите му Б. М. и Р. Б. съдът безспорно е приел, че сумата, която следва да им бъде заплатена е по 120 000 лв. Същото така от мотивите е видно, че съдът е отчел плащанията и към тях на част от обезщетението. Очевидна е била волята на съда да съобрази решението си с обезщетението, което е определено и с всички плащания, направени след постановяване решението на първата инстанция. В случая обаче е допусната грешка при изчисленията, като вместо да приеме, че са платени 73 070 лв., съдът е приел, че сумата е 70 070. НА.це е изчислителна грешка. И в тази част съдът погрешно е посочил началната дата на лихвата. След като има заплащане на главница и лихва частично, то остатъкът следва да се дължи с лихвата, считано от датата на увреждането, каквато безспорно е волята на съда. Затова адвокат А. моли за поправка на решението в този смисъл.

От останА.те страни не са постъпили становища по тази молба.

Постъпили са молби за поправка на решението и от ответниците „АвтомагистрА. Черно море“ АД и от „Винс ин хок“ ЕООД, които са идентични. Те също молят за поправка на решението по отношение на присъдените на Б. М. и Р. Б. суми и са в същия смисъл като молбата на самите ищци в тази част. Посочва се, че съдът е допуснал грешка при изчисленията както на заплатената главница, така и на лихвата, която грешка се повтаря както в мотивите, така и в диспозитива на решението. Според ответниците остатъкът, който следва да бъде заплатен на тези ищци, след приспадане на заплатеното по застраховката, е в размер на 30 622,80 лв. Именно в този смисъл следва да бъде поправено и решението. Освен това се позовават и на съдебна практика във връзка с грешката, която е допуснал съдът.

От ищците е постъпило становище по тези молби, в което те изразяват съгласието си, че е допусната именно такава грешка.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, както и собствените си мотиви в решението, счита, че молбите на всички страни са основателни.

Действително се касае до грешка в изчисленията при пресмятане на сумите, които ответниците са заплатили както по отношение на главницата, така и началната дата, от която следва да се присъди лихвата върху остатъкът.

Безспорно волята на съда е била следната: на Г. А. съдът е определил 2 обезщетение от 180 000 лв. То се дължи заедно с лихвата, от деня на увреждането – денят, в който е починал съпругът на ищцата. Безспорно съдът е приел и това, че ответниците са заплатили след постановяване на решението общо 100 000 лв. главница и 40 730 лв. законна лихва от 15.02. 2020 г. до 06.12. 2023 г. Заплатена е и сума по застраховката в размер на 16 307,20 лв.

Всички заплатени суми следва да се приспаднат и остава да се дължи главница от 63 692,80 лв., заедно с лихвата, която не е изплатена върху тази част. А тази лихва безспорно се дължи от деня на увреждането. С оглед на това решението в тази част следва да се поправи в следния смисъл:в отменителната част думите „сумата над 63 692,80 лв. до 163 070 лв., както и заплащането на законната лихва върху главницата за периода от 15.02. 2020 г. до 06.12. 2023 г.“ да се заменят с думите „сумата над 63 692,80 лв. до 163 070 лв., както и заплащането на законната лихва върху главницата в частта върху 100 000 лв. за периода от 15.02. 2020 г. до 06.12. 2023 г.“

В частта, в която се потвърждава решението по отношение на Г. А. думите „законната лихва върху сумата от 63 692,80 лв. за периода от 07.12.2023 г. до окончателното изплащане“, да се заменят с думите „законната лихва върху сумата от 63 692,80 лв. за периода от 15.02.2020 г. до окончателното изплащане.“

Т.е. от изложеното е ясно, че ответниците следва да заплатят на Г. А. още 63 692,80 лв., заедно със законната лихва, считано от 15.02. 2020 г. до окончателното изплащане.

По отношение на другите двама ищци. Безспорно и тук волята на съда е била, че на всеки от тях – Р. и Б., се определя обезщетение в размер на 120 000 лв. Безспорно е била и волята на съда, че следва от тази сума да се приспаднат изплатените части по застраховката, платеното от ответниците след постановяване на съдебното решение и да се приспадне платеното по лихвите. Съдът обаче е допуснал грешка, защото е приел, че общо заплатеното по главниците е в размер на 70 070 лв. В случая действително се касае до грешка, защото заплатената сума на всеки от ищците, от страна на ответниците е по 73 070 лв., според представените платежни нареждания.

Така изчисленията са 120 000-16 307,20-73 070=30 622,80 лв.

С оглед на грешно посочената сума, грешно са изчислени и лихвите. По тази причина и съдът е посочил и грешна начална дата за присъждане на 3 законната лихва върху остатъка. Сумата от 30 622,80 лв. следва да бъде заплатена заедно с лихвата, считано от 15.02. 2020 г. до окончателното изплащане.

В този смисъл решението следва да се поправи и в тази част – както в отменителната, така и за потвърждаване.

По отношение допустимостта на подобна поправка, съдът ще се позове и на едно от цитираните в молбите решения на ВКС – Р 60282 от 16.12. 2021 г., по гр.д. 663/2021 г. на четвърто ГО. В него се приема, че грешката в изчисленията може да бъде както в мотивите, така и в диспозитива и тази грешка се поправя по реда на чл. 247 от ГПК.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение № 105 от 01.08.2024 г. на ОС – Търговище, по в.гр.д. № 49/ 2024 г., като в диспозитива за частична отмяна на решението на РС – Търговище, на стр. 11, абзац втори, думите „сумата над 63 692,80 лв. до 163 070 лв., както и заплащането на законната лихва върху главницата за периода от 15.02.

2020 г. до 06.12. 2023 г.“ да се заменят с думите „сумата над 63 692,80 лв. до 163 070 лв., както и заплащането на законната лихва върху главницата в частта върху 100 000 лв. за периода от 15.02. 2020 г. до 06.12. 2023 г.“;

На стр. 11, абзац трети, думите „на Б. М. М. и Р. М. Б. на всеки сума от по над 33 622,80 лв. до 73 070 лв., както и заплащането на законната лихва върху главницата за периода от 15.02. 2020 г. до 22.07. 2022 г.“, се заменят с думите „на Б. М. М. и Р. М. Б. на всеки сума от по над 30 622,80 лв. до 73 070 лв., както и заплащането на законната лихва върху главницата за периода от 15.02. 2020 г. до 06.12. 2023 г., начислена върху сумата от по 73 070 лв.“;

На стр. 11, абзац четвърти думите „както и за заплащане на законната лихва върху главницата за периода от 15.02. 2020 г. до 06.12. 2023 г., се заменят с думите „както и за заплащане на законната лихва върху главницата за периода от 15.02. 2020 г. до 06.12. 2023 г. върху сумата от 100 000 лв.“;

На стр. 11, абзац пети думите „над 33 622,80 лв. до 73 070 лв. за всеки от 4 тях, както и за заплащането на законната лихва върху главницата за периода от 15.02. 2020 г. до 22.07. 2023 г.“ се заменят с думите „над 30 622,80 лв. до 73 070 лв. за всеки от тях, както и за заплащането на законната лихва върху главницата за периода от 15.02. 2020 г. до 06.12. 2023 г., начислена върху сумите от по 73 070 лв.“;

На стр. 11, абзац шести думите „са осъдени СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. М. А. от гр. В. сумата от 63 692,80 лв., както и в частта, в която искът й е отхвърлен за размера над 163 070 лв. до пълния от 180 000 лв. и за присъждане на законната лихва върху сумата от 63 692,80 лв. за периода от 07.12.2023 г. до окончателното изплащане“ се заменят с думите „са осъдени СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. М. А. от гр. В. сумата от 63 692,80 лв., заедно със законната лихва, считано от 15.02. 2020 г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която искът й е отхвърлен за размера над 163 070 лв. до пълния от 180 000 лв. и за присъждане на законната лихва върху тази част“;

На стр. 12, абзац първи, думите „на всеки от тях по 33 622,80 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2022 г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която исковете са отхвърлени за размерите над 73 070 лв. до 133 070 лв.“, се заменят с думите: „на всеки от тях по 30 622,80 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.02.

2020 г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която исковете са отхвърлени за размерите по над 73 070 лв. до 133 070 лв. и законната лихва в тази част“.

Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5