Решение № 18 от 13.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Мая Цонева

Невена Грозева при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора К. П. Софиянски като разгледа докладваното от Блага Иванова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002201017 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по протест на Пловдивска апелативна прокуратура / първоначален протест и допълнителен такъв, подаден в срока за обжалване /, по жалба на защитата на подсъдимия С. А. А., и по жалба на частните обвинители и граждански ищци Р. Г. С., З. Б. Г., П. Г.

С., З. А. С., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител П. Г. С., А. А. С., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител П. Г. С., П. М. А., И. М. А., М. И. А., Д. Г. А., депозирана чрез повереник, срещу присъда на Пловдивски апелативен съд № 10 от 15.10.2025 г, по ВНОХД № 317/25.

С въззивната присъда е постановено следното:

1/ отменена е присъда на Пловдивски окръжен съд № 24 от 3.04.2025 г, по НОХД № 1353/24, в частта, с която е осъден подсъдимия К. С. Д., в частта, с която е осъден подсъдимия С. А. А. за опит за убийство на Р. Г. С., в частта, с която, на основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимите А. и Д. са осъдени да заплатят на Р. Г. С. обезщетение за неимуществени вреди, в частта относно произнА.нето 1 по дължимите държавни такси върху присъдените суми, в частта относно осъждането на подсъдимия Д. за заплащане на разноски, 2/ подсъдимият К. С. Д. е признат за невиновен в това, че на 19.06.2023 г в /населено място/е причинил на Р. Г. С., средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в ляво челно теменно с подлежащо счупване на черепния покрив, като деянието е извършено при неизбежна отбрана, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК вр. чл. 12, ал. 1 НК, е оправдан по обвинението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК,

3/ отхвърлен е гражданският иск, предявен от Р. Г. С. срещу К. С. Д., в размер на 5 000 лв, заедно със законните последици, обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на средната телесна повреда, 4/ подсъдимият С. А. А. е признат за невинен в това да е направил опит умишлено да умъртви Р. Г. С., като деянието е извършено при неизбежна отбрана, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК вр. чл. 12, ал. 1 НК, е оправдан по обвинението по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК, 5/ отхвърлен е гражданският иск, предявен от Р. Г. С., срещу подсъдимия С. А. А., обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 50 000 лв, заедно със законните последици,

6/ извършеното от подсъдимия С. А. А. е преквалифицирано по чл. 116, т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 НК, като е приложен чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и наложеното на същия подсъдим наказание е намалено на шест години „лишаване от свобода“,

7/ отменена е присъдата в частта, с която на З. Б. Г. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от убийството на Г. М. А., освен в личното й качество / като съпруга /, и в качеството й на наследник на И. Г. А. / син на Г. М. А. /, като е отхвърлен иска, предявен от нея, в качеството й на майка на И. Г. А., срещу подсъдимия А., в размер на 100 000 лв,

8/ съдът се е произнесъл по дължимите разноски,

9/ присъдата е потвърдена в останалата й част.

С първоинстанционната присъда е постановено следното:

1/ подсъдимият С. А. А. е признат за виновен в това, че на 19.06.2023 г в /населено място/ е извършил убийство и опит за убийство на повече от едно 2 лице, а именно: умишлено е умъртвил Г. М. А. и е направил опит умишлено да умъртви Р. Г. С., като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини, като деянието е извършено с особена жестокост, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на петнадесет години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, със зачитане на предварителното задържане, считано от 19.06.2023 г, 2/ подсъдимият К. С. Д. е признат за виновен в това, че на 19.06.2023 г в /населено място/, е причинил на Р. Г. С., средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в ляво челно теменно с подлежащо счупване на черепния покрив, с оглед на което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 и чл.

54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години,

3/ на основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият С. А. А. е осъден да заплати на гражданските ищци З. Б. Г. лично и като наследник на И. Г. А., П. Г. С., П. М.

А., И. М. А., М. И. А. и Д. Г. А. обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 100 000 лв, за всеки от тях заедно със законните последици, и обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 50 000 лв, заедно със законните последици, в полза на малолетните З. А. С. и А. А. С., действащи чрез тяхната майка и законен представител П. Г. С.,

4/ на основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият С. А. А. е осъден да заплати на Р. Г. С. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 50 000 лв, заедно със законните последици, а искът обезщетение за имуществени вреди, в размер на 7 000 лв, е отхвърлен,

5/ на основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият К. С. Д. е осъден да заплати на Р. Г. С. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 5 000 лв, заедно със законните последици,

6/ съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.

С първоначалния протест се релевират всички касационни основания, като се оспорва произнасянето в оправдателните части на въззивния акт и справедливостта на наказанието по чл. 116 НК. С допълнителния протест се поддържа само основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, имащо отношение към редуцираното наказание на подсъдимия А. за престъплението по чл. 116 НК, като са оттеглени оплакванията, подкрепящи другите две касационни 3 основания. Сочат се следните доводи: Наложеното наказание шест години „лишаване от свобода“ е определено при надценяване на ниската степен на обществена опасност на дееца и при несъобразяване с високата степен на обществена опасност на деянието по чл. 116 НК. Смекченото наказание е в разрез с целите по чл. 36 НК. Неправилно е становището на съда, че смекчаващо обстоятелство със значителна тежест, е поведението на починалия Г. А., имайки предвид, че не той, а неговите родственици: И. А., М. А. и Р. С., са лицата, предизвикали конфликта.

С протеста се прави искане за отмяна на атакуваната присъда в частта относно наложеното на подсъдимия А. наказание и за връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане в отменената част.

С жалбата на защитника на подсъдимия С. А. се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК, касаещи произнасянето по наказателната отговорност и по гражданската такава. Сочат се следните доводи: Неправилна е възприетата правна квалификация на деянието / по чл. 116 НК /, тъй като се касае за престъпление по чл. 119 НК. Не е взето предвид, че е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана, при условията на предприета защита срещу пострадалия Г. А., който е осъществил нападение срещу майката на подсъдимия С. А.. Наказанието шест години „лишаване от свобода“ е определено по правна квалификация, която не е налице / по чл. 116 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК /, при положение, че квалификацията следва да бъде по чл. 119 НК, откъдето и индивидуализацията на наказанието следва да бъде за престъплението по чл. 119 НК. Завишени са размерите на уважените граждански искове, с което е нарушен чл. 52 ЗЗД.

С жалбата се иска преквалификация на деянието по чл. 119 НК, респективно, определяне на наказание, предвидено за престъплението по чл.

119 НК.

С жалбата на частните обвинители и граждански ищци се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Сочат се следните аргументи:

Въззивната присъда е неправилна в оправдателните й части, в частта, с която са пререшени въпросите относно гражданската отговорност, в частта, с която е извършена преквалификация по чл. 116 НК, като е отпаднала квалификацията „повече от едно лице“, както и в частта, с която наказанието „лишаване от свобода“, определено на подсъдимия А., е сведено до размер на 4 шест години. Съдът е отказал провеждане на следствен експеримент, с което е допуснал нарушение на чл. 13 НПК. Правната квалификация на деянията, предмет на обвинението, не съответстват на изяснената фактическа обстановка, тъй като за опита за убийство на Р. С. следва да отговарят двамата подсъдими при условията на съучастие по чл. 20, ал. 2 НК. За отстраняване на посоченото нарушение е необходимо да бъдат отменени постановените съдебни актове и делото да бъде върнато на окръжната прокуратура за изготвяне на нов обвинителен акт, в който да се съдържа обвинение на двамата подсъдими за опита за убийство на Р. С. при условията на съучастие под формата на съизвършителство. Не е правилна квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 4 НК, имайки предвид, че се касае за съвкупност от две престъпления: убийство и опит за убийство, за извършването на които следва да се носи наказателна отговорност при хипотезата на чл. 23 НК.

С жалбата на частните обвинители и граждански ищци се прави искане за отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.

В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на въззивния акт.

Защитата на подсъдимия А. счита, че са налице условия за уважаване на подадената от него жалба.

Подсъдимият А. се присъединява към съображенията на защитника си.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци пледира за уважаване на жалбата, депозирана от неговите доверители.

Частните обвинители и граждански ищци З. Б. Г., П. Г. С. и И. М. А. се присъединяват към съображенията на своя повереник.

Останалите частни обвинители и граждански ищци не участват лично в производството пред ВКС.

Защитата на подсъдимия Д. пледира да бъде оставен в сила въззивния акт.

Подсъдимият Д. се присъединява към становището на своя защитник.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

5

Недопустимо се оспорва от частното обвинение правната квалификация на деянието, квалифицирано от прокурора като престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1НК, както и недопустимо е оспорването на кръга от лицата, които следва да отговарят по това обвинение.

Съгласно нормите на НПК, само прокуратурата разполага с компетентност да повдига обвинение на определено лице или лица, като определи и съответната правна квалификация. Процесуалният закон не е предвидил възможност частното обвинение да влияе на възприетата от прокурора правна квалификация на деянието, нито е предвидил възможност да се влияе на преценката на прокурора по въпроса: кое лице или лица да отговарят по възведеното обвинение. В същото време, съдът не разполага с процесуална възможност да указва на прокурора какво обвинение да повдигне и на кое лице / лица. С оглед на изложеното, липсва процесуално основание да бъдат обсъждани доводите на повереника на частните обвинители относно процесуалната издържаност на правната квалификация, предмет на обвинението, респективно, да бъде даден отговор на въпроса кои лица следва да отговарят по възведеното обвинение и налице ли е съучастие. Недопустимо е и искането за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за прокурора с указание какви да бъдат параметрите на обвинението, предмет на обвинителния акт.

ВКС не споделя довода, че обективната истина не е разкрита поради отказа на съда да проведе поискания от частното обвинение следствен експеримент. Обвинението, предмет на наказателното производство, е за причиняване на смърт, респективно, причиняване на средна телесна повреда, тоест, за деяния, при които се залага живота и здравето на други лица. В посочената хипотеза, евентуално провеждане на следствен експеримент би създало опасност за здравето на участниците в следственото действие, което е недопустимо, съгласно чл. 167 НПК. От друга страна, от събраните доказателства е установено по какъв механизъм са причинени съставомерните увреди, поради което не се породила процесуална необходимост от провеждане на други следствени действия, които да допринесат за разкрИ.е на обективната истина. С оглед на изложеното, не може да бъде споделен довода, че с отказа да бъде проведен следствен експеримент, е допуснато нарушение 6 по чл. 13 НПК. Доколкото други доводи в подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не са изложени, настоящата инстанция не разполага с възможност да провери тяхната евентуална основателност. ВКС намира за необходимо да отбележи, че по делото не са допуснати процесуални нарушения от категорията на абсолютните такива, които да налагат служебна намеса, без необходимост от изрично сезиране. Ето защо, настоящата инстанция прие, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт, на посоченото основание, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд.