Решение № 108 от 02.06.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Свиленград, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20255620200298 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ 24-0351-000074 от 04.03.2025година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ

Свиленград, с което на Г. М. Й. с ЕГН ********** , от село ********* за нарушение на чл.147,ал.1 от ЗДвП на основание чл.181,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева и за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева.

Жалбоподателят Г. М. Й. в законно предвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно, без да излага конкретни съображения. С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.От пълномощника му адв.Е. М., е постъпила писмено молба в която поддържа жалбата по изложените в нея доводи ,като излага доводи в насока за отмяна на обжалвания акт. В съдебно заседание не ангажира доказателства .

Претендира присъждане на направените по делото разноски на основание чл.38 от ЗАдв.

Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

1

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на И. Б. Д. и М. Х. Д. се установява, че на 12.02.2025година около 21,40ч., полицейските служители при изпълнение на служебните си задължения в гр.Любимец на ул.Шар планина спрели за проверка автомобил Фолксваген Голф, с рег.№ Х 9732 МА, който се движел в посока ул.Одрин, който бил управляван от жалбоподателя-,а собственик на МПС било друго лице-М.Г. Й..

При извършване на проверката,полицейските служители установили,че собственика не е представил МПС за годишен технически преглед за 2025г.,както и че водачът на лекият автомобил не носил свидетелство за управление на МПС, поради което полицейските служители съставили срещу жалбоподателя и в негово присъствие АУАН бланков №025332 от

12.02.2025г.за извършено нарушение по чл.147,ал.1 и по чл.100,ал.1,т.1 от З Д в П ,като екземпляр от него бил връчен срещу подпис на жалбоподателя,който вписал ,че няма възражения по така съставения АУАН.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.147,ал.1 от ЗДвП ,поради което на основание чл.181,т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева и е извършил нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП ,поради което на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева.

По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи .

Видно от справка за собственост на МПС и за неговата регистрация,същото е собственост на М.Г. Й..

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на И.

Б. Д. и М. Х. Д., така също и от приетите писмени доказателства –справка за нарушител /водач; АУАН бланков №025332 от 12.02.2025г, Заповед №8121з1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи и справка за собственост на МПС и за неговата регистрация ,картон на НП, последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Свидетелите И. Б. Д. и М. Х. Д., възпроизвеждат пред съда своите 2 непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.

Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ПУ Любимец, към РУ СВиленград към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, въпреки че не се оспорва по делото, последната се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.В същата се определят и длъжностните лица имащи право да извършват контролна дейност по ЗДвП,което доказва по безспорен начин и компетентността на актосъставителя да съставя АУАН по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 3510002718 от 16.04.2025 година на РУ - Свиленград, поради което производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.

Относно пункт 1ви от НП

3

Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители са категорични, че именно жалбоподателя е бил водач на лекия автомобил.

Съгласно сочената за нарушена в обжалваното НП разпоредба на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.

Сочената за нарушена разпоредба регламентира изискване за задължителен периодичен преглед на регистрираните МПС за проверка на техническата им изправност, без да вменява конкретно задължение на определено лице.

От сравнителното тълкуване на нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДП със санкционната разпоредба на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, която предвижда административнонаказателна отговорност за собственика на МПС или длъжностно лице, което не го представи в законоустановения срок за технически преглед, следва изводът, че задължението е за собственика на лекия автомобил като следва да бъде установен от обективна страна срокът, до който е следвало да бъде представен за ГТП,поради което съдът намира,че неправилно е ангажирана адм.наказателната отговорност на водачажалбоподателя,вместо на собственика на автомобила.

От друга страна,нито в обстоятелствената част на АУАН, нито в тази на НП е отразено времето, в рамките на което жалбоподателят е следвало да представи управлявания от него лек автомобил за извършване на годишен преглед на техническата му изправност. Доколкото на жалбоподателя се вменява, че именно той е следвало да представи МПС на периодичен преглед за проверка на техническата му изправност, то АНО е следвало да посочи срока, в който жалбоподателят е следвало да стори това.

Аргумент в тази насока е и нормата на чл. 147, ал. 3 от ЗДП , която предвижда различен срок, в зависимост от датата на първоначалната 4 регистрация на автомобила (на третата и петата година от първоначалната регистрация на автомобилите като нови, след което - всяка година).

В наказателното постановление са посочени установените факти, дата и място на извършване на нарушението, но самото нарушението не е описано в пълнота, тъй като декларативно се сочи, че автомобилът не е представен на годишен технически преглед, без да е посочено в какъв срок, съответното крайната дата, на която е следвало да бъде представен.

Нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изисква в текста на НП да се опишат в пълнота обстоятелствата, на които се основава нарушението. След като на лицето се вменява, че управлява автомобил, непредставен в срок за технически преглед, от фактическа страна е било задължително да се посочи до кога е следвало конкретният автомобил да се представи за преглед. В случая е налице съществено процесуално нарушение допуснато в хода на административнонаказателното производство, което е ограничило правото на защита на наказаното лице, тъй като за жалбоподателя не е станало ясно срещу какви точно факти да се защитава. На практика той е в невъзможност в настоящото производство да обори тезата на наказващия орган, че автомобилът не е представен в срок за технически преглед, тъй като такъв срок изобщо не е посочен в мотивите на наказателното постановление.

При това положение не може да се приеме, че нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е установено по категоричен начин, а изводът на АНО, че за същото на основание чл. 185 от ЗДвП следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя е несъответен на материалния закон.

Пропускът в тази насока е съществен, тъй като липсата на елемент от обективната страна на нарушението, възпрепятства правото на жалбоподателя да разбере в пълнота повдигнатото му административно обвинение и съответно-да организира защитата си по него.

Така, независимо установеното от фактическа страна, че управляваният от водача автомобил не бил преминал годишен технически преглед, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно издадено.