Решение № 3718 от 05.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3718 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ЖЕНИ П. ЖЕЛЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110209824 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от А. А. Д., с ЕГН:

**********, с адрес в ***************, чрез адв. Х. П. – САК, срещу Наказателно постановление № 26-4332-003240, издадено на 03.04.2026 г. от Началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата си Д. сочи, че обжалваното наказателно постановление е било издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като в него липсвало посочване на дата на издаването му, което било от значение относно преценката за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Счита, че в наказателното постановление не се съдържали достатъчно конкретни фактически констатации относно субективната страна на деянието, и поконкретно, че липсвали данни жалбоподателят да е знаел или да е могъл да знае за прекратената регистрация на процесното МПС. Възразява също, че обжалваният акт е бил издаден въз основа на прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство от 05.03.2026г., което повдигало въпроса за спазване сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като обвързва това с наведеното възражение за липса на дата на издаването на обжалваното НП.

Моли съда да отмени обжалваното НП. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от упълномощения адв. Х. П. – САК, който в хода по същество заявява, че поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното НП. Претендира присъждане на разноски и представя списък.

1

Административно - наказващият орган – Началник група в СДВР – ОПП, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 17.12.2024 г. жалбоподателят А. Д., в качеството му на купувач, придобил от „*****“ ЕООД собствеността върху лек автомобил „***“. Към момента на продажбата същият е бил регистриран в масивите на МВР с рег. № ********* и със собственик „*****“ ЕООД.

След като владението върху процесното МПС било предадено на жалбоподателя, същият започнал да го управлява. Въпреки прехвърлянето на собствеността върху автомобила, жалбоподателят не го представил в изискуемия от чл. 145, ал. 2 от ЗДвП 1-месечен срок за регистрация в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. Такива действия не били предприети от Д. и в двумесечен срок, считано от датата на прехвърляне на собствеността върху лекия автомобил.

Поради това на 18.02.2025г. органите на пътна полиция при ОДМВР – Велико Търново, служебно, по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, прекратили регистрацията на автомобила. Жалбоподателят Д. не бил уведомен за последното обстоятелство.

На 30.03.2025г. жалбоподателят управлявал вече служебно дерегистрираният лек автомобил в гр. София, по бул. „Ген. Данаил Николаев“, с посока на движение от пл. „Сточна гара“ към ул. „Искър“ и срещу № 8 на бул. „Ген. Данаил Николаев“ бил спрян за проверка от свидетелите И. Д. и Д.

Г. – полицейски служители при 05 РУ-СДВР. При извършена проверка полицейските служители установили, че автомобилът е бил вече със служебно прекратена регистрация.

С оглед констатираното ст.полицай И. Д., в присъствието на свидетеля Д. Г., съставил на жалбоподателя АУАН серия GA № 3695462/25.03.2025г. за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

На 25.04.2025 г. от Отдел „Пътна полиция“ СДВР били изпратени материалите по административнонаказателната преписка към началника на 05 РУ-СДВР за извършване на проверка и уведомяване на съответната районна прокуратура за евентуално извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

На 12.09.2025 г., по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК, било образувано досъдебно производство № 1558/2025 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 42433/2025 г. по описа на СРП за това, че на 30.03.2025 г. в гр. София, по бул.

„Ген Данаил Николаев“, срещу № 8, с посока на движение от пл. „Сточна гара“ към ул. „Искър“ е било управлявано моторно превозно средство – лек автомобил с марка и модел „***“ с рег. № *********, което не е регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

На 04.03.2026 г. наблюдаващият прокурор издал постановление за 2 прекратяване на наказателното производство като приел, че обществената опасност на деянието и на дееца не разкривали изискуемата от закона достатъчно висока степен, за да бъде приложена наказателна репресия. С постановлението прокурорът е постановил изпращане на материалите по досъдебното производство на СДВР като е приел наличието на нарушение на ЗДвП.

Така на 03.04.2026 г. Началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР издал обжалваното Наказателно постановление № 26-4332-003240, с което на А. А. Д., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена от събраните по делото гласни доказателствени средства и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви. Страните не я оспорват и с оглед на това подробен техен анализ не е необходим.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентни органи. Спазени са правилата за съставяне и връчване както на АУАН, така и на обжалваното наказателно постановление. Спазени са и сроковете за издаване на обжалваното НП доколкото същото е издадено в 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, считано от произнасянето на прокурора с постановление за прекратяване на наказателното производство от 04.03.2026г.

Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на изискванията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Същите съдържат всички необходими реквизити, а нарушението е описано по ясен и недвусмислен начин така че да гарантира правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на посочена дата на издаване на обжалваното НП. Вярно е, че в първоначално връченият на жалбоподателя екземпляр (разпечатано копие) от обжалваното НП в графата „дата“ липсва посочване на същата. Датата на издаване на обжалваното НП е релевантна дотолкова доколкото същата е базов ориентир за преценката на съда относно спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН от страна на административнонаказващия орган. В случая съдът, на база приложената административна преписка, установи, че върху оригиналния екземпляр на обжалваното наказателно постановление е посочена датата на издаването му – 03.04.2026г. С оглед изложеното съдът намира наведеното в жалбата възражение за неоснователно.

От обективна страна в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е 3 предвидено, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, т.е., по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само ППС с валидна и непрекратена регистрация. Същевременно в чл. 145, ал. 2 от ЗДвП урежда задължение за приобретателя на регистрирано ППС да регистрира придобитото ППС в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. Това задължение следва да бъде изпълнено в едномесечен срок, считано от датата на придобиване собствеността.

В чл. 143, ал. 15 от ЗДвП (в приложимата към датата на деянието разпоредба - ДВ, бр. 77 от 2017 г.) е определен редът за прекратяване регистрацията на регистрирано ППС, като е предвидено, че това се извършва служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, ако собственикът в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

От изложеното следва, че за приобретателя на МПС възниква задължение да регистрира придобитото от него ППС в срок от един месец, като при неизпълнение на това му задължение би била ангажирана административнонаказателната му отговорност съгласно разпоредбата на чл.

177, ал. 6 от ЗДвП. Неизпълнението на това задължение в двумесечен срок придобиване на собствеността поражда допълнителни правни последици – прекратяване регистрацията на ППС съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

В случая несъмнено беше доказано, че жалбоподателят не е спазил задължението си да пререгистрира процесното МПС нито в срока по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, нито в двумесечен срок, считано от датата на прехвърляне на собствеността върху същото. Процесният лек автомобил е придобит от Д. на 17.12.2024 г., което означава, че същият е следвало да бъде пререгистриран до 17.02.2025 г., включително, за да не бъде прекратена регистрацията му.

Въпреки това жалбоподателят не е изпълнил задължението си и така приложение е намерила разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, като регистрацията на процесното МПС била прекратена на 18.02.2025 г., видно от приложената справка. От този момент насетне Д. не е имал право да управлява процесното МПС по пътищата, отворени за обществено ползване поради обстоятелството, че същото е с прекратена регистрация.

На следващо място, в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не е предвидено задължение при прекратяване регистрацията на ППС да се уведомява новият собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива задължения не са предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.), за разлика от другите случаи на служебно прекратяване на регистрацията. В разпоредбата на чл. 18б, ал. 1 от Наредба № I-45 от 4

24.03.2000 г., в десет точки, са посочени случаите, когато служебно се прекратява регистрацията на превозното средство. Именно в т. 10 е отразена хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В ал. 2 от чл. 18б от Наредбата конкретно са изброени по точки хипотезите на служебно прекратяване на регистрацията на ППС, при които задължение на органа е да уведоми собственика, посочен в регистъра. В тях т. 10 на чл. 18б, ал. 1 от Наредбата не е посочена. Това означава, че органът по регистрация няма задължението да уведомява собственика в случаите, когато служебно прекратява регистрацията на превозното средство, поради неизпълнение на задължението по чл. 145, ал.

2 от ЗДвП. (в този смисъл Решение № 1253 от 30.07.2026 г. на АдмС - Ловеч по к. а. н. д. № 224/2026 г., Решение № 1233 от 24.06.2026 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 203/2026 г.).

Поради изложеното не може да се приеме, че в случая не е осъществен от обективна страна съставът на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП поради неуведомяване на жалбоподателя от компетентните органи за служебното прекратяване на регистрацията.

От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл - деецът е съзнавал задължението си да пререгистрира ППС в едномесечен срок, считано от придобиването на собствеността (чл. 145, ал. 2 от ЗДвП), но въпреки това не го е сторил. Не е сторил това и в двумесечния срок, предвиден в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, което е довело до прекратяване на регистрацията на ППС. Незнанието на фактите би могло да е оправдание, т. е. да изключва умисъла по аргумент от нормата на чл. 14 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН (т. нар. фактическа грешка).