Решение № 51 от 30.03.2023, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Дулово, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Веселинка В. Русева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело №

20223410100355 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от СК – прекратяване на сключен граждански брак с развод, поР. дълбокото му и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за брачната вина.

Ищцата С. С. Д. с ЕГН ********** твърди, че с ответника Б. Г. Д. с ЕГН **********, са сключили граждански брак на ******. в *****. От брака има родено *** ***С.Б. Г. с ЕГН **********, ко ето понастоящем е малолетно.

Твърди, че след като детето им навършило 5 години, тя заедно с него заминала при ответника в Г. където той работел. Отначало всичко вървяло добре. В последствие отношенията им се влошили и между тях настъпило отчуждение.Не съществувала взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство. Бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен и съществуването му било лишено от смисъл, а запазването му неоправдано от обществена и лична гледна точка.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключеният между страните граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за брачната вина. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете С. Б. Г. с ЕГН **********, да бъде предоставено на майката С. Д.. Да се определи местоживеене дететоС. Б. Г. с ЕГН **********, при неговата майка в с.*****, ул.*****, респективно в Г. където понастоящем живеят . На бащата да бъде определен следния режим на лични отношения с детето С. Б. Г. с ЕГН ********** – всяка ***** и трета седмица от месеца, в събота от 09.00 часа с преспиване до 18.00 часа в неделя, един месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск, както и по всяко друго време по споразумение на родителите. Бащата да бъде осъден да заплаща на детето С. Б. Г. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, чрез неговата майка и законен представител, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. След прекратяването на брака съпругата С. С. Д. да възстанови предбрачното си фамилно име „А.”.Съпрузите няма да си дължат издръжка след прекратяването на брака. Нямат придобито семейно жилище по време на брака. Движимите вещи са поделени извънсъдебно. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответника Б. Д. е депозирал писмен отговор на молбата за развод, с който не оспорва брачният иск и комулативно съединените искове за родителски права, издръжка на детето, режим на 1 лични контакти и предбрачното фамилно име след развода. Изразява съгласие за постигане на спогодба. Не представя доказателства.

По делото не е депозиран от ДСП-Дулово социален доклад. С писмо заинтересованата страна уведомява съда, че такъв не може да бъде изготвен тъй като страните и детето живеят в чужбина.

С молбата за развод се иска от съда прекратяване на сключеният между страните граждански брак поР. дълбокото му и непоправимо разстройство без изследване на въпроса за брачната вина и произнасяне по нея.

В същото време обаче, доколкото подобни основания за дълбокото разстройство на брака не са посочени нито в молбата за развод, нито в съдебно заседание от страните, то същите не могат да бъдат взети предвид от съда при произнасянето му по въпроса за вината.

Имайки предвид, че основания на бракоразводния иск са фактите от живота на съпрузите, които причиняват дълбокото разстройство на брака им, то всеки един от тях представлява основание на отделен иск за развод и ако ищцата при множество обуславящи дълбоко разстройство на брака основания пропусне да заяви някой от тях, то последицата е преклудиране на бракоразводния иск, основан на този факт.

ПоР. това с оглед принципа на изчерпателност на брачния процес, предвиден в текста на чл.322, ал.1 от ГПК обективното съединяване на бракоразводни искове, основаващи се на всички факти от живота на съпрузите, които обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на брака им е процесуално наложително.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията и доводите на страните, като взе предвид настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

Не се спори по делото, а и видно от представените като доказателства удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за раждане, че страните са сключили граждански брак на ****г. в ****, обл.***, от който имат родено *** – С.Б.Г. с ЕГН **********.

По делото са допуснати гласни доказателства ищеца, чрез разпит на свидетели, но с оглед това че не се претендира вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, такива не бяха разпитани по делото.

Ищецът С. Д. – редовно призована, явява се лично, заявява че желае да се разведе. Същата се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заяви че поддържа молбата за развод и моли предявеният брачен иск и кумулативно съединените с него искове по чл.127 от СК и по чл.143 от СК да бъдат уважени.

Ответникът Б. Д. – редовно призован, не се явява, представлява се в съдебно заседание от процесуален представител който от името на своя доверител заявява че не оспорва молбата за развод и предявените с нея искове. Моли да бъде уважена.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните заявиха, че са постигнали съгласие относно въпросите свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични контакти и дължимата на роденото от брака дете месечна издръжка. По отношение на нея страните заявиха, че тя ще бъде платима до всяко 10-то число на текущия месец.

От становищата на страните, съдът направи извод, че фактически страните не живеят заедно, а отношенията им не се градят на взаимно уважение и разбирателство и общи грижи за семейството и отглеждането, възпитанието и издръжката на децата им така, както изискват чл. 14, 15 и чл. 17 от СК.

По делото се установи, че страните не поддържат никакви контакти и отношения помежду си. Това настъпило в брачната връзка на страните дълбоко разстройство е непреодолимо, защото нормалните брачни отношения между тях не могат да бъдат възстановени. Брачната връзка между страните е лишена от присъщото й съдържание на взаимност, съвместно живеене, разбирателство и общи грижи за семейството и детето, съществува само формално, поР. което следва да бъде прекратена с развод. В този смисъл предявени ят брачен иск с правно основание чл. 49 от СК е основателен и следва да бъде уважен.

ОТНОСНО БРАЧНАТА ВИНА:

Искане за непроизнасяне по въпроса за брачната вина е направила ищцата още с молбата за развод и се поддържа в съдебно заседание.

2

На основание чл. 49, ал. 3 от СК съдът счита, че не следва да се произнася относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като разстройството се дължи на обективни причини изложени по-горе, които не могат да се вменят във вина на съпрузите.

По делото не се установиха брачни провинения на съпрузите, които да са дали сериозно отражение върху съзнанието им и върху брачните им отношения като цяло до степен, че давменят във вина на единия или другия.

ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА:

Такова искане е направила ищцата с молбата за развод, а ответника не е възразил срещу това нито с писмения си отговор, нито в съдебно заседание.

При решаване на въпроса за упражняването на родителските права трябва да се изхожда преди всичко от интересите на децата/ в този смисъл е и Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д.№ 3/74г. на Пленума на Върховния съд/, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия;възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и помощ на трети лица. От значение е умението на родителя да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т.н., като полага лични усилия във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко едно от децата.

Допълнителната разпоредба на §1, т.5 от ЗЗД/ДВ бр.14 от 2009г./ даде и законова дефиниция за понятието „найдобър интерес на детето” – преценка на: а/желанията и чувствата на детето; б/физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/възрастта, пола и други характеристики на детето; г/опасността или вредата, която е причинена на детето или има опасност да му бъде причинена; д/способността на родителите да се грижат за детето; е/последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, ж/други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Видно от изложеното в молбата за развод майката е този родител, който е единствено полага грижи за роденото от брака дете С.Б.Г. с ЕГН **********, и продължава да полага грижи за неговото отглеждане, възпитание и израстване, тъй като то живее при нея в с.*****.

Не се спори, че ответникът не поддържа контакт с детето и с неговата майка, от момента на фактическата раздяла между родителите.

В този смисъл съдът намира, че с оглед физическото, психическото и нравственото развитие на роденото по време на брака дете и неговата възраст, от двамата родители майката е по-пригодна да полага грижи за него.

Предвид изложеното и предвид всички събрани по делото доказателства, съдът счита, че изцяло в интерес на детето е то да не променя сегашната среда на живот и развитие, към която се е приспособило успешно, да не бъде откъсвано от майка си от чийто грижи и напътствия има нужда с оглед възрастта в която се намират, тъй като в този етап на неговото развитие и съзряване, именно тя е тази, която има нужния капацитет и качества успешно да развие възможностите му и да му осигури добра психична и физическа основа за понататъшното му развитие.

Всичко изложено дотук в своята съвкупност е от съществено значение при решаване на въпроса при кого от родителите да се определи местоживеенето на роденото от бака дете и на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права след развода. Следва местоживеенето на детето да се определи при ищцата по брачния иск, тъй като това ще бъде изцяло в интерес на детето.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РЕЖИМА НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ НА БАЩАТА С РОДЕНИТЕ

ОТ БРАКА ДЕЦА:

Упражняването на родителските права спрямо детето в бъдеще става само от родителя, комуто детето е предоставено за възпитание и отглеждане. Това обаче не лишава другия родител от родителските му права, а задълженията на двамата родители се запазват независимо от допуснатия развод. Заедно с това за двамата родители възникват и нови задължения, произтичащи от развода - да спазват коректно поведение един към друг, да не вършат нищо за отчуждение на детето спрямо другия родител и помежду им, да не накърняват своя и на другия родител авторитет, да обезпечават обстановка, която да съдейства за развитието на детето.

Съдът счита, че като изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, трябва да определи така личните 3 отношения между родителите и детето, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, тъй като е необходимо определените мерки с решението да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Поддържането на лични контакти между детето и родителят на когото не са присъдени родителските права е в интерес на последното, като разривът в отношенията между съпрузите не следва да пречи на поддържането на нормалните отношения родител - дете. Личните отношения на детето с бащата са в негов интерес, тъй като дават възможност за запазване на родствената връзка родител-дете и за запълване на липсата от баща, която детето ще изпитва в ежедневието си.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да определи режим на лични контакти на бащата Б. Д. с детето С. Г., за който страните постигнаха съгласие в съдебно заседание, а именно: всяка ***** и трета събота и неделя от месеца, в събота от 09.00 часа с преспиване в домът на бащата до 18.00 часа в неделя, един месец през лятото съобразен с лятната ваканция на детето и несъвпадащ с платеният годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по споразумение между родителите.