Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 561 от 09.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 289/2022
Вид
Решение № 561
Подписан
09.07.2025
В сила
15.04.2026
Състав
Антоанета Драганова Андонова Парашкевова

Цитирани разпоредби

  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 145, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 430 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Бургас, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. Андонова

Парашкевова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Гражданско дело № 20222100100289 по описа за 2022 година Ищецът „Централна кооперативна банка“АД,ЕИК 831447150 със седалище гр.София чрез пълномощника адв. Ромил Златанов с адрес на адвокатската кантора гр.София,ул.“Врабча“№ 8 е предявил обективно и субективно съединени искове за установяване ,че ответниците Б. К. Н. с постоянен адрес гр.Н. и И. К. Н. с постоянен адрес гр.С. В. дължат солидарно на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД,ЕИК 130997190,първият-в качеството на кредитополучател,а вторият-в качеството на поръчител, следните суми по договор № ***/21.12.2007 год. за ипотечен банков кредит,ведно с погасителен план от 21.12.2007 год.,представляващ Приложение № 1 към договор за кредит,анекс № 1 от 26.11.2008 год.,анекс № 2 от 27.03.2013 год. и анекс № 3 от 23.01.2014 год.,ведно с погасителен план към него и по договор за поръчителство № *****,ведно с анекс № 1 от 27.02.2013 год. и анекс № 2 от 23.01.2014 год. към него : 2078,07 лв., представляваща просрочена главница за периода от 15.10.2013 год. до 15.10.2014 год. ;61482,92 лв.,представляваща предсрочно изискуема главница,съставляваща остатък от усвоената,но неплатена главница,чийто падеж е настъпил с обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 17.10.2014 год./датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение,посочена като дата на обявяване на кредита за предсрочно 1 изискуем/;7675,10 лв.,представляваща просрочени договорни лихви за периода от 15.10.2013 год. до 15.11.2014 год. ;471,30 лв. ,представляваща наказателна лихва за забава/по чл.42,ал.2 от договора за кредит-лихва за неразрешен овърдрафт,в размер съгласно раздел IV,чл.16 от 1 договора/,считано от 21.10.2013 год. до 18.11.2014 год. вкл.;1435,62 лв.,представляваща платена държавна такса със законната лихва върху главницата,считано от 19.11.2014 год. до окончателното изплащане на вземането,ведно със законната лихва върху претендираната сума,считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда/19.11.2014 год./ до окончателното й изплащане,за които са били издадени заповед за изпълнение № 905 от 05.12.2014 год. и изпълнителен лист от същата дата -05.12.2014 год. по ч.гр.д.№ 970 по описа за 2014 год. на Районен съд-Несебър.Като се позовава на съдържанието на сключения договор за ипотечен банков кредит и проследява хронологията на развитие на правоотношенията по него, включваща учредяване на реално обезпечение-ипотека върху недвижими имоти, и три анекса, последния от които от под № 3 от дата 23.01.2014 год.,ищецът твърди, че към 19.11.2014 год. по договора за кредит не са погасени 13 месечни вноски от 15.10.2013 год. до 15.10.2014 год. включително /последната падежна дата преди датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем-на 17.10.2014 год./. Признава, че от страна на кредитополучателя са издължени към банката месечни вноски до тази с падеж 15.09.2013 год. включително.Счита,че след неиздължаването на падежната дата 15.10.2013 год. кредитополучателят е изпаднал в забава за плащане на вноската с падеж 15.10.2013 год.,не са заплатени следващите вноски по договора,не са издължени поредни месечни вноски,считано от тази с падеж-15.10.2013 год. до тази с падеж -15.10.2014 год. включително,което са 13 на брой.Твърди,че е налице просрочение на кредита с повече от 366 дни,които представляват повече от 2 месечни анюитетни вноски,поради което е изпратил на длъжникакредитополучател покана за доброволно изпълнение изх. № 140804 от 17.10.2014 год.Заявява,че с поканата кредитът е обявен за предсрочно изискуем.Твърди,че на основание чл.41 и чл.42 ,т.1 ,предложение второ и т.5 от договора за кредит,считано от датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение и на основание чл.42,ал.3 във вр. с чл.41,чл.42,т.1 предложение второ и чл.42 ,т.5 от договора за кредит от страна на ищеца едностранно е прекратен договора за ипотечен банков кредит.Посочва,че 2 поканата е връчена лично та Б. Н. на 21.10.2014 год.Сочи,че с покана от 17.10.2014 год. до поръчителя И. Н. на основание т.III 12 от договора за поръчителство той е поканен в предоставен му 7-дневен срок от получаване на поканата,да заплати изцяло остатъка от задължението по договора за кредит –главница,лихви до окончателното плащане,такси ,комисионни,както и посочено в поканата.Заявява,че поканата е връчена на поръчителя на 28.10.2014 год. ,како в нея е отправено и предупреждение ,че при непогасяване на задълженията по кредита в предоставения срок,банката ще пристъпи към принудително събиране на вземанията си.Сочи,че след 5 горните събития е инициирал заповедно производство,в което се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист.Заявява,че с договор за цесия от 29.12.2020 год. сключен между него и „Финанс инфо асистанс“ЕООД,последният в качеството си на цесионер е придобил вземанията на банката към кредитополучателя и поръчителя,като уведомленията за сключения договор за цесия с предмет процесното вземане представляват приложения към исковата молба,поради което същите следва да се считат за надлежно връчени.Намира ,че горното следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,настъпил след предявяване на иска на основание чл.235,уал.3 от ГПК.

Моли претендираната сума за бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда -19.11.2014 год. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноските по настоящото производство. Представя и ангажира доказателства.

Предявените искове са с правни основания в чл.422 от ГПК във вр. с чл.430 ТЗ,вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ответниците Б. К. Н. с постоянен адрес гр.Н. и И. К. Н. с постоянен адрес гр.С. В. в общия писмен отговор ,подаден от пълномощника им адв. Н. Р. са оспорили основателността на предявения иск.В подадените пред заповедния съд възражения подробно са аргументирали защо считат,че заповедта за изпълнение не им е връчена въобще,като не са направили възражения и не са изложили обстоятелства във връзка с материалното правоотношение по договора за кредит и поръчителството.В общия писмен отговор признават част от твърденията на ищеца,а именно сключвавнето на процесния договор за кредит, усвояването на уговорения размер по кредита,учредяването на реални обезпечения

–ипотеки върху три недвижими имота и

3 поръчителството.Оспорват твърденията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,като заявяват,че покана сред книжата към исковата молба липсва,а и сочат,че такава не са получавали никога.Оспорват изискуемиостта на вземането на заявителя по заповедното производство,основана на извлечение от счетоводните книги да е настъпила,тъй като намират,че предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.Считат,че към момента на подаване на писмения отговор задължението по кредита е погасено:два от апартаментите са продадени от ЧСИ Р.СКтоянова,а един от тях е продаден чрез доброволна продажба,като средствата от същата са постъпили по сметка на банката-ищец,доброволно и със съгласие на банката е продаден апартамент № 10 с площ от 47 кв.м. за сумата от 34000 лв.,която сума е послужила за погасяване на задълженията към кредитора,продажбата се е състояла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Оспорват и начина на изчисляване на просрочените договорни и наказателни лихви,като отношение по тях заявяват,че ще вземат ,ако бъде допусната поисканата от ищеца експертиза.Считат и че поръчителството ,уговорено в чл.28,ал.2 от договора за ипотечен банков кредит е погасено,тъй като с анекс № 2 към договора е променен изцяло чл.28,ал.2.Смятат ,че според текста на анекса банката получава допълнителнои обезпечения-втора по ред ипотека,с което се изменят действащите към онзи момент обезпечения,като изрично по съгласие на страните поръчителството се погасява със сключване на анекс № 2.

Встъпилото в производството по настоящото дело трето лице помагач на страната на ищеца „Финанс инфо асистанс“ ЕООД,ЕИК 130997190 със седалище гр.софия чрез пълномощника адв. Ромил Златанов заявява,че е придобило с договор за цесия от 29.12.2020 год. спорното материално право,предмет на настоящото дело от банката-ищец, и като приобретател има правен интерес от постановяване на благоприятно за ищеца решение.Представя доказатества.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и представените и събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Признават се следните обстоятелства:Сключен е между ищеца „Централна 4 кооперативна банка“АД,ЕИК 831447150 и ответника Б. К. Н. като кредитополучател валиден договор № ***/21.12.2007 год. за ипотечен банков кредит,ведно с погасителен план от 21.12.2007 год.,представляващ Приложение № 1 към договор за кредит,като впоследствие между банката и кредитополучателя към същия договор са подписани анекс № 1 от 26.11.2008 год.,анекс № 2 от 27.03.2013 год. и анекс № 3 от 23.01.2014 год.,ведно с погасителен план към него.Съгласно чл.2 и чл.3 от договора кредитът е в размер на 70000 лв. и се предоставя за довършителни работи на три апартамента в жилищна сграда в груб строеж в КК „С. б.“,ул.“С. в.“ бл.*.Съгласно чл.17 кредитът се предоставя за период от 240 месеца в т.ч. 6 месеца гратисен период,считано от датата на усвояване и с краен срок за погасяване 15.01.2028 год. Сключен е между „Централна кооперативна банка“АД,ЕИК 831447150 и ответника И. К. Н. като поръчител валиден договор за поръчителство № *****,а впоследствие към него между същите са подписани анекс № 1 от 27.02.2013 год. и анекс № 2 от 23.01.2014 год.Съгласно чл.1 на договора,той е подписан за обезпечаване на вземанията на банката по договора за банков кредит № ****/21.12.2007 год. сключен между „Централна кооперативна банка“АД,ЕИК 831447150 и кредитополучателя Б. Н. в размер на 70000 лв. с краен срок на погасяване 15.01.2028 год. Банката е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя сумата по кредита от 70000 лв.,като кредитът е бил усвоен до пълния размер. В периода 15.10.2013 год. до 15.10.2014 год. кредитополучателят не е платил 13 месечни погасителни вноски.Ищецът е инициирал на 19.11.2014 год. заповедно производство ,за което е било образувано ч.гр.д.№ 970 по описа за 2014 год. на Районен съд-Несебър,като в заповедното производство е издадена заповед № 905 от 05.12.2014 год. и изпълнителен лист от 05.12.2014 год. за сумите,претендирани с исковата молба.С валидно споразумение от 29.12.2020 год. с нотариална заверка на подписите от дата 31.12.2020 год. ищецът е прехвърлил на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД своето вземане,произтичащо от договора за кредит с кредитополучател Б. К. Н. с реф.№ ****/21.12.2007 год.,размер 70000 лв. и краен срок на погасяване 15.01.2028 год. ,като вземането е прехвърлено ведно с всички привилегии и обезпечения,включително договорна ипотека върху недвижим имот. На 04.02.2021 год. от банката са били подготвени уведомления до двамата ответници по чл.99 от ЗЗД,които не са връчени преди 5 завеждане на настоящото дело,а са приложени към исковата молба и се намират на листи 60 и 61 от делото.

Ответниците по делото са подали възражения по реда на чл. 414 от ГПК, като заявяват, че не дължат изпълнение на задължението по издадената заповед за изпълнение.Възраженията не са обосновани.Въпросът за своевременността на подаване на възраженията от ответниците е разрешен,съгласно определение № 193 от 22.04.2024 год. по в.ч.гр.д.№ 143 по описа за 2024 год. на Апелативен съд Бургас, с окончателно определение № 2001 от 16.12.2021 год. по в.ч. гр.д.№ 2130 по описа за 2021 год. на Окръжен съд Бургас.

От съдържанието на договора за ипотечен банков кредит е видно,че кредитополучателят е поел задължение да усвоява, ползва и връща кредита от 70000 лв. , ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи в предвидените в договора срокове и условия. В раздел VI, чл. 14, ал. 1 е договорено заплащането на годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент (БЛП) на банката, увЕ.чен с надбавка от 6 пункта. Уточнено е, че към момента на сключване на договора БЛП на банката е в размер на 4% годишно и общия договорен лихвен процент е 10%. При сключването на договора е изготвен и погасителен план, в който е посочен падеж на погасителната вноска-15-то число на месеца, размер на месечната вноска и компонентите – главница и лихва. Предвидено е банката да може, да капитализира начислените лихви, чрез прибавянето им към главницата, за което с подписването на договора, кредитополучателя дава своето изрично съгласие.