Решение № 72 от 07.04.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Тетевен, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330100017 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск,квалифициран в доклада по делото по чл.422,ал.1,във в-ка с чл.79,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът обосновава правния интерес за предявяване на иска с разпореждане на заповеден съд,постановено по ч.гр.дело №1хг по описа на РС-Тетевен.

Излага ,че на 01.07.2021г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит №к със „Сити кеш“-ООД,по силата на който е получил сумата от 600 лева,срещу съгласие да я върне на 1 брой вноски по 945 лева в срок до 15.08.2021г.Уговорен били фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%,както и годишен процент на разходите в размер на 48.63%.

Посочения договор е по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора.

С договор за продажба на вземане/цесия/Сити Кеш е прехвърлило своите вземания на цесионера АПС Бета България ЕООД,като вземането е индивидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия.

Длъжникът е уведомен за цесията,но ако съдът приема,че не е извършено надлежно уведомяване,то да се счита,че същото е връчено на ответника с исковата молба.

1

Моли да бъде осъден ответника да му заплати сума в общ размер на 1438.52 лева,от които:

-Главница в размер на 600.00 лева.

-Договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 30.04 лева,неплатени такси в размер на 390.00 лева,дължими съгласно тарифа за таксите и разходите,събирани от Сити кеш,неустойка в размер на 314.96 лева,дължима съгласно чл.6.2. от договора за потребителски кредит,сумата от 103.52 левазаконна лихва за забава върху главницата ,лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда,до окончателното изплащане на вземането.

Моли да му се присъдят разноски по заповедното и исковото производство.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.

От представените по делото писмени доказателства и приложеното ч.гр.д. №1хг по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:„ По делото е представен договор за паричен заем Кредирект Гратис №к,за който се твърди,че е сключен на дата 01.07.2021г., като за страни са посочени-"Сити кеш" ООД, като кредитор/заемодател, и И. В. М. от сЛов.обл., като кредитополучател/заемополучател.

По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 600 лв., която сума да бъде върната от кредитополучателя на 1 брой погасителна вноска, с падеж 15.08.2021г,общо в размер на 945.00 лева,включваща обща сума за плащане 630.04 лева и такса за експресно разглеждане 314.96 лева.

Договорът е със следните параметри: фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

С Разпореждане №3409/09.12.2024г постановено по ч.гр.д. №1хг по описа на РСТетевен е отхвърляне заявление на АПС Бета България ЕООД,за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника/ответника в настоящето производство/на основание цитирания в исковата молба договор.

С Разпореждане №3573/27.12.2024г заповедния съд е дал указания на заявителя,че може да предяви осъдителен иск срещу длъжника в едномесечен срок.Разпореждането е връчено на заявителя на дата 02.01.2025г,като исковата молба,предмет на разглеждане в настоящето производство е предявена в указания едномесечен срок.

По делото не е представен стандартния европейски формуляр и документи към него,преди сключване на цитирания в исковата молба договор за потребителски кредит.

Не е представен и документ от който да е видно ,че ответникът е получила сумата по кредита от 600 лв., липсва доказателства и по приложеното ч.гр.д. №167/2024г по описа на РС-Тетевен.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна:

Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на заявените в исковата молба факти и обстоятелства, в негова тежест е да установи наведените от него твърдения, 2 обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание ,имащо за предмет вземане срещу ответника в размер на исковата сума , както и по размер и надлежен длъжник,както и заплаща ли се задължението съобразно споразумението и в срок ли е същото, факта и момента на настъпилата изискуемост на вземанията.

В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него положителни право изключващи и право погасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен и е изплатил задължението си по процесния договор.

Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен факт, поради което е достатъчно само ищецът да го твърди, доказването на обратното тежи върху ответника. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право.

На следващо място следва да се изследва въпросът за наличието на валидно отношение относно прехвърленото вземане.

Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между „СИТИ КЕШ “ ООД и ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон.

В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение е представен договор за паричен заем ,сключен на 01.07.2021г. и общи условия към него, но не е представен самият стандартния европейски формуляр , а само извлечение .

3

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИТЕ УДОСТОВЕРИТЕЛНИ УСЛУГИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 85 ОТ 2017 Г.),

Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014". Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление.

Съгласно постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Електронно изявление е словесно изявление,представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията.Електронното изявление може да съдържа и несловесна информация. Съгласно чл.10 от закона Електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило. Ако е уговорено потвърждаване, електронното изявление е получено с изпращането на потвърждаване от адресата за получаването му. Видно от чл.11,смята се, че адресатът на електронното изявление е узнал съдържанието му в разумен срок след неговото получаване.

В случая следва да се отбележи, че несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит,би представлявало електронно изявление, записано на предвиден в чл.

3, ал. 1 от цитирания Закон носител с възможност да бъде възпроизведено, тоест попълнен електронен формуляр за отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор, представлява електронен документ. Характер на електронен документ има и сключеният договор за кредит, за който се твърди, че е генериран при спазване на нормативната уредба в областта на електронните документи.

В случая ищецът е представил възпроизведен на хартиен носител екземпляр по делото от договора за кредит, общите условия , но не е предоставил стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити , както и придружаващите го документи като декларация за обработка на лични данни , декларация за вярност на предоставените услуги ,че са приети ОУ и че е получен СЕФ .

Ето защо съдът няма как да приеме ,че е спазена процедурата за отпускане на кредита, по реда на чл. 18 ЗПФУР.

4

В процесния случай видно от чл.2 ал.2 от ОУ кредитът се отпуска въз основа на договор за заем по реда на ЗПФУР , а в пар.1 към ал.2 на чл.3 от ОУ е описана процедурата по отпускане на заема , като съгласно пар.6 уведомлението за сключване на заема е уведомление изходящо от заемодателя относно отказа или съгласието му за сключването .

По делото липсват данни в тази насока, тъй като не е представен самият стандартния европейски формуляр и други посочени по –горе в мотивите документи.

Съдът намира, че в случая искът се явява недоказан поради това, че липсва стандартния европейски формуляр и документите към него , но също така и безспорни доказателства ,че длъжника/ответникът/ е получил заема от 600.00 лева.

По делото е представена Разписка за извършено плащане,чрез системата за електронно разплащане ePay.bg, но от същата е видно,че е наредено плащане в размер на 600.00 лева към EasyPay,с основание заем-цитирания в исковата молба договор за кредит.

Няма доказателства обаче,че ответникът се е явил на каса на EasyPay и е получил наредената сума от 600.00 лева,съобразно и правилата и указанията за изплащане на паричен превод от търговец към клиент през ePay.bg/.

На следващо място:

Сключеният между заемодателя и заемателя договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител.

С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019г.) изрично бе предвидено задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В съдебната практика - Решение № 50056 от 29.05.2023г. по т. д. № 2024/2022 г., І Т. О. на ВКС, Решение № 59 от 20.05.2024г. по т. д. № 2695/2022 г., ІІ Т. О. на ВКС и др., е разяснено, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, включително за приложението на нормите на чл. 22 и 23 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1 ЗПК, и чл. 33, ал. 2 ЗПК, имащи императивен характер.