Определение № 3818 от 18.11.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3818

Окръжен съд – Варна

18.11.2020 г.

Град Варна

II състав

На 18.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20203100503298 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД срещу разпореждане № 30869/23.09.2020 год. по ч.гр.д. № 10450/2020 год. на ВРС – 48-ми състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявени задължения за сумата от 66.81 лв. дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сума от 20.85 лв. начислена договорна лихва, 111 лв. наказателна лихва и 37.45 лв. административни разноски в полза на заявителя, като са намалени и претендираните разноски в това производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата вх. №59456/02.11.20г. е подадена в законоустановения едноседмичен срок, считано от уведомяването на заявителя за постановения частичен отказ. Изявлението за сезиране на въззивен съд е на надлежна страна – заявител срещу подлежащо на обжалване разпореждане и производството по жалбата е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Авансово дължимата такса в минимален размер е внесена.

Жалбоподателят излага оплаквания за нарушение на правото му на защита, тъй като не бил получил указания за отстраняване на някакви нередовности по индивидуализиране на отказаните вземания. Счита, че допълнителни уточнения не са били наложителни, тъй като в заявлението са 1 били посочени точни размери и основанията, които са породили претендирани вземания. Допълнително в жалбата си заявителят пояснява, че заявената сума като възнаградителна лихва е била уговорена в точен размер в договор за кредит, обезпечен с поръчителство и начислена по уговорен погасителен план, а наказателната лихва е била сумирана от начислената законна лихва за забава по вноските към кредитора и забавата към поръчителя, удовлетворил кредитора за забавената главница. Описани са административните разноски за изплащане на ежемесечни напомителни писма, покани с актуалния размер на задължението, указания за заплащане на просрочени задължения и водени разговори с клиента, които са били направени от кредитора за сметка на длъжника според специалната им уговорка по повод извънсъдебното събиране на дълга и са били удостоверени в протокол, представен от жалбоподателя като допълнително доказателство.

Допълнително е пояснено, че поръчителят е заявил като дължимо и част от уговорено в договора за поръчителство възнаграждение за получената услуга. С довод за незаконосъобразна преценка на заявлението му като нередовно моли обжалваната част от разпореждането да бъде отменена и вместо нея въззивният съд да постанови издаване на заповед за всички поискани суми. Претендира и за определяне на разноски за това въззивно производство.

Насрещна страна не се конституира в настоящото производство( чл. 413 ал. 2 ГПК).

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от заявителя „Ай Тръст“ ЕООД срещу длъжник с постоянен и настоящ адрес в гр.Варна за задължения, обосновани като изискуем дълг по договор за кредит, обезпечен чрез договор за поръчителство. В заявлението си кредиторът е посочил, че длъжникът се договорил с него за възмездно поръчителство, като избрано обезпечение по сключен с друг заемодател потребителски кредит с фиксирана лихва и уговорен погасителен план с последен падеж 10.01.2018г. Тъй като след положени усилия по събиране на 2 просрочени вноски заемодателят не получил плащане, той поканил поръчителя на 5.08.2020г да заплати дължимите суми от 300 лв главница, 20.85лв договорна лихва и 111 лв наказателна лихва, както и 37.45 лв административни разноски за опитите за извънсъдебно погасяване на задължението. Заявителят описва в т. 12 от заявлението си, че заплатил на 10.08.2020г така поисканите от обезпечения кредитор суми и поради това е встъпил в правата му и претендира от главния длъжник заплащането им, наред с дължимото възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 66.81лв. Въз основа на тези обстоятелства са заявени като изискуеми претенции сбор от три главници, съответно конкретизирани като 300лв главница по кредита, 37.45лв административни разходи и 66.81лв възнаграждение за поръчителство и две отделни претенции за лихви, начислени преди сезиране на съда, съответно в размер на 20.85лв, уточнена като договорна лихва за период от 19.10.17г (сключване на договор за кредит) до 10.01.2018г (изтичане на срока за ползване на главница и последен падеж по погасителен план) и 111лв наказателна лихва, начислена от 11.11.17г(първи падеж по плана) до 03.08.2020г.

Като е приел, че това описание на лихвите, административните разходи и възнаграждението на поръчителя не позволява да се разграничат конкретните основания на дълга, първоинстанционният съд е дали указание с разпореждане № 29798/31.08.20г на заявителя за уточняване на твърдения, евентуално са посочване на отделни елементи, формиращи сборни претенции, а след като е констатирал че тези указания не са били изпълнени, съдът е издал обжалвания акт, с който е отхвърлил искането за издаване на заповедта за всички суми извън ясно посочената от заявителя главница по ползвания кредит.

На първо място, настоящият състав намира за недоказано оплакването за нарушение на правото на защита на заявителя, тъй като разпореждането с указанията е било изпратено на тази страна със съобщение, връчено на 11.09.20г. на адреса на заявителя чрез юрк. Генов, представлявал дружеството при подаване на заявлението. Удостовереното в разписката обстоятелство по получаване на препис от разпореждането не е опровергано, а този документ в лицевата си част, съставена от деловодителя има официален характер. Не е 3 налице пропуск на съда по уведомяване на жалбоподателя за дадените указания.

Това изключва възможността на заявителя да допълва заявлението си с новите уточнения, посочени в жалбата и въззивният съд следва да съобразява само индивидуализацията на претенциите, такива каквито са били описани в т. 9 и 12.

Оплакването за необоснованост на изводите на съда обаче е основателно, тъй като въпреки липсата на изпълнение на дадените указания, нередовност на сезирането не се установява. Съпоставката на датите, фиксирани като начален и краен период на начисляване на лихвите и размерите на тези вземания изцяло съответстват на описаните суми и основания в поканата на обезпечения кредитор, отправена до поръчителя. Явно е, че заявените лихви са именно тези, изплатени от поръчителя, за които се реализира суброгация към главния длъжник, а основанията за начисляването им до изплащането им от поръчителя, така както и основанието за събирана на главницата следват от уговорките в обезпечения договор за кредит и не е било необходимо да се уточняват допълнително. Ясно е индивидуализирана и сумата, включена в сборната претенция като възнаграждение по договор за възмездно поръчителство, която не е посочена като изискана от заемодателя, а като добавено към регресната претенция задължение, възникнало на друго основание (цена за поръчителство, разсрочена на месечни вноски по план към договора за поръчителство).

Няма неяснота и по отношение на третия елемент от сборното вземане по т. 9а, описано като част от обезпечения дълг, изплатен от поръчителя, възникнал според конкретизацията в т.12 по силата на клауза от общите условия на заемодател. Като съпоставя тези твърдения с приложенията, изискване по чл. 410 ал.3 ГПК съдът намира, че всяко от вземанията е достатъчно индивидуализирано, за да може да бъде определено по размер и основание, респективно да може да бъде проверено служебно за съответствие с императивни правила, гарантиращи потребителска закрила.

Настоящият състав не намира пречки за уважаване на регресната претенция на поръчителя, заместил заемодателя в правата му да търси изискуема възнаградителна лихва и договорено под форма на наказателна лихва обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочени вноски по основния договор за потребителски кредит. Тази сделка е сключена след информиране на потребителя за съществените елементи на кредитната услуга:

4 начина на предоставяне и връщане на заетата сума и възнаградителната лихва за ползването й (оповестени в Стандартния формуляр), а съдържанието им не накърнява ограниченията на договорната свобода, въведени със специалния закон (чл. 11, чл. 19 и чл.33 ЗПК). Уговорките, пораждащи тези задължения не пораждат и съмнение за някакво недобросъвестно налагане на диспропорция в правата и задълженията на страните за да се приложи и пообщата потребителска закрила. Заявлението за тези суми следва да бъде уважено.

По отношение на изплатеното от поръчителя вземане за направени административни разходи обаче съдът отчита, че посочената от заявителя клауза от общи условия, визира уговорена компенсация за вредите от неизпълнение на задължения на кредитополучател, получил кредит за лично потребление. Макар и да е предвидена като клауза в общи условия, компенсацията не е уговорена по размер и затова уговорката може да се възприема само като възпроизвеждане на общите правила за отговорност на неизправен длъжник за вреди от неизпълнен договор(чл. 79 ал.1 ЗЗД). В случая на потребителско кредитиране обаче, отговорността на длъжника е лимитирана нормативно с чл. 33 ал.2 ЗПК до законната лихва, и в този обем се покрива от изплатената наказателна лихва. Ето защо каквито и да са били действията на кредитора, дори и те да са различни от типичната престация на кредитора, покрита с възнаграждението за кредитна услуга под форма на лихва, те не могат да бъдат допълнително компенсирани без да се наруши изрична законова забрана.

Другото вземане е породено от договора за поръчителство, сключен от потребителя в изпълнение на условие, поставено в общите условия на кредитора. Въззвният съд намира, че така уговореното обезпечение поражда обосновано съмнение за накърнени права на потребителя. В общите си условия финансовата институция е предложила обезпечено и необезпечено кредитиране, но характеристиката на последиците от избора на всяка от двете опции сочи, че са предложени два различни типизирани кредитни продукта, различаващи се съществено по обема на правата на потребителя. Така от една страна, ако потребителя заяви необезпечен кредит, доставчикът ще следва да положи пълен обем от дължимата грижа за установяване на кредитоспособността на клиента и да поеме сам риска от неправилната си преценка, като се произнесе изрично по одобряване на кредита в срок от 14 5 дни. От друга страна, ако потребителя заяви втория продукт, съответстващ на рисково „бързо“ кредитиране, рискът от преценка на кредитора се компенсира с предварително изискана допълнителна гаранция. След като веднъж е предпочел именно бързото кредитиране, потребителят съвсем не е бил свободен да избира индивидуално съдържанието на сделката и не е можел да влияе върху най- съществения за него елемент, характеризиращ този кредит спрямо други пазарни предложения – вида на обезпечението.

Възможностите, предложени от доставчика са несъмнено определени изключително от самия него, включително с конкретни определения на понятията в пар. 20 и раздел трети чл. 12 от ОУ. Като ограничава избор само до високо специализирани гаранционни услуги от професионални гаранти, каквито са както търговските банки, издаващи неотменими гаранции и посоченото като безусловно одобрено свързано с кредитора гаранционно дружество, кредиторът оскъпява неоправдано сделката като възлага на потребителя допълнително плащане на цена, съизмерима с носене на значителен финансов риск. Без да е включено като допълнителен разход в елементите, формиращи ГПР, това оскъпяване не е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране(чл.

Разпечатката съдържа 30 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/808e38d0-a3d1-4c02-a130-4ec229c1a0c6