Решение № 14 от 08.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Варна, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100502278 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на ОУ „Добри Чинтулов“, БУЛСТАТ ********, гр. Варна, представлявано от Директора В.М. срещу Решение № 1911 от 29.05.2023г. по гр.д. № 12952/2021г. по описа на ВРС, ХХХIII-ти състав, поправено с Решение № 2973 и Решение № 2975 от 24.08.2023г., В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл.

200, ал. 1 от КТ въззивникът е осъден да заплати на Х. З. А. с ЕГН **********, в качеството на законен наследник на Л.Х. А., п. на 02.09.2020г. сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от смъртта на майка му, настъпила в резултат на трудова злополука от 19.05.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2020г. до окончателното й плащане, както и сумата от 700 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на направени разходи за погребение на наследодателя Л.Х.

А., п. на 02.09.2020г., в резултат на трудова злополука от 19.05.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2020г. до окончателното й плащане, както е осъден да заплати на А. З. А. с ЕГН **********, в качеството на законен наследник на Л.Х. А., п. на 02.09.2020г. сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от смъртта на майка й, настъпила в резултат на трудова злополука от 19.05.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2020г. до окончателното й плащане.

1

Решението е постановено при участието на МБАЛ „Св Анна – Варна“ АД, ЕИК 000090019, в качеството му на трето лице помагач на страната на ищците по делото Х.

З. А. и А. З. А..

В частите, с които предявените искове са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер от 100 000 лева, решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, немотивираност и необоснованост. Оплакванията са обосновани с доводи за допуснато нарушение на чл. 13 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и нарушение на чл. 51 от ЗЗД. Така, с разпореждане на ТП на НОИ – Варна от 14.09.2020г. за трудова е приета злополуката станала по време на регламентирана обедна почивка и при придвижване в сградата на осигурителя, без работни обувки „Сабо дамско“ с противоплъзгащо покритие, в нарушение на Правилата за безопасна работа при зимни условия, част II от Правилника за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, обучение и възпитание /стр. 26/ към мястото, където пострадалата обикновено се храни през работния ден. Събраните в тази връзка показания на свидетелите Ат. и С. неправилно не са кредитирани от ВРС като заинтересовани, без да отчете, че са непосредствени и подкрепени и от писмените доказателства по делото. Същевременно по делото липсват доказателства за причинно-следствената връзка между настъпилата трудова злополука – Л. А. е паднала по стълбите, ударила главата си, вследствие на което получила мозъчна контузия и фрактура на черепа – и настъпилата на 02.09.2020г. смърт на работника.

В нарушение на разпоредбите на чл. 61, ал. 1, т. 5 и чл. 73, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза и чл. 13 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчита на трудовите злополуки, по делото липсва заключение на ТЕЛК или НЕЛК за установяване на причинната връзка между смъртта на А., настъпила на 02.09.2020г. и трудовата злополука, станала на 19.05.2020г. В разпореждане на ТП на НОИ от 14.09.2020г. за приемане на трудовата злополука, не е посочено, че вследствие на същата е настъпила смъртта на работника именно защото не е установена причинна връзка между двете събития. Съгласно съобщение за смърт от 02.09.2020г., което е официален документ, причината за смъртта на Л. А. е менингоенцефалит, предизвикан от мозъчен абсцес, която диагноза не е „работна“. Трудовата злополука е настъпила три месеца преди приемане на А. за втора операция на 19.08.2020г. и след епилептичен гърч. При тежко протичане на менингоенцефалит са възможни епилептични припадъци. Установено е по делото, че на 20.05.2020г. А. е оперирана по спешност с цел евакуация на травматичен мозъчен кръвоизлив. Постепенно състоянието й се е подобрило, като същата ползвала платен годишен отпуск. На 19.08.2020г. получила епилептичен гърч и отново е приета в МБАЛ „Св.

Анна – Варна“, като на 21.08.2020г. е оперирана повторно. Наследниците на А. са отказали извършване на аутопсия, а без такава посочената в съобщението за смърт диагноза не може да бъде оборена. Съобразно правилото на чл. 51 от ЗЗД на обезвреда подлежат вредите, 2 които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От изложените съображения следва, че смъртта на Л. А. не стои в причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука, доколкото на лицето са извършени 2 операции, както и е изминал период от 3 месеца между двете събития. От друга страна при определяне размера необходим за обезщетение на болките и страдания на ищците, ВРС недопустимо е съобразил и смъртта на техния баща, настъпила преди 10 години; в нарушение на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД първоинстанционния съд не е отчел, че към момента на трудовата злополука Л. А. е на 60 години, страдала е от захарен диабет и от исхемична болест на сърцето, а Х. – на 40 години и А. – на 34 години. Всеки от тях е имал самостоятелно семейство.

Отделно, определеното от ВРС обезщетение не е намалено с изплатеното застрахователно обезщетение по договор за застраховка на работниците и служителите по застраховка злополука при ЗК „Лев Инс“, както и вече изплатеното на ищците обезщетение от работодателя в нарушение на чл. 200, ал. 4 от КТ. Представените в тази връзка писмени доказателства – застрахователна полица, списък на застрахованите лица и писмо от застрахователя по щета от 08.10.2020г. и заповед на директора на училището от 07.07.2020г. не са обсъдени от ВРС. От доказателствата е установено, че на всеки от ищците застрахователя изплатил сумата от по 500 лв., а училището – сумата от 1000 лв. на Л. А. и тези факти не са оспорени по делото. Ето защо решението на ВРС противоречи, както на закона, така и на съдебната практика.

Наред с това в решението не е разгледано и възражението, че обезщетението следва да бъде намалено с полученото обезщетение от ДОО от страна на Л. А. на основание чл.

200, ал. 3 от КТ. От доказателствата по делото е установено, че за периода 19.05.2020г.03.09.2020г. са изплатени парични обезщетения по издадени болнични листове за временна неработоспособност „трудова злополука“ в размер на 2331.39 лв.

Не е отчетено и не е обсъдено също заявеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат – Л. А. не се е държала за перилата на стълбището; била е длъжна да носи обувки с противоплъзгащи подметки, но не го е сторила при груба небрежност и в нарушаване на основни правила за здравословни и безопасни условия на труд, за които е била инструктирана. Произволен е извода на първоинстанционния съд, че ищецът изпаднал в клинична депресия от кончината на майка си, а понесените неимуществени вреди са недоказани и тяхната парична оценка силно завишена, несъобразена с действителното емоционално състояние на ищците и с икономическите условия в страната. Отправя искане поради всичко изложено обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.

В отговор на жалбата Х. и А. А. оспорват доводите в нея. Поддържат, че по делото е установено по безспорен начин причинно-следствената връзка между настъпилата трудова злополука и смъртта на Л. А.. От заключението на СМЕ е установено, че посоченото в съобщение за смърт от 02.09.2020г. менингоенцефалит не се базира нито на резултатите от микробиологичното изследване, нито на клиничната картина по време на престоя на А. в болницата, нито на резултатите от параклиничните изследвания, че причината за смъртта на 3

А. са възникнали усложнения в резултат на получената тежка черепно-мозъчна травма и съществува пряка причинно следствена връзка между получените увреждания и смъртта на лицето; че получените увреждания от трудовата злополука от 19.05.2020г. са тежка травма и смъртта е в пряка причинна връзка. Вещото лице посочва, че получената от злополуката травма е несъвместима с живота. Оспорва довода за нарушение на чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ, тъй като каквито и да било помощи да са получени от Л., то те не кореспондират с дължимите обезщетения от трудова злополука. Позовават се, че по делото не е установено вменено на работниците задължение по представения т.нар. Правилник за носене по време на работа на обувки с противоплъзгащи свойства на подметките. Не е установено работодателят да е осигурил такива, както и не е установено в деня на злополуката Л. да е била с обувки, неотговарящи на изискванията на работодателя. Оспорват в тази връзка като недоказани възраженията за груба небрежност и принос от страна на работника за настъпване на вредоносния резултат. По същество отправят искане обжалваното решение да се потвърди като правилно, законосъобразно, мотивирано и обосновано.

Не е депозиран отговор на жалбата от третото лице помагач.

Постъпила е също частна жалба от ОУ „Добри Чинтулов“, БУЛСТАТ ********, гр.

Варна срещу Определение № 10424 от 30.08.2023г. по гр.д. № 12952/2021г. по описа на ВРС, ХХХIII – ти състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗА частният жалбоподател е осъден да заплати на адв.

С. В. В. сумата от 13 900 лева, представляваща съразмерна на уважената част от исковете сума за оказана безплатна правна помощ.

Частната жалба е основана на оплакване за неправилност на определението, поради неправилна констатация на ВРС за проведени по делото 4 съдебни заседания, при действително проведени 3, за които е присъдено възнаграждение на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004г. На с.з. насрочено на 27.05.2022г. не е даден ход на делото и същото е отложено за 30.09.2022г. На адв. В. не се следва възнаграждение за всяко съдебно заседание, тъй като допълнителното възнаграждение следва да се уговори между адвоката и клиента, а в настоящия случай е направено искане по реда на чл. 38 от ЗА. Моли в тази връзка обжалваното определение да се отмени.

Отговор на жалбата не е депозиран от въззиваемите страни.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.

269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Х. З. А. и А. З. А. срещу Основно училище „Добри Чинтулов“, гр. Варна, Булстат ********, представлявано от директора В.Д.М. осъдителни искове за обезщетение за вреди от трудова злополука с 4 правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и осъждане на ответника да заплати сумите, след допуснато изменение на размера на исковете посредством увеличаване на същия с протоколно определение от с.з. от 03.05.2023г., както следва:

- сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди понесени от първия ищец в причинна връзка със смъртта на майка му Л. А., п. на 02.09.2020г., настъпила вследствие на трудова злополука на 19.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2020г. до окончателното плащане на задължението;