Определение № 876 от 12.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 876 гр. Велико Търново, 12.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20264100500473 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 275 ал. 2 вр. 262 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 1760 от 17.04.2026г. на К. Г. Т. от гр.

Елена срещу разпореждане № 397/17.04.2026г. по гр.д. № 144/2026г. на РС – Елена, с което е върната подадена от него частна жалба с вх. № 1498/03.04.2026г. против разпореждане № 341/02.04.2026г. по гр.д. № 144/2026г. на РС – Елена.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради наличието на основание за отвод на първостепенния съд в хипотезата на чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК. Допълва се, че по този начин са нарушени изискванията за разглеждане на претенцията на жалбоподателя от справедлив, независим и безпристрастен съд, както и първата инстанция не е извършил служебна проверка за притежаваното от него имущество във връзка с произнасянето по чл. 83 ал. 2 ГПК. При твърдения, че по дела за защита от дискриминация не се събират държавни такси /чл. 75 ал. 2 ЗЗДискр./ се иска от ВТОС да отмени обжалвания акт и да върне делото на РС – Елена с подробни указания по прилагането на чл. 83 ал. 2 ГПК респ. сам да освободи жалбоподателя от това му задължение.

В даденият й от районният съд срок, ответната страна по делото не е взела становище по допустимост и основателност на частната жалба.

Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира следното от фактическа страна:

Частният жалбоподател е предявил срещу РС – Елена иск с правно основание 1 чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 3000 евро за причинени му неимуществени вреди, поради нарушаване на правото му на разглеждане на гр.д. № 642/2025г. на РС Исперих /сега № 140/2026г. на ЕРС/ в разумен срок, съгласно чл. 6 §1 ЕКЗПЧОС. С определение № 76/19.02.2026г. сезираният съд, доколкото е ответник по иска, на основание чл. 7 ал. 2 ЗОДОВ, е изпратил делото на РС – Горна Оряховица, като най – близкия родово компетентен съд. Ищецът е обжалвал този акт с частна жалба от 20.02.2026г., като с разпореждане от 23.02.2026г. му е указано да заплати ДТ по чл. 19 ТДТГПК респ. да поправи искането си по чл. 83 ал. 2 ГПК за освобождаването от задължението да я внесе. С определение № 94/09.03.2026г. искането по чл. 83 ал. 2 ГПК е оставено без уважение, този акт е връчен на жалбоподателя на 10.03.2026г. и влязъл в сила на 18.03.2026г. На същия са дадени нови указания за поправяне на частната му жалба от 20.02.2026г. с представяне на доказателства за внесена ДТ в размер на 7, 67 евро. Поради неизпълнение на същите, частната жалба е върната с разпореждане № 341/02.04.2026г. по гр.д. № 144/2026г. на РС – Елена. Срещу него ищецът е подал друга частна жалба с вх. № 1498/03.04.2026г., която е обездвижена с указания за внасяне на ДТ в размер на 7, 67 евро в едноседмичен срок, който са му връчени на 03.04.2026г. Поради неизпълнение на същите, с обжалвания съдебен акт - разпореждане № 397/17.04.2026г., частната жалба на ищеца от 03.04.2026г. е върната като нередовна.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, от правнолегитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт – чл. 275 ал. 2 вр. 262 ал. 3 ГПК.

В проверката по реда на чл. 278 ГПК въззивната инстанция действа в условията на пълен въззив и осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК/.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

По изложените данни, в съответствие със задълженията си по чл. 275 ал. 2 вр. чл. 262 ал. 1 ГПК, администриращият съд правилно е дал указания на жалбоподателя да поправи частната си жалба с вх. № 1498/03.04.2026г. в срок, тъй като тя не е отговаряла на изискванията за редовност по чл. 261 т. 4 ГПК. Към нея не са били представени доказателства за внесена ДТ по чл. 19 ТДТГПК в размер на 7, 67 евро.

Ищецът – жалбоподател не е измежду лицата, които по силата на закона са освободени от задължението за внасяне на такси и разноски по делото /арг. чл. 83 ал. 1 ГПК/, нито 2 в конкретният случай е поискал освобождаването си от него по реда на чл. 83 ал. 2 ГПК. Противно на посоченото в частната жалба предмет на делото е иск по чл. 2б ЗОДОВ, а не е иск по чл. 71 и сл. ЗЗДискр., за да не се дължи за разглеждането му респ. при обжалването на актовете на съда в това производство, държавна такса на основание особеното правило на чл. 75 ал. 2 ЗЗДискр. Следователно частният жалбоподател е дължал за изправи нередовността на подадената от него жалба в указания му едноседмичен срок. Бездействието на стори това до 14.04.2026г., вкл.

/присъствен ден – арг. чл. 60 ал. 6 вр. ал. 4 ГПК/, води до неизпълнение на дадените указания и до приложение на неблагоприятните последици от това неизпълнение – връщане на частната му жалба, за които той изрично е предупреден с връчване на съобщението с указанията на съда.

В тази връзка извода на администриращият съд, че нередовността по чл. 261 т. 4 ГПК на частната жалба с вх. № 1498/03.04.2026г. не е отстранена в дадения едноседмичен срок и същата подлежи на връщане, е правилен и обоснован, поради което обжалвания акт - разпореждане № 397/17.04.2026г. по гр.д. № 144/2026г. на РС – Елена следва да бъде потвърден. Правилността на последният не може да бъде засегната от изложените оплаквания за нарушение на правото на справедлив процес от безпристрастен и обективен съд, поради наличие на основание за отвод по чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК. Обстоятелството, че администриращият съд е ответник по иска само по себе си не е достатъчно да се направи извод за неговата предубеденост и заинтересованост от изхода на спора, още повече, че в случая произнасянето му не е по съществото на същия, а касае частен процедурен въпрос и по изложените съображения се явява правилно и обосновано.

Въпреки указанията на районния съд, частният жалбоподател не е представил доказателства за внесена по сметка на ВТОС ДТ в размер на 7, 67 евро за разглеждане на частната му жалба. Същият е останал задължен за нея, поради което следва да бъде постановено принудително й събиране по реда на чл. 77 ГПК, като бъде осъден да я плати.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 397/17.04.2026г. по гр.д. № 144/2026г. на РС – Елена, с което е върната подадена от К. Г. Т. от гр. Елена частна жалба с вх. № 1498/03.04.2026г. против разпореждане № 341/02.04.2026г. по гр.д. № 144/2026г. на РС – Елена.

ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН: ********** от гр. Елена, ул. „Костовска“ № 9а, на основание чл. 77 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебна власт по сметка 3 на ВТОС сумата от 7, 67 евро /седем евро и шестдесет и седем евроцента/, представляваща дължима държавна такса за разгледаната с настоящото определение частна жалба, за заплащането на която жалбоподателя останал задължен.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4