Протокол № 347 от 17.07.2023, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 347 гр. Смолян, 14.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Д.а

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500290 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподателят Б. С. Д., редовно призован, не се явява, за него адв.М.О., надлежно упълномощена.

Въззиваемият ГД "Гранична полиция" към МВР, редовно призован, се представлява от юриск. М.Х..

Адв. О. – Моля да бъде даден ход на делото.

Юриск. Х. – Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки, следва да бъде даден ход на делото и затова

О п р е д е л и:

Дава ход на делото.

Докладва се частната жалба.

Адв. О. - Поддържам частната жалба. Не възразявам проектът за доклад да бъде обявен за окончателен.

Юриск. Х. – Оспорвам частната жалба. Не възразяваме проектът за доклад да бъде обявен за окончателен.

1

Съдът намира, че следва да бъде обявен за окончателен проекта за доклад, изготвен с Разпореждане № 320/16.06.2023 г. по в.гр.д.№ 290/2023 г. по описа на С. окръжен съд и затова О п р е д е л и:

Обявява го за окончателен.

Съдът намира, че настоящето дело следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, във връзка с чл.631, ал.1 от ГПК, по следните съображения:

По в.гр.д.№193/2023 г. по описа на С. окръжен съд е отправено до Съда на Европейския съюз преюдициално запитване по следните въпроси:

1.Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба /в случая чл.187 от ЗМВР/ която, като не позволява пократката продължителност на нощния труд спрямо дневния труд по общия ред, важащ за работниците в частния сектор, да се прилага и за работниците в публичния сектор като полицаите и пожарникарите, работещи на смени и полагащи нощен труд /държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи/, довежда до следната разлика в третирането, без тази разлика да е свързана с допустима от законодателството цел, а именно:

Една група работници в публичния сектор, натоварени с особено важните задачи по охрана на обществения ред и защита на населението /в случая полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи, работещи на смени и полагащи нощен труд/, са поставени в по-неблагоприятно положение: а. както спрямо друга група работници в същия публичен сектор, натоварени със същите задачи по охрана на обществения ред и защита 2 на населението, които обаче не полагат нощен труд на смени /в случая останалите държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи/, но се ползват от същите придобивки /напр. допълнително възнаграждение за прослужено време, по-дълъг платен годишен отпуск, по-ранно пенсиониране, повисоки обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение и други/, от които се ползват и полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари; б. така и спрямо работници от частния сектор, които работят на смени и полагат нощен труд, без да ползват същите придобивки, но по причина, че не са натоварени със същите особени важни задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, заради които задачи тези придобивки са предоставени на една цяла група работници от публичния сектор /всички държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи/ ?

2. Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз следва ли да се тълкуват в смисъл, че не позволяват прилагане на задължителна национална съдебна практика /каквато в случая е Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданската колегия/, ако това прилагане би довело до резултат, несъвместим с правото на Съюза, а именно: описаното в І-ви въпрос неравенство в третирането, което неравенство не е основано на обективен и разумен критерий, тоест не е свързано с допустима от закона цел и не е съразмерно на тази цел?

По това преюдициално запитване е образувано на 13.07.2023 г. дело пред Съда на Европейски съюз с № С-435/23 г. Произнасянето по това дело на СЕС има значение за настоящия спор, предвид и това, че решението на СЕС е задължително за съдилищата на основание чл.633 от ГПК.

3

По изложените съображения С.ят окръжен съд

О п р е д е л и:

Спира производството по в.гр.д.№290/2023 г. по описа на С. окръжен съд на основание чл.229, ал.1 т.4 от ГПК във връзка 631 от ГПК до приключване на дело С-435/23 г.на Съда на Европейския съюз.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок, считано от днес пред ПАС.

Протоколът написан в с.з..

Заседанието закрито в 11.15 ч.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4