Решение № 582 от 22.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Бургас, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна Н. Йорданова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова в присъствието на прокурора Х. Д. Д. като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело № 20252100101164 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от А. Д. А., ЕГН**********, с адрес ******, чрез адв. Н. Казаков от САК, съдебен адрес гр. София, ул. Княз Борис I №84, ет.1, ап.1, с която е предявен иск за солидарно осъждане на ответниците Министерство на вътрешните работи, с административен адрес гр. София, ул. Шести септември №29 и Главна дирекция „Борба с организираната дейност“, с административен адрес гр.

София, бул. Цариградско шосе№133А, да заплатят на ищеца сумата от 20 451,68 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на бездействието на разследващ орган на длъжност при ТС Борба с организираната престъпност-Бургас, /понастоящем част от ГДБОП/ по изпълнението на решение №60141 от 27.10.2021г. по кас.нак.дело №542/2021г. на ВКС в частта относно задължението за връщане на иззети от ищеца парични суми- 8770 лева и 104 300 евро по образувано досъдебно производство, както и сумата в размер на 44 984 евро /съгласно прието увеличение на иска в с.з. от 29.06.2026г./, представляваща претърпени имуществени вреди в размер на законната лихва на иззетите парични средства за периода 28.10.2021г.-10.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 20 451,68 евро, считано от датата на предявяване на 1 исковата молба -26.06.2025г. до окончателното плащане.

Твърди се в исковата молба, че в рамките на образувано досъдебно производство на 30.08.2016г. от жилището, което обитавал ищецът, находящо се в ****, са иззети като веществено доказателство принадлежащи му парични средства в размер на 8770 лева и 104 300 евро. Ищецът поддържа, че последвало продължително наказателно производство, водено срещу него по НОХД №1313/2018г. по описа на Специализиран наказателен съд, като с присъда от 18.01.2021г. на Апелативен специализиран наказателен съд по ВНОХД№21/2020г., след изменение на първоинстанционната присъда се произнесъл да бъдат върнати веществените доказателства. Посочената присъда в частта относно връщане на веществените доказателства влязла в сила на 27.10.2021г., когато ВКС потвърдил решението на въвзивната инстанция в частта относно връщането на вешествените доказатества с решение №60141 от 27.10.2021г. по кас.нак.дело №542/2021г. Ищецът намира, че считано от 27.10.2021г. на основание чл. 413, ал.1 от НПК е възникнало задължение за компетентните органи в структурата на МВР да му върнат иззетите като веществено доказателство парични средства. Посочва, че поради бездействието на органите на МВР по изпълнение на влезлия в сила съдебен акт на 11.11.2024г. се принудил да подаде молба до СГС за връщане на веществените доказателства, като с разпореждане от 06.03.2025г. състав на СГС постановил изпращане на съдебните актове за изпълнение на Директора на ГД БОП Бургас, като приел, че паричните суми се съхраняват в Общинска банка –клон Бургас с титуляр по банкова касета Директора на ГД „БОП“Бургас. Твърди се в исковата молба, че паричните средства били върнати на ищеца едва на 20. 03.2025г., като въпреки наличието на влязъл в сила съдебен акт компетентните органи в структурата на МВР не са изпълнили своевременно своето законово задължение да върнат задържаните парични средства. Посочва, че претърпял в причинна връзка с невръщането на веществените доказателства силен и хроничен стрес, напрежение и безпокойство. Излага, че паричните средства били предназначени за закупуване на жилище, което го поставило в състояние на постоянна несигурност и тревога за бъдещето му, усещане за несправедливост и безсилие срещу държавния апарат, получил нарушения на съня, имал общо чувство за отпадналост, физическа умора, хипертония. Освен това имал повишена раздразнителност, станал по-затворен и демотивиран, породило се 2 напрежение в семейството му. С доказателства.Претендират се разноски. исковата молба се ангажират

Ответникът МВР е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който счита, че материално легитимиран да отговаря по предявените искове е ГДБОП. Неоснователно било твърдението, че служители на МВР са забавили връщането на иззетите суми, като от доказателствата по делото било видно, че сумите са върнати от служителите на съда. Оспорва като недоказани и неоснователни предявените претенции.

Ответникът ГДБОП в представения в преклузивния срок отговор на исковата молба оспорва исковете по основание и по размер. Счита, че липсва пасивна процесуална легитимация на ответника ГДБОП и производството спрямо него следва да бъде прекратено. Мерките по чл.53 от НК не попадали в хипотезите, които са основание за ангажиране отговорността на държавата и на нейните правозащитни органи. Намира, че наказателното производство е било под надзора на Специализирана прокуратура, делото се е гледало в съдебна фаза в Специализиран наказателен съд, който е органът, носещ отговорност за съхранение на веществените доказателства. Липсвали доказателства за настъпване на претендираните вреди от ищеца в пряка и непосредствена причинна връзка с описаните в исковата молба действия и бездействия на сружители на ГДБОП. По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди се сочи, че е завишено и не отговаря на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, като предвид дадените разяснения в определение №1302 от 17.03.2026г. на смесен състав на ВКС и ВАС следва да се приеме, че вредите се претендират от дейността на разследващи органи в системата на МВР.

По правната квалификация на исковете БОС съобрази решение №278 от 10.12.2015г. на ВКС по гр.дело N 2392/2015г., в което се приема, че в практиката на Европейския съд по правата на човека при разглеждане на близка или еднаква проблематика, свързана с обезщетяване на имуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконосъобразно изземване и продължително съхранение на превозно средство е възприета липсата на ефективно правно средство за защита съгласно вътрешното право - в тази връзка /р. от 10.01.2008 г. по жалба № 53321/99 г. на К. и други срещу 3

България на П. отделение и р. от 07.10.2010 г. по жалба № 5359/2004 г. на Г. А. срещу България на П. отделение/. С тях е прието по отношение на посочените лица, че държавата е извършила нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията /защита на собствеността/. Посочено е, че намесата в правото на мирно ползване на притежанията е незаконосъобразна и произволна, тъй като и изземването, и последвалото продължително задържане на съхранение, са извършени в нарушение на приложимото вътрешно законодателство. Прието е, че когато властите изземват и държат предмети като веществени доказателства, по националното законодателство следва да съществува възможност за завеждане на иск срещу държавата и претендиране на обезщетение за всички вреди, произтичащи от това, че властите не са успели да съхранят въпросните предмети в сравнително добро състояние, като това е особено валидно, когато самата намеса в правото се оказва незаконосъобразна. В този аспект трябва да се имат предвид и изискванията за равностойност при упражняване на правото на ЕС /материалните и процесуални условия не могат да бъдат по неблагоприятни, отколкото при подобни искове от вътрешното право/ и на ефективност /не могат да бъдат нормирани така, че да направят практически невъзможно или прекомерно сложно получаването на обезщетение/. При нарушаване на посочените принципи от националното законодателство извъндоговорната отговорност на държавата следва да се реализира чрез директната приложимост на общностното право. Следва да се вземе предвид, че по-благоприятният и ефективен ред за реализиране на правата на ищеца е този по ЗОДОВ.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С определение от 25.08.2016г. по ч.н.д.№2259/2016г. на съдия при Специализиран наказателен съд е разрешено извършването на следствено действие - обиск на А. Д. А.ов и изземване на предмети-книжа и компютърни информационни данни, имащи значение по ДП№251 БОП-2/2016г. по описа на ТС БОП –Бургас, пр.пр.№103/2016г.

С Определение от 25.08.2016г. по ч.н.д.№2255/2016г. на СНС е разрешено да се извърши претърсване и изземване на жилището, обитавано от ищеца в ж.к. Зорница, гр. Бургас ж.к. Зорница, бл.57, вх.А, ап.33.

4

С постановление от 29.08.2016г. прокурор при Специализирана прокуратура е възложил на разследващи от ОД на МВР Бургас извършването на действия по разследването-разпит на свидетели и претърсване и изземване.

По делото е представен протокол за претърсване и изземване, от който се установява, че на 30.08.2016г. е извършено претърсване от разследващ полицай при ТС БОП Бургас на жилището, обитавано от ищеца в **** и са иззети парични средства в размер на 8770 лева и 104 300 евро.

Няма спор по делото, че действията на процесуална принуда са извършени в рамките на образуваното ДП№251 БОП-2/2016г. по описа на ТС БОП –Бургас, пр.пр.№103/2016г.

С присъда №260000 от 18.01.2021г. на Апелативен специализиран наказателен съд по ВНОХД№21/2020г. е изменена постановената присъда от 17.09.2019г. на Специализиран наказателен съд по НОХД№1313/2018г. и е постановено връщане на веществените доказателства. Посочената присъда в частта относно връщане на веществените доказателства е влязла в законна сила на 27.10.2021г., като е потвърдена от ВКС в частта относно връщането на веществените доказателства с решение №60141 от 27.10.2021г. по кас.нак.дело №542/2021г.

На стр. 110 по делото е приложен приемо-предавателен протокол, видно от който на 27.03.2019г. иззетите парични средства от ищеца по ДП 251 БОП2/2016г. по описа на ТС БОП Бургас, пр.пр.№103/2016г., са предадени от разследващ полицай при отдел Разследване при ГДБОП Бургас и приети в запечатан плик по опис от В.Ч.-служител при Специализиран наказателен съд.

Окончателното влизане в сила на постановеното от наказателния съд връщане на веществените доказателства е от дата 27.10.2021г.

А. Д. А.ов е сезирал на 11.11.2024г. СГС с молба за връщане на паричната сума, която е била иззета с протокол за претърсване и изземване от 30.08.2016г. от обитаваното от него жилище.

На 06.03.2025г. съдия при СГС се е произнесъл по молбата с разпореждане, с което е приел, че вече е налице произнасяне от съда по отношение на всички приобщени по делото веществени доказателства и повторно произнасяне по реда на чл. 306 от НПК е недопустимо. В мотивната част от разпореждането е посочено, че фактическото връщане следва да се 5 извърши от органите на досъдебното производство, тъй като от справка на л.501-502 по съдебното дело било видно, че паричните средства се съхраняват в Общинска банка-клон Бургас с титуляр по банкова касета – директора на ГДБОП Бургас.

В противоречие на приетото в мотивната част на посоченото разпореждане на съдия при СГС относно местонахождението на веществените доказателства към 27.10.2021г., когато е влязло в сила решението на Апелативен специализиран наказателен съд в частта относно веществените доказателства, са приетите по делото приемо-предавателен протокол от 27.03.2019г. с предмет иззетите банкноти по опис между С.П. служител на ГДБОП Бургас и В.Ч. –съдебен служител при СНС, както и приемопредавателен протокол за предаване на пари и ценности от 20.03.2025г. между М.К.-съдебен деловодител при САС- АСНС –закрит и В.Ч. –служител ЗКИ при СГС-СНС закрит.

Безспорно се установява по делото от приложения приемо-предавателен протокол, че на 25.03.2025г. иззетите парични средства са върнати на ищеца от служителя при СГС В.Ч..

Съгласно чл. 132, ал.1 от Правилника за администрацията в съдилищата веществените доказателства, за които е разпоредено връщане на собственика или предоставяне на друга институция, се предават с протокол, съдържащ следните данни: точно описание, номерата на следственото и съдебното дело, номера на присъдата или определението, отнасящи се до веществените доказателства, датата на предаването и подписите на приемащото и предаващото лице. В ал.2 е предвидено, че когато собственикът на веществено доказателство по ал. 1 не го потърси в едногодишния срок от уведомяването или не може да бъде намерен в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, с който е постановено връщането, същото се отнема в полза на държавата.