Решение № 3203 от 21.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3203 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110214628 по описа за 2023 година при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 14628 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на А. Х., гражданин на ***, депозирана чрез адв.

С. Г. – САК, редовно упълномощен срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № ***, издаден от СДВР - МВР, с който на жалбоподателя А.

Х. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата, подадена от А. Х., чрез адв. С. Г. от САК се твърди, че обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на електронния фиш. Заявява, че погрешно са посочени имената и ЛНЧ на жалбоподателя. Счита, че отговорността на жалбоподателя А. Х. е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление, поради което издаването на електронен фиш е незаконосъобразно. Оспорва процедурата при работа с АТСС поради липса на протокол и снимков материал. Поддържа, че непосочване на издател на електронния фиш обуславя неговата незаконосъобразност. Оспорва годността на техническото средство.

С оглед на изложеното и в жалбата от А. Х., депозирана чрез адв. С. Г. от 1

САК се иска съдът да отмени обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят А. Х., редовно призован, не се явява, като същият се представлява от адв. Я.П. от САК, преупълномощена от адв. С. Г. от САК, която пледира съдът да отмени обжалвания електронен фиш по изложените в жалбата съображения. Адв. П. пледира също така съдът да вземе предвид, че към датата на издаване на процесния електронен фиш доверителят й не е имал издадено валидно свидетелство да пребиваване, с оглед на което счита, че е допуснато процесуално нарушение при индивидуализиране на нарушителя, като органа издал обжалвания електронен фиш следва недвусмислено да посочи нарушителя и да го идентифицира със съответните реквизити.

На следващо място адв. Я.П. от САК акцентира, че личният номера на чужденеца се представа при издаване на разрешение за пребиваване, което от своя страна е административен акт, който следва да бъде издаден и да е валиден към момента на издаване на процесния фиш, като претендира присъждане на разноски за предоставената правна помощ, за които представя списък.

В представени писмени бележки от А. Х. действащ чрез адв. Я.П. от САК отново се акцентира на изложените в жалбата съображения за отмяна на обжалвания електронен фиш.

Въззиваемата страна – директора на СДВР, редовно призована, се представлява от юрк. С.М., редовно упълномощена. Същата излага становище по същество и моли електронния фиш да бъде потвърден изцяло като законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско такова.

В постъпили писмени бележки от главен юрисконсулт Х.Х. – пълномощник на СДВР, се подържа, че при съставяне на електронния фиш не са допуснати процесуални нарушения. Сочи се, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършване на вмененото нарушение от страна на жалбоподателя Х.. Моли да се потвърди изцяло електронният фиш, претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства намира за установено следното:

На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология, под № 17.09.5126 била вписана преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. Автоматизираното техническо средство ARH CAM S1 с идентификационен номер 11743f 0 било преминало изследване на техническа годност на дата 29.03.2022 г., със срок на годност една година, за което бил съставен и протокол от проверка № 13-СГ2 ИСИС/29.03.2022 г.

На 23.11.2022 г. в 12:49 часа в гр. София, по бул. “Черни връх“ до номер 9, с посока на движение от бул. „Свети Наум“ към бул. “Евлоги и Христо Георгиеви“, се движело моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № ***, с ползвател А. Х.. На бул. “Черни връх“ до номер 9, горепосочената мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 с идентификационен номер 11743f 0 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 77 км./ч., при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място. Системата за видеоконтрол била временно разположена бул. “Черни връх“ до номер 9, за което бил съставен протокол.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка в Централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – дружество „***“ ООД, ползвател на процесното МПС бил А. Х., гражданин на ***, роден на 15.03.1987 г., притежаващ ЛНЧ ***. С оглед на това бил издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № ***, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя А. Х. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км./ч. за населено място, а установената скорост на автомобила - 74 км./ч. (след приспадане на толеранс от – 3%), т. е. допуснато било превишаване на разрешената скорост с 24 км./ч.

В указания в електронния фиш 14-дневен срок от санкционираното лице не депозирана декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и А. Х. не посочил друго лице, което да е управлявало горепосочения лек автомобил на процесните дата и час.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***, справка за собствеността на автомобила, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол от проверка № 13-СГ- ИСИС/29.03.2022 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване ARH CAM S1, протокол за използване на АТСС, разпечатка от АИС - АНД, ежедневна форма на отчет, както и снимков материал от АТСС, копие на сертификат за преминало обучение, копие разписка, писмо от дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи на Р България, както и останалите писмени доказателства по делото, приложени в преписката.

Съдът кредитира напълно събрания писмен доказателствен материал, тъй като че същият е обективен, достоверен и допринася за 3 непротиворечивото изясняване на обективната истина.

От приложения снимков материал се установяват датата и часът на нарушението, индивидуализиращите белези на превозното средство (марка, модел и регистрационен номер), както и ограничението на скоростта и действително измерената скорост. От снимковия материал се потвърждава и разположението на уреда. От протокола за използване на АТСС се доказва, че техническото средство е било поставено и използвано на датата и мястото на нарушението съобразно изискванията, както и че в района на бул. „Черни връх“ до номер 9 не е въведено ограничение на скоростта, различно от 50 км/ч. От протокола от проверка става ясно, че техническото средство, с което е заснето нарушението отговаря на всички изисквания и е в изправно състояние, което му позволява да функционира ефективно. Видно от прегледа на вписан тип средство за измерване и решение за одобрение на типа и уреда за измерване, използваното устройство е валидно до 07.09.2027 г.

От справка за собственост на МПС е видно, че „***“ ООД е собственик на превозното средство, и че същото е предоставено за ползване именно на жалбоподателя А. Х., видно от вписването в справката за собственост на МПС, поради което и при спазване на правилото на чл.189, ал.5 във вр с чл.188, ал.1 от ЗДвП, електронният фиш е издаде именно срещу него. От справка картон на водача се установяват извършените от жалбоподателя нарушения на правилата за движение по пътищата.

От справката при дирекция „Миграция“ се установява обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението жалбоподателят е бил регистриран с името А. Х., с ЛНЧ ***. Действително от приложената справка е видно, че на А. Х. е било издадено удостоверение за продължително пребиваване на гражданин на ЕС до 12.10.2022 г., а нарушението на ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на същия посредством обжалвания електронен фиш е извършено по - късно на 23.11.2023 г. но тук следва са се отбележи, че съгласно цитираната справка А. Х. е влязъл в Република България на 21.11.2022 г и първите данни за излизането му от страната след това са от 06.10.2023 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания.

В настоящото производство съдът следва да провери законността на 4 обжалвания електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на закона, установяващи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец.

Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на Министерството на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗМВР областните дирекции на МВР са основни структури на МВР и като такива притежават съответната териториална компетентност за издаване на електронни фишове съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Предвид мястото на извършване на нарушението - гр.

София, компетентността за издаване на електронен фиш в процесния случай принадлежи на СДВР.

С оглед спецификите на електронния фиш, към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а специалните такива по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в атакувания електронен фиш - мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално разрешената скорост на движение, както и установената скорост, с която се е движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от техническото средство. От съдържанието на електронния фиш се извежда, че ползвател на превозното средство е А. Х.. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не поставя изискване за посочване на конкретното физическо лице, което е издало електронния фиш и датата на издаването му. Нормативно закрепеното изискване е за посочване на териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, които обстоятелства безспорно се съдържат в обжалвания електронен фиш. Цитираната разпоредба също така не поставя изискване за посочване на типа на автоматизираното техническо средство или система, поради което и липсата на такова отбелязване в електронния фиш не представлява нарушение на процесуалните правила, противно на доводите в жалбата в тази насока.