Решение № 515 от 03.07.2024, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Ш., 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш., IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Д. при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Д. Гражданско дело № 20223630102630 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск, с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД, от А. С. М., против И. Х. Х., С. Д. Д., Г. Й. Г., А. А. К., Е. М. Х. и С. Х. Х., за прогласяване нищожност на Договор за аренда от 25.07.2014 г., обективиран в НА № *** г., по описа на Нотариус А. А., с който ответникът И. Х. Х., като съсобственик притежаващ 1/3 ИЧ от недвижим имот в землището на с. Г., представляващ ПИ, с идентификатор ***, с площ от 16 389 кв. м., в земеделска територия, с начин на трайно ползване – нива, при граници: ПИ с идентификатор ***; ***; ***;

*** и ***, го предоставил на ответника С. Д. Д., за срок от 20 години, при уговорено арендно плащане в размер на 10 лв. за декар, като накърняващ добрите нрави, поради уговорена неравностойност на престациите. Претендира разноски.

Ищецът обосновава исковата претенция твърдейки, че на 25.07.2014 г., с НА № *** г., т. V, рег. № *** г., по описа на Нотариус А. А., първият ответник - И. Х. Х., който бил сред наследниците по закон на общия на страните наследодател Х. М. Б., като негов внук и син на починалия Х. Х.ов Б . , възползвайки се от старата редакция на чл. 3 ЗАЗ, като съсобственик притежаващ 1/3 ИЧ от наследствените земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, 1 сключил с втория ответник С. Д. Д., Договор за аренда на всички имоти, които били с различни почвени категории, за срок от 20 години, при договорено арендното плащане, в размер 10 лв. на декар, сред които и нива, с площ 16 389 кв. м., в землището на с. Г., описана под пореден № 2. На 22.07.2015 г., арендаторът С. Д. Д. преотдал за следващата стопанска година арендованите от него земи, включително и процесния имот, като сключил Договор при арендна вноска в размер на 70 лв. за декар, а трето лице, чиято роля оставала формално скрита, извършило плащане в полза на ищеца по 30 лв. на декар, без наличие на споразумение. По късно, след публична продан извършена на 20.10.2020 г. в производство по делба на наследствените земеделски земи, възстановени в полза на наследниците по закон на Х. М. Б., процесният имот - бил придобит от ищеца въз основа на Постановление за възлагане от 02.20.2020 г., по ИД 20199310400935, по описа на ЧСИ Р. Р. .

Ищецът счита Договорът сключен от И. Х. Х. на 25.07.2014 г. за нищожен, поради противоречие на добрите нрави, тъй като уговореното арендното плащане, било няколко пъти по-ниско от действителната пазарна стойност, а срокът от 20 години, без да е предвидена възможност за предоговаряне, изключително дълъг. Намира, че по силата на Договора за аренда, ако никой не предяви претенциите си, И. Х. Х., дълги години ще получава недължими суми, като само за имота на ищеца тя възлизала на 160 лв. годишно, а за общия срок на договора около 2400 лв., което водело до неоснователно обогатяване. Моли съдът да прогласи за нищожен, като противоречащ на добрите нрави, Договор за аренда от 25.07.2014 г., обективиран в НА № *** г., по описа на Нотариус А. А., с който И. Х. Х. с ЕГН ********** предоставил на С. Д. Д. с ЕГН **********, за срок от 20 години, при уговорено арендно плащане в размер на 10 лв. за декар, в частта за собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в землището на с. Г. - ПИ, с идентификатор *** и площ 16 389 кв. м., в земеделска територия с начин на трайно ползване – нива, при граници: ПИ с идентификатор ***; ***; ***; *** и ***. Претендира разноски.

По исковата молба на ищеца първоначално е образувано ГД № 168/2021 г., по описа на ШРС, приключено с Решение № 260026/18.03.2022 г., което с Решение № 286/05.12.2022 г., постановено по ВГД № 278/2022 г., по описа на ОС – Ш., е обезсилено като върнал делото за ново разглеждане от друг състав 2 на ШРС, за конституиране в качеството на необходими другари /ответници в производството/, страните по Договора за аренда от 25.07.2014 г. на имот находящ се в землището на с. Г., обл. Ш., тъй като предмет на делото е прогласяване на неговата недействителност. В мотивите на постановеното решение въззивният съд е пояснил, че: „Според трайна и непротиворечива съдебната практика, когато предмет на делото е искане за прогласяване недействителност на договор, страните по него са необходими другари …. С оглед на това предявяването на иска от или срещу всички другари е предпоставка за допустимост на производството по делото, за която съдът е задължен да следи служебно“. В изпълнение на тези указания, след дадена от настоящия съд възможност, със Заявление рег. № 223/09.01.2023 г., ищецът посочва, че към момента на сключване Договора за аренда от 25.07.2014 г., съсобственици на процесния имот, възстановен по ЗСПЗЗ на наследниците на Х. М. Б. – Решение № 3-2/21.07.1994 г., по описа на ОСЗГ /л. 12 по ГД № 168/2021 г., по описа на ШРС/, са били, както ищецът А. С. М., И. Х. Х., с ЕГН ********** и адрес: гр. Ш., *** /първи ответник по искова молба/ и Г. Й.

Г., с ЕГН ********** и адрес: гр. Ш., *** /участвал като трето лице при първоначалното разглеждане на делото/, така и А. А. К., с ЕГН ********** и адрес: с. В., община М., област П., ***; Е. М. Х., родена на 03.07.1950 год., гражданин на Р. Турция, с адрес: с. Г., община Ш. и С. Х. Х., с ЕГН ********** и адрес: с. Г., община Ш.. С Разпореждане рег. № 156/17.01.2023 г. съдът е конституирал, в качеството на ответници Г. Й. Г. /съобразно изричните указания на ШОС/, А. А. К., Е. М. Х. и С. Х. Х..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Х. Х., уведомен чрез Г. Х., със задължение да предаде, не подава отговор на исковата молба, не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага, поради което на основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.

3

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Д. Д., чрез процесуалния си представител адв. П. от АК Ш., както и ответникът Г. Й. Г., чрез прецесуален представител адв. Г. от АК Ш., излагайки идентични основания, намират иска, както за недопустим така и за неоснователен. Признават, че процесният Договор за аренда от 25.07.2014 г., е сключен от ответника И. Х. Х. в качеството му на съсобственик, притежаващ 1/6 ИЧ от няколко сънаследствени имота, включително и процесния с ответника С. Д. Д., за срок от 20 стопански години, считано от 01.10.2014 г. при годишна рента в размер от 10 лв./декар, както и, че ищецът А. С. М. е сред сънаследниците на арендуваните имоти. Твърдят, че на 01.08.2014 г. ответникът И. Х. Х. прехвърлил собствеността върху притежаваната от него 1/6 ИЧ от арендуваните имоти на ответника Г. Й. Г., който го заместил като арендодател в сключения Договор за аренда на основание чл. 17, ал. 2 ЗАЗ. На 01.10.2015 г. Договорът за аренда от 25.07.2014 г. бил анексиран като за целия следващ период размерът на договорената рента бил променен от 10 лв./дка на не помалко от 30 лв./дка за всички арендовани имоти, включително и за процесния. Твърдят, че през всяка следваща година арендаторът, съгласно анекса, плащал, съответно и С.ят ищец получавал рента, в размер между 30 лв. и 50 лв. на декар, съответно на дела му като съсобственик в арендуваните имоти, а след 2020 г. - за имота, който получил в индивидуална собственост след проведената съдебна делба. В тази връзка твърдят, че на 19.11.2018 г. на ищеца А. С. М. са платени ренти, съобразно неговия дял, по банкова сметка за периода 2015 г. – 2018 г. по 1 033.20 лв. за всяка година или обща 3 099.62 лв.; за 2018 г. - 2019 г. по 50 лв./декар или общо 993.16 лв.; за 2019 г. -2020 г. по 30 лв./декар или общо 491.67 лв.. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците А. А. К., Е. М. Х., и С. Х. Х., чрез назначения им особен представител адв. М. от АК Ш., намира иска за допустим, но неоснователен.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото еднозначно се 4 установява, че процесният Договор за аренда от 25.07.2014 г. /л. 14 по ГД № 168/2021 г., по описа на ШРС/ е сключен, по реда и при условията на старата редакция на чл. 3 ЗАЗ, от ответника И. Х. Х., в качеството му на съсобственик, притежаващ 1/6 идеална част от няколко имота, възстановени в полза на наследниците по закон на Х. М. Б., включително процесния, и ответника С. Д. Д., при годишна рента в размер от 10 лв./дка., за срок от 20 стопански години, считано от 01.10.2014 г. - чл. 3, като е предвидено, че срокът се счита за продължен за още толкова стопански години, ако след изтичането му арендаторът продължи да използва арендуваната земя със съгласието и без противопоставянето на арендодателя.

С Договор от 30.07.2014 г. /л. 18 по ГД № 168/2021 г., по описа на ШРС/, ответникът С. Д. Д. предоставил за временно, възмездно ползване на ЕТ „Флорис“ земеделска земя с обща площ от 1 279.393 дка, находяща се в землищата на с. Д., с. Г., с. Р., с. С., с. Ч., между които се намира и процесната нива, за срок от 01.10.2014 г. до 01.10.2015 г.. С НА № *** г., по описа на Нотариус А А. /л. 102 по ГД № *** г., по описа на ШРС/ И. Х. Х. дарява на Г.

Й. Г. 1/6 ИЧ от собствените си земеделски земи находящи се в землището на с. Г., в това число и ПИ с идентификатор *** и площ от 16 389 кв.м..

С Анекс от 01.10.2015 г. /л. 106 по ГД № 168/2021 г., по описа на ШРС/ Г. Й.

Г., като правоприемник на И. Х. Х., предоговаря със С. Д. Д. Договор за аренда на земеделска земя от 30.07.2014 г. като променя размера на арендното плащане от 10 лв./дка., на не по – малко от 30 лв./дка, считано от 01.10.2015 г. до края на договора. С Договор № 679/02.07.2015 г. за преаренда на земеделска земя /л. 23 по ГД № 168/2021 г., по описа на ШРС/; Договор № 897/27.07.2016 г. за преаренда на земеделска земя /л. 27 по ГД № 168/2021 г., по описа на ШРС/; Договор № 1066/29.06.2017 г. за преаренда на земеделска земя /л. 23 по ГД № 168/2021 г., по описа на ШРС/; Договор № 1240/25.07.2018 г. за преаренда на земеделска земя /л. 33 по ГД № 168/2021 г., по описа на ШРС/; Договор от 30.07.2019 г. за преаренда на земеделска земя /л. 26 по ГД № 168/2021 г., по описа на ШРС/; Договор 1599/24.07.2020 г. за преаренда на земеделска земя /л. 39 по ГД № 168/2021 г., по описа на ШРС/, ответникът С. Д. Д. предоставил за временно възмездно ползване на ЕТ „Флорис“ земеделска земя - ниви находящи се в землищата на с. Д., с. Г., с. Р., с. С., с. Ч., между които и процесната нива, при арендното плащане в размер на 70 лв./дка за целия период 2015 г. – 2020 стопански години.

5

Страните не спорят и, че ищецът А. С. М. е сред сънаследниците на арендуваните имоти, който след публична продан извършена на 20.10.2020 г., в производство по делба на наследствените земеделски земи, придобил процесния имот с идентификатор *** и площ от 16 389 кв. м. въз основа на Постановление за възлагане от 02.20.2020 г., по ИД 20199310400935, по описа на ЧСИ Р. Р. /л. 7 по ГД № 168/2021 г., по описа на ШРС/.

Съгласно Извлечение /л. 109 по ГД № 168/2021 г., по описа на ШРС/ и Преводни нареждания /л. 107 и л. 108 по ГД № 168/2021 г., по описа на ШРС/ неоспорени от ищеца, от банкова сметка на Г. Й. Г. в полза на А. С. М. са преведени, както следва:

-на 19.11.2018 г. – 3 099.62 лева, с посочено основание „рента за земя с.