Решение № 86 от 05.08.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Стара Загора , 05.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20215500501386 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на К.Т.С., действащ чрез адв.Д.Х., и на М.Ж.С., действаща чрез адв.В.Ц., против решение № 260293/30.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 957/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.

С въззивната жалба на К.Т.С. решението се обжалва в частта му, в която е отхвърлен предявения от него срещу М.Ж.С. иск по чл.55, ал.1 пр.ІІІ-то от ЗЗД за сумата от 955,94 лв.

Първоинстанционното решение в тази му част се обжалва като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, като се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че заплатените от К.Т.С. суми съответно от 327,13 лв. – местни данъци и от 628, 81 лв. – местни такси, за периода 2010 – 2017 година не подлежат на връщане при отмяна на договора за дарение на недвижим имот / отпадане на основанието за плащането им, т.к. те се явяват форма на спестени разходи, с които М.Ж.С. се е обогатила за сметка на въззивника.

Претендира се отмяна на обжалваното решение в тази му част и постановяването на ново решение, с което предявеният от въззивника иск да бъде уважен, а нему бъдат присъдени сторените разноски.

1

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор от насрещната страна М.Ж.С..

С въззивната жалба на М.Ж.С. решението се обжалва в частта му, в която е уважен предявеният от К.Т.С. срещу въззивницата иск по чл.72 от ЗС за сумата от 9 000 лв.

Първоинстанционното решение в тази му част се обжалва като неправилно поради необоснованост и постановяването му при неправилно приложение на материалния закон .

Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд необосновано и в нарушение на правилата на житейската логика не е кредитирал събраните по почин на въззивницата свидетелски показания, а е кредитирал показанията на разпитан по почин на К.Т.С. свидетел, от които е обосновал неправилни изводи, т.к. не е обсъдил тези гласни доказателства в съвкупност с приетите по делото писмени доказателства - 4 писмени договора за СМР.

Като неправилни се оспорват изводите на съда, касаещи вида на извършените от К.Т.С. подобрения, които подлежат на заплащане, както и изводите за наличието на добросъвестност у него, обуславяща приложението на чл.74, ал.2 от ЗС, предвид че към момента на извършване на подобренията М.Ж.С. не е била собственик на имота, т.е. посочената законова норма не би следвало да намери приложение.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в тази му обжалвана част и постановяването на ново, с което предявения от К.Т.С. срещу М.Ж.С. иск по чл.72, ал.1 от ЗС бъде отхвърлен изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор от К.Т.С., с която жалбата е оспорена като неоснователна.

Изложени са съображения, че обжалваното решение е правилно, т.к. е обосновано, предвид че съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото относими доказателства, като е отчел възможната заинтересованост на разпитаните свидетели и частичните противоречия между показанията на различните групи свидетели, и между тях и останалите събрани по делото доказателства, като е извел съответстващи на доказателствата и правилата на житейската логика фактически изводи.

Изложени са и съображения, че обжалваното решение е било постановено при правилно приложение на материалния закон, т.к. първоинстанционният съд е направил верни правни изводи, при правилно приложение на приложимите към установените относими факти материалноправни норми.

Претендира се потвърждаването

2 на обжалваното решение в осъдителната му спрямо въззивницата част и присъждането на разноските по делото.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът К.Т.С. не се явява лично; представлява се от пълномощник – адвокат, чрез когото поддържа своята въззивна жалба и оспорва жалбата на М.Ж.С., и пледира за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от него част и постановяването на ново, с което бъде уважена исковата му претенция, и за потвърждаване на решението в обжалваната му от М.Ж.С. част, както и за присъждането на съдебно-деловодни разноски.

Въззивницата М.Ж.С. не се явява лично; представлява се от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа въззивната си жалба и оспорва въззивната жалба на К.Т.С., и пледира за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от нея част и постановяването на ново, с което бъде уважена исковата му претенция, и за потвърждаване на решението в обжалваната му от М.Ж.С. част, както и за присъждането на съдебноделоводни разноски.

След преценка на твърденията, изложени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно и евентуално обективно съединени искове по чл.72, ал.1 от Закона за собствеността (ЗС), чл.74, ал.1 от ЗС и чл.55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), предявени от К.Т.С. срещу М.Ж.С. за сумите съответно от 11 378 лв., представляваща увеличението на собствен на ответницата имот в резултат от извършени от ищеца подобрения; от 327,13 лв., представляваща неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на ищеца във връзка с плащането на данък недвижими имоти за периода от 2010 г. до 2017 г. и от 628,81 лв., неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на ищеца във връзка с плащането на такса битови отпадъци за периода от 2010 г. до 2017 г.

В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че по силата на договор за дарение, сключен с М.Ж.С. като дарител, е бил собственик на недвижим имот – апартамент № 47 в *** за периода от 09.04.1999 г. до 24.10.2017 г. когато е влязло в сила съдебно решение за отмяна на дарението.

За периода от 2003 г. до 2012 г. К.Т.С. бил извършил със свои средства множество подобрения, подробно индивидуализирани по вид, на обща стойност от 10 533,75 лв., които довели до увеличение стойността на имота със сумата от 11 378 лв., а разплащанията били извършени лично от него и чрез съпругата му. След отмяната на дарението ответницата дължала на ищеца или сумата, с която се била увеличила стойността на имота или помалката сума измежду направените от него разходи за подобренията и сумата на увеличената стойност. Твърди също така, че за периода от 2010 г. до 2017 3 г. ежегодно е заплащал дължимите за имота данък недвижим имот и такса битови отпадъци, в общи размери съответно от 327,13 лв. и от 628,81 лв., които ответницата следва да му върне предвид отпадане на основанието за плащането им след отмяната на дарението.

Преди връчването на препис от исковата молба на ответницата производството е било прекратено по отношение на евентуално обективно съединения иск по чл.74, ал.1 от ЗС за присъждане на по-малката сума измежду направените от ищеца разходи за подобренията и сумата на увеличената стойност на имота поради оттеглянето му.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от М.Ж.С., с който е оспорила кумулативно обективно съединените искове като неоснователни. Оспорила е твърденията, че всички посочени от ищеца подобрения са били извършени от него, като е въвела насрещни твърдения, че извършените през 2003, 2004 г., 2005 г., 2007 г. и 2011 г. в имота подобрения са били извършени от нея и заплатени с нейни средства, т.к. в посочения период ищецът не е пребивавал в България, а самата ответница е живяла в апартамента и го е ползвала. По отношение на твърдените подобрения чрез извършен ремонт на баня и тоалетна и преустройство на кухня е оспорила вида и количеството на извършени СМР, както и е изтъкнала възражение, че по отношение извършването на тези подобрения тя се е противопоставила. Исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД са оспорени като неоснователни, предвид че заплащането на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци представлява публичноправно задължение, чийто носител към момента на възникването и изпълнението му е бил ищецът.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявеният иск по чл.72, ал.1 от ЗС за сумата от 9 000 лв., с която е приел да се е увеличила стойността на името вследствие на извършените в периода от 2003 г. до 2014 г. от К.Т.С. подобрения, като го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 11 378 лв. Отхвърлил е изцяло исковете с правни основания по чл.55, ал.1 от ЗЗД като е приел, че извършените от ищеца плащания не представляват получено от ответницата по силата на отмененото дарение, поради което и не подлежат на връщане по реда на чл.55, ал.1 пр.ІІІто от ЗЗД.

Въззивният съд приема, че правно-релевантните факти са били правилно установени от първоинстанционния съд, поради което препраща на основание чл.272 от ГПК към мотивите на обжалваното решение в тази им част.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства безспорно е установено, че през 1999 г. М.Ж.С. е дарила на сина си К.Т.С. собствения си недвижим имот – апартамент № 47 в ***, а с влязло в сила на 4

24.10.2017 г. съдебно решение дарението е било отменено поради недаване от страна на надарения на издръжка, от която дарителят се нуждае.

Безспорно е установено, че от придобиването на имота през 1986 г. до настоящия момент М.Ж.С. живее в този апартамент и го ползва, а считано от 1993 г. до настоящият момент К.Т.С. и съпругата му Т. С. трайно пребивават на територията на Република Г., където работят, като в България се завръщат за кратки периоди от време.

В периода от 2003 г. до 2014 г. в имота са били извършени подобрения – посочените от К.Т.С. в исковата му молба строително-монтажни работи (СМР), чието извършване съгласно приетото заключение на съдебнотехническата експертиза и установено, и които са на обща стойност 10 185 лв., с ДДС. Част от извършените СМР, на стойност 1385 лв., представляват според вещото лице разходи за текущ ремонт, които не увеличават стойността на апартамента.

От приетите писмени доказателства и свидетелските показания на разпитаните по почин на страните свидетели се установява, че извършените в апартамента СМР са били заплатени със средства на К.Т.С.. В тази насока въззивният съд кредитира показанията на свидетелите Т. С. (съпруга на К.С.) и М.П., и в съответните им части показанията Д.К. (племенница на М.С.) и К.К. (съпруг на свидетелката К.), т.к. са последователни, логични, взаимно кореспондиращи си и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства.

Досежно частите от показанията на свидетелката К., отнасящи се до сключването и подписването на договорите за изработка и доставка на дограма от страна на М.С., поетапното им поръчване и заплащане с нейни средства, до източниците на реализиране на средства от страна на М.С. от пенсията, работа на маса на пазара при другия й син - П., както и от рента, получавана от отдадени под аренда нейни земеделски земи, и на свидетеля К. относно поръчването и заплащането от страна на М.С. на 1000 лв. капаро за направа на кухнята в апартамента, и незаплащането от страна на К.С. и съпругата му на уговорените за труд още 1000 лв., въззивният съд, не кредитира, т.к. са нелогични и до известна степен вътрешно противоречиви, като изцяло споделя изложените от първоинстанционният съд аргументи, които намира за ненужно да преповтаря.

От приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства, се установява че за периода от 2010 г. до 2017 г. включително К.С. е заплатил за процесния апартамент в полза на Община Стара Загора данък за недвижимия имот в общ размер от 327, 13 лв. и такса битови отпадъци в общ размер от 628,81 лв.

Въз основа на така установените факти, съдът направи следните 5 правни изводи:

По въззивната жалба на К.Т.С.:

Въззивната жалба е редовна, т.к. има изискуемото по закон съдържание, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за въззивно обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разпечатката съдържа 45 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/808a869a-22f7-484f-9719-b5b73a01b056