Решение № 7569 от 11.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7569 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100508112 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3935 от 15.03.2023 г., постановено по гр. д. № 69486/2021 г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявеният от „Токер УК“ ООД срещу „Макс електро“ ЕООД, в качеството му на участник в ДЗЗД „ВИ-ДЕЙ ПЛЕВЕН“, иск с правно основание чл. 510, ал. 1, пр. 1 от ГПК за заплащане на сумата от 20 000,00 лв., представляваща част от общо дължима сума от 87 107,14 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата, както и евентуално съединеният иск с правно основание чл. 452, ал. 3 от ГПК за заплащане на сумата от 20 000,00 лв., представляваща част от общо дължимата сума от 87 107,14 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата.

С Решение № 5179/24.03.2025 г. по гр. д. № 69486/2021 г. на Софийски районен съд е допълнено, на основание чл. 250 ГПК, горепосоченото решение, като са отхвърлени предявените от „Токер УК“ ООД срещу „Макс Електро“ ЕООД, в качеството му на участник в ДЗЗД „ВИ-ДЕЙ ПЛЕВЕН“, главни искове с правно основание чл. 510, ал. 1, пр. 1 от ГПК, както следва: 1/ за горницата над отхвърлената част от 5000 лева до пълния увеличен размер на частичния иск от 16776,79 лева – част от вземане в общ размер на 61774,29 лв., дължимо от ответника в полза на „ПС Инженеринг“ ЕООД на основание „аванс по договорно правоотношение“, за което вземане е издадена фактура № 363/24.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до плащането; 2/ за горницата над отхвърлената част от 5000 лева до пълния увеличен размер на частичния иск от 1

16776,79 лева – част от вземане в общ размер на 430833,33 лв., дължимо от ответника в полза на „ПС Инженеринг“ ЕООД на основание „аванс по договорно правоотношение“, за което вземане е издадена фактура №377/14.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до плащането; 3/ за горницата над отхвърлената част от 5000 лева до пълния увеличен размер на частичния иск от 16776,79 лева– част от вземане в общ размер на 212081,13 лв., дължимо от ответника в полза на „ПС Инженеринг“ ЕООД на основание доставка на услуги, за което вземане е издадена фактура №378/14.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до плащането; 4/ за горницата над отхвърлената част от 5000 лева до пълния увеличен размер на частичния иск от 16776,79 лева – част от вземане в общ размер на 54607,50 лв., дължимо от ответника в полза на „ПС Инженеринг“ ЕООД на основание доставка на услуги, за което вземане е издадена фактура №391/12.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до плащането. Отхвърлени са и евентуалните искове с правно основание чл. 452, ал. 3 от ГПК, както следва: 1/ за горницата над отхвърлената част от 5000 лева до пълния увеличен размер на частичния иск от 16776,79 лева – част от вземане в общ размер на 61774,29 лв., дължимо от ответника в полза на „ПС Инженеринг“ ЕООД на основание „аванс по договорно правоотношение“, за което вземане е издадена фактура № 363/24.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до плащането; 2/ за горницата над отхвърлената част от 5000 лева до пълния увеличен размер на частичния иск от 16776,79 лева – част от вземане в общ размер на 430833,33 лв., дължимо от ответника в полза на „ПС Инженеринг“ ЕООД на основание „аванс по договорно правоотношение“, за което вземане е издадена фактура №377/14.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до плащането; 3/ за горницата над отхвърлената част от 5000 лева до пълния увеличен размер на частичния иск от 16776,79 лева – част от вземане в общ размер на 212081,13 лв., дължимо от ответника в полза на „ПС Инженеринг“ ЕООД на основание доставка на услуги, за което вземане е издадена фактура №378/14.09.2020 г. , ведно със законната лихва от датата на исковата молба до плащането; 4/ за горницата над отхвърлената част от 5000 лева до пълния увеличен размер на частичния иск от 16776,79 лева – част от вземане в общ размер на 54607,50 лв., дължимо от ответника в полза на „ПС Инженеринг“ ЕООД на основание доставка на услуги, за което вземане е издадена фактура №391/12.11.2020 г. ведно със законната лихва от датата на исковата молба до плащането.

Срещу основното решение от 15.03.2023 г. е депозирана въззивна жалба от „Токер УК“ ООД, в която са развити съображения за неправилност на същото.

Поддържа се, че СРС незаконосъобразно е въвел като спорен въпрос по делото дали ищецът, като взискател, може да насочи изпълнението и да запорира вземане, съответстващо на дела на неговия длъжник в едно гражданско дружество, за което гражданско дружество се твърди, че има вземане от третото за изпълнителния процес лице – „ПС – Инженеринг“ ЕООД, което е ответник по делото. В тази връзка обръща внимание, че претенцията му не се основава на твърдения за запориране на вземане върху дял на длъжника му „ПС Инженеринг“ ЕООД. Счита, че неправилно СРС е приел, че не е доказано „ПС – Инженеринг“ ЕООД да има вземане от ДЗЗД „Ви дей Плевен“, като смята, че това обстоятелство се доказвало от приетата съдебно-счетоводна експертиза. Отделно от това посочва, че първата инстанция не му е давала указания за ангажиране на доказателства в тази насока.

Поддържа, че е неправилен изводът на СРС, че нямало данни за конкретния размер 2 на вземането, нито кога конкретно са осъществени плащания и дали има нереализирани плащания, т.е. дължими суми в полза на съдебния изпълнител.

Смята, че тези факти се установяват от извънсъдебното споразумение от 29.04.2021 г. и платежните документи към същото. Заявява, че никога не е твърдял да има запорирани вземания, съответстващи на дела на длъжника, по каквито твърдения СРС се е бил произнесъл. Неправилна била преценката на първата инстанция, че не било доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, дали ДЗЗД „Ви дей Плевен“ има вземане и в какъв размер е то, както и че не било доказано дали съществува и в какъв размер е вземането на участника в това ДЗЗД „ПС Инженеринг“ ЕООД. Прави уточнение, че вземанията по процесните четири фактури са платени след запорното съобщение, но не по сметка на ЧСИ, а в полза на трети лица за сметка длъжника му ПС „Инженеринг“ ЕООД – член в това ДЗЗД, поради което, като неудовлетворен взискател в изпълнителното производство, в защита на интереса си е предявил и евентуален иск с правно основание чл. 452 ал.

3 от ГПК. Намира, че СРС неправилно е приел за неоснователен и евентуалния иск с мотиви, че ищецът не бил доказал факта на извършени плащания след налагане на запора и размера на тези плащания. Счита, че от съдебно-счетоводната експертиза се установявало, че ДЗЗД „Ви дей Плевен“ е заплатило процесните фактури след запорното съобщение в полза на трети лица за сметка на длъжника, а не в полза на ЧСИ, поради което, на основание чл. 452, ал. 3 ГПК, в качеството си на взискател, имал право да иска плащане от третото задължено лице, което в случая е „Макс електро“ ЕООД – съдружник в ДЗЗД.

Предвид изложеното, се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен главният иск поради изплащане на вземанията по процесните фактури след налагане на запора за сметка на „ПС Инженеринг“ ЕООД – съдружник в ДЗЗД „Ви дей Плевен“ и трето задължено лице, вместо по сметка на ЧСИ по изпълнителното дело, взискател по което е въззивникът. Иска се уважаване на евентуалния иск по чл. 452, ал. 3 ГПК, като „Макс електро“ ЕООД бъде осъдено да заплати на „Токер УК“ ООД суми, както следва: 1/ сумата от 21 776,79 лв. /частична претенция от 61774,29 лв./, представляваща вземане за авансово плащане по договор, за което „ПС Инженеринг“ ЕООД е издало фактура № 363/14.07.2020 г.; 2/ сумата от 21776,79 лв. /частична претенция от 430 833,33 лв./, представляваща вземане за авансово плащане по договор, за което „ПС Инженеринг“ ЕООД е издало фактура № 377/14.09.2020 г.; 3/ сумата от 21 776,79 лв. /частична претенция от 212 081,13 лв./, представляваща вземане за доставка на услуги, за което „ПС Инженеринг“ ЕООД е издало фактура № 378/14.09.2020 г.; 4/ сумата от 21 776,77 лв. /частична претенция от 54607,50 лв./, представляваща вземане за доставка на услуги, за което „ПС Инженеринг“ ЕООД е издало фактура № 391/12.11.2020 г., които суми представляват задължения на ДЗЗД „Ви дей Плевен“ /със съдружници „Макс Електро“ ЕООД и „ПС Инженеринг“ ЕООД/ – трето задължено лице по и. д. № 20208440401202 по описа на ЧСИ С.Я. с взискател „Токер УК“ ООД и са платени неправомерно от третото задължено лице в полза на длъжника по изпълнителното дело „ПС Инженеринг“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба - 31.03.2021 г., до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В законоустановения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от ответника „Макс електро“ ЕООД и от титуляря на спорното материално право по 3 главния иск „ПС Инженеринг“ .

Депозирана е въззивна жалба и срещу допълнителното решение на СРС по чл. 250 ГПК от 24.03.2025 г. В същата се поддържат вече изложените съображения и се отправя идентично искане за отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на главния иск и уважаване на евентуалния.

В отговор на тази въззивна жалба въззиваемият „Макс електро“ ЕООД оспорва същата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Титулярят на спорното материално право по главния иск „ПС Инженеринг“ не е подал отговор и на тази въззивна жалба.

С разпореждане от 01.08.2025 г. въззивният съд е дал указания на въззивника да обоснове правен интерес от обжалване на процесните решения в частта им, с която са отхвърлени главните искове по чл. 510, ал. 1, пр. 1 ГПК, при положение че твърди, че основателно СРС ги е отхвърлил, но с неправилни мотиви. С молба от 07.08.2025 г. въззивникът е посочил, че не обжалва първоинстанционното решение в посочената част.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. Т., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендират се разноски.

Въззиваемите дружества не изпращат представител.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Предявени са главни искове с правно основание чл. 510, ал. 1, пр. 1 ГПК, вр. чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от „Токер УК“ ООД за осъждане на „Макс електро“ ЕООД да заплати на „ПС Инженеринг“ ЕООД суми, както следва: 1/ сумата от 16776,79 лв. /частична претенция от 61 774,29 лв./, представляваща вземане за авансово плащане по договор, за което „ПС Инженеринг“ ЕООД е издало фактура № 363/24.07.2020 г.; 2/ сумата от 16 776,79 лв. /частична претенция от 430 833,33 лв./, представляваща вземане за авансово плащане по договор, за което „ПС Инженеринг“ ЕООД е издало фактура № 377/14.09.2020 г.; 3/ сумата от 16 776,79 лв. /частична претенция от 212 081,13 лв./, представляваща вземане за доставка на услуги, за което „ПС Инженеринг“ ЕООД е издало фактура № 378/14.09.2020 г.; 4/ сумата от 16 776,77 лв. /частична претенция от 54 607,50 лв./, представляваща вземане за доставка на услуги, за което „ПС Инженеринг“ ЕООД е издало фактура № 391/12.11.2020 г., които суми представляват вземания на „ПС Инженеринг“ ЕООД към ДЗЗД „Ви дей Плевен“ /със съдружници „ПС Инженеринг“ ЕООД и „Макс електро“ ЕООД/, възложени за събиране на „Токер УК“ ООД по и. д. № 20208440401202 по описа на ЧСИ С.Я. с взискател „Токер УК“ ООД и длъжник „ПС Инженеринг“ ЕООД, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от подаване на исковата молба – 31.03.2021 г., до окончателното плащане.

Предявени са и евентуални искове с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК за осъждане на „Макс електро“ ЕООД да заплати на „Токер УК“ ООД суми, както следва: 1/ сумата от 16 776,79 лв. /частична претенция от 61 774,29 лв./, представляваща вземане за авансово плащане по договор, за което „ПС Инженеринг“ ЕООД е издало фактура № 363/24.07.2020 г.; 2/ сумата от 16 776,79 4 лв. /частична претенция от 430 833,33 лв./, представляваща вземане за авансово плащане по договор, за което „ПС Инженеринг“ ЕООД е издало фактура № 377/14.09.2020 г.; 3/ сумата от 16 776,79 лв. /частична претенция от 212 081,13 лв./, представляваща вземане за доставка на услуги, за което „ПС Инженеринг“ ЕООД е издало фактура № 378/14.09.2020 г.; 4/ сумата от 16 776,77 лв. /частична претенция от 54 607,50 лв./, представляваща вземане за доставка на услуги, за което „ПС Инженеринг“ ЕООД е издало фактура № 391/12.11.2020 г., в случай че посочените суми са платени от ДЗЗД „Ви дей Плевен“ /със съдружници „Макс Електро“ ЕООД и „ПС Инженеринг“ ЕООД/ – трето задължено лице по и. д. № 20208440401202 по описа на ЧСИ С.Я. с взискател „Токер УК“ ООД в полза на длъжника по изпълнителното дело „ПС Инженеринг“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 31.03.2021 г. до окончателното плащане.