Определение № 14116 от 30.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14116 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506305 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С определение с рег.№ 18 596 от 19.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 40 139/2025 г. по описа на СРС, ГО, 183 състав, върната предадената от В. Н. Р., ЕГН ********** в лично качество молба с вх.№ 140010 от 04.05.2026 г. срещу М. И.Х., ЕГН ********** за издаване на заповед за защита по ЗЗДН и е прекратено производството по делото в тази част.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена частна жалба от В. Н. Р., в която се поддържа, че същият е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Инвокирани са доводи, че изводите на състава на СРС, че жалбоподателят не е активно легитимиран да търси защита по реда на ЗЗДН срещу посочения ответник са неправилни, като противоречат и на съдебната практика на СГС по сходни казуси. Навежда твърдения, че жалбоподателят се явява пострадал от насилие по смисъла на чл.3 ЗЗДН, като молбата е депозирана срещу пасивно легитимирано лице; че отношенията между страните са изключително влошени, като липсата на навременна и адекватна защита единствено задълбочава този процес, както и че отказът за предоставяне на поисканата от жалбоподателя защита рефлектира и върху малолетната Ева Р.а, а обвързаността между лицата покрива изискванията за приложимост на ЗЗДН.

Моли атакуваното определение да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата за защита.

Въззивният съд като взе предвид становището на жалбоподателя, изискванията на закона и приложенията по делото намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу валиден и подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно нормативната уредба, установена с разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство и в интимна връзка. В нормата на чл.3 от ЗЗД са посочени изчерпателно лицата, които могат да бъдат пострадали, респ. извършители на домашно насилие. Съгласно цитираната разпоредба защита по ЗЗДН може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: 1. съпруг или бивш съпруг; 2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка; 3. лице, от което има дете; 4. възходящ; 5. низходящ; 6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; 7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително; 8. настойник, попечител, лице, на което са възложени грижи за детето 1 или лице, на което детето е поверено; 9. лице, което е роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка; 10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка; 11. лице, което е съпруг или бивш съпруг на родителя.

В дадения казус молителят В. Р., действащ в лично качество и ответникът по молбата М. И.Х. – настоящ съпруг на майката на детето му, не попадат в нито една от лимитативните хипотези на разпоредбата на чл.3 ЗЗДН, с оглед на което жалбоподателят не се явява процесуалноправно легитимирано лице да търси защита по реда на ЗЗДН срещу посочения ответник – обстоятелство, което обосновава недопустимостта на молбата му, заявена на това основание.

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че атакуваното определение е правилно, а подадената срещу него частна жалба – неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Въпросът относно защитата на малолетната Ева Р.а не е предмет на настоящото производство, тъй като определението на първоинстанционния съд касае само произнасяне по искането на В. Р. в лично качество.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Н. Р., ЕГН ********** с вх.№ 172902/01.06.2026 г. срещу определение с рег.№ 18 596 от 19.05.2026 г., постановено по гр.д.

№ 40 139/2025 г. по описа на СРС, ГО, 183 състав, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2