Решение № 256 от 11.10.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Монтана, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20221600500313 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 435 от ГПК, образувано по жалба на С.Т. против постановление от 2 август 2022 г. на държавния съдебен изпълнител по изп. д. № 2-228/2022 г. по описа на СИС при МРС за намаляване размера на адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Жалбоподателката С.Т. твърди, че съдебният изпълнител незаконосъобразно е намалил възнаграждението, което взискателката е платила на своя пълномощник, от 400 лв на 250 лв. Подчертава, че минималният размер на адвокатския хонорар за образуване на изпълнително производство е 200 лв, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи и възнаграждение на адвоката в зависимост от материалния интерес, именно затова тя е платила 200 лв за образуване на производството и още 200 лв на основание чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Договореното между взискателката и пълномощника й възнаграждение е било в минималните размери по НМРАВ, поради което незаконосъобразно съдебният изпълнител го е намалил под този размер.

Ответникът по жалбата и длъжник по изпълнението не взема становище.

МОС обсъди доводите на жалбоподателката и приема следното:

Частната жалба е допустима, но е неоснователна.

Изпълнително дело № 2-228/2022 г. е било образувано на 24 юни 2022 г. по молба на С. Т. за събиране на парично вземане, представляващо месечна издръжка на малолетния й син. Длъжник по изпълнението е С.А.. Съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника 1 със запорно съобщение от 13 юли 2022 г., получено от работодателя на длъжника на 19 юли 2022 г.

На длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която той е получил на 21 юли 2022 г. С молба от 27 юли 2022 г. длъжникът е заявил, че е започнал погасяване на задължението и е приложил писмени доказателства за извършени плащания.

По делото не са предприемани същински принудителни изпълнителни действия, насочени върху имущество на длъжника.

Взискателката С. Т. е била представлявана в изпълнителното производство от надлежно упълномощен адвокат, с който е сключила договор за правна помощ с договорено и платено възнаграждение от 400 лв. По възражение на длъжника съдебният изпълнител е намалил възнаграждението на 250 лв и е признал за събиране разноски до този размер.

Съдът намира извършеното намаляване на възнаграждението за съобразено с чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което потвърждава действието.

Съдебното изпълнение винаги започва с подготвителна фаза, в която съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно, като му дава срок. В тази фаза не се предприемат същински принудителни действия по събиране на дълга, а налагането на запор цели обезпечение на изпълнението.

След изтичане на срока за доброволно изпълнение започва фазата на същинското принудително изпълнение, в която съдебният изпълнител прилага изпълнителни способи, посочени от взискателя, за събиране на вземането.

Като е съобразена спецификата на съдебното изпълнение, в чл. 10 от НМРАВ са разграничени възнаграждения за образуване на изпълнително дело (т. 1) и възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания (т. 2). Тъй като предварителната фаза на изпълнителния процес е задължителна, но и ограничена във времето и по отношение на възможното въздействие, то и за представителство в този етап на изпълнителния процес е предвидено възнаграждение в абсолютен размер.

Възнаграждението по т. 2 от чл. 10 на НМРАВ се дължи, ако се пристъпи към същинско изпълнение, и то вече се определя пропорционално, според материалния интерес. Второто възнаграждение не е кумулативно дължимо, ако до същинско изпълнение не се стигне. Именно такава е разглежданата хипотеза: изпълнена е предварителната фаза на изпълнителното производство: даден е срок за доброволно изпълнение и е обезпечено събирането на дълга чрез налагане на запор. Поради започналото изпълнение и като се има предвид периодичния характер на плащанията, то същински изпълнителни действия на този етап не са предприети, поради което и възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ не се дължи.

МОС намира, че дължимото възнаграждение на пълномощника навзискателката в минимален размер е 200 лв, но тъй като жалбата е подадена от взискателката, то размерът не може да бъде намален под посочения от ДСИ.

2

На основание горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на С.Т. против постановление от 2 август 2022 г. по изп. д. № 2-228/2022 г. по описа на СИС при Районен съд - Монтана за намаляване размер на адвокатско възнаграждение от 400 лв на 250 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3