Определение № 197 от 09.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197 гр. Варна, 09.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела Михайлова като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Въззивно частно наказателно дело № 20263100600300 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК и е образувано по протест на прокурор при ВРП, срещу определение на ВРС тридесет и седми състав, постановено на 02.02.2026г. по ЧНД № 101/2026г., с което е отменено постановление на ВРП от 17.12.2025г. за прекратяване на д.пр. № 1132/2024г. по описа на Трето РУ ОД МВР Варна, водено за престъпление наказуемо по чл. 129 ал. 1 от НК.

Наказателното производство е образувано на 22.09.2023 и водено за извършено престъпление наказуемо по смисъла на чл. 129 ал.1 от НК.

Срещу постановлението е постъпила жалба от пострадалия Ш., въз основа на което е постановен и атакувания акт на ВРС.

В акта на ВРС е прието, че постановлението на ВРП е неправилно и незаконосъобразно. То е необосновано, доколкото не се позовава на обективно, всестранно и пълно разследване. Липсва диспозитив.

В протеста се излагат доводи, че с определението си, съставът на ВРС не е посочил въз основа на какво е достигнал до извода, че не е налице обективно, всестранно и пълно разследване.

Съставът на ВОС намира, че протеста е основателен.

От материалите по досъдебното производство и постановлението на ВРП се установява следното:

Наказателното производство е било образувано и водено за извършено престъпление по чл.129 ал.2 от НК.

В хода на проведеното разследване било установено от фактическа страна, че: на 21.09.2024 г. около 22.00 - 23.00 ч. Й. Д. Ш. се видял с Б.Ф.Ф., който го попитал дали може да ну намери течност за - „вейп", която да действа така, като успокоява човека и му се приспива, пушел такава течност от 1 около два месеца всеки ден. Ш. през мобилния си телефон влязъл в група приложение „Телеграм" на профил „Вълкът", като му писал, че търси такава течност, това бил прякор на Т.И.К.. По предложение на Ш. двамата си уговорили среща в близост на автомивка до гаражи на автобуси в ж.к.

„М." гр. Варна. Около 00.20 ч. на 22.09.2024 г. К. отишъл на определеното място с електрическата си тротинетка и застанал на пресечка, която била осветена. Ш. му писал да влезе по навътре в уличката, но К. му отговорил, че ще го чака там където се намира. Малко след това той видял, че към него се приближават две непознати момчета - Ш. и Ф.. Последният извадил голяма бутилка с лютив спрей и започнал да пръска по К., който тръгнал да бяга, но мобилния му телефон паднал на земята. Качил се на тротинетката си, но Ш. го съборил на земята. Ф. го пръскал със спрея и едновременно с това двамата го ритали. К. си искал мобилния телефон и им хвърлил течността за вейпа, за да го оставят на мира. Двамата продължавали нападението си и тогава К. извадил нож за да ги сплаши. Пазейки се от тях и размахвайки ножа той наранил Ш. в лявата ръка.

От заключението на назначената и изготвена по делото СМЕ е установено, че на 22.09.2024 г. Й. Д. Ш. е получил порезна рана по задната повърхност на лява пред мишница, ангажираща кожа, подкожие и сухожилия на разгъвните мускули на трети, четвърти и пети пръсти на левия горен крайник. Това налага извършване на оперативна интервенция за възстановяването им, обуславя трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период от 2-3 месеца при липса на усложнения в оздравителния процес.

От заключението на назначената и изготвена по делото СМЕ, е установено, че на 22.09.2024 г. Т.И.К. е получил травматичен оток по кожата в областта на ъгъла на долната челюст в дясно, кръвонасядане на лигавицата на дясна буза, кръвонасядане и ожулване в дясна хълбочна област, ожулвания по дясно коляно, десния глезен. Описаните увреждания са в резултат на удари, в порядъка не по-малко от три, реализирани в описаните области, отговарят да са получени при ритници, падане и удари в подлежаща повърхност. Травматичните увреждания от този тип определят временно разстройство не опасно за живота и се възстановяват в период от около 2-3 седмици.

По делото е назначена и СПЕ от заключението на която е видно, че Т.И.К. към момента на деянието е психично здрав, бил е в състояние да възприема правилно фактите, имащи значение към делото и да дава достоверни обяснения по тях. Към момента на деянието К. не се е намирал в състояние на физиологичен афект.

С постановление от 17.12.2025 г., прокурор от РП гр. Варна е прекратил наказателното производството по делото на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като е приел, че е налице хипотезата на чл. 12, ал. 1 НК - неизбежна отбрана, приел е, че в случая защитата съответства на характера и опасността на нападението, извършеното не е обществено опасно и не съсгтавлява престъпление, независимо от всички други обстоятелства, включително и причинените вреди на нападателя.

2

Срещу това постановление е подадена жалба от Й. Д. Ш., чрез адв.

П. Н., ВАК е направено искане да бъде отменено от съда обжалваното постановление и делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона, като се посочват конкретни пропуски и основания, които препятстват прекратяването на наказателното производство. Жалбоподателя е приел, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно и неправилно. От постановлението на прокурора не ставало ясно кой, кога и с какво е предприел нападението - Ш. ли е нападнал с нож К. или К. е нападнал с нож Ш.. Отказани са на пострадалия искания, които са направени с оглед установяване на обективната истина по делото и недопускане на лице, извършило тежко престъпление да избегне наказателното преследване.

Съставът на ВРС е приел, че жалбата е основателна е отменил постановлението за прекратяване.

Определението на съда е неправилно и необосновано.

Както в жалбата срещу постановлението на прокурора, така и в определението на съда се твърди, че разследването по делото не е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно, без да се сочи никаква конкретика, в какво се изразява това непълно и необективно разследване.

Единствено в определението на съда се посочва, че не са извършени очни ставки.

Извършването на очни ставки в днешно време е губене на процесуално време, двамата ще си приповторят показанията и нищо повече. Идеята е хора с чест и достойнство, като се погледнат в очите, да не могат да лъжат.

Другия довод на съда, че разследването не е предявено на Ш., който се намира в наркокомуна. Разследването е предявено на неговия процесуален представител, който е направил възражения, за които има произнасяне. Ако Ш. прекара остатъка от живота си в наркокомуна, делото трябва ли да остане висящо и К. да в някакво висящо и неясно положение, свидетел ли е , предстои ли да му се повдига обвинение и т.н.

За приложението на чл. 12 от НК. Съдът е приел, че следва да се съобразят всички факти относими към характера и опасността на нападението, сперента на опасност, застрашаваща нападнатия, силата и възможностите на нападнатия за отбрана, както и средствата за нападение и защита.

Срещата е била определена за около 0,30-1 часа след полунощ. К. се е позиционирал на осветено място, поканили са го да навлезе в тъмната част, той отказал, тогава Ф. започнал да го пръска с лютив газ. Тогава той се качил на тротинетката си с намерение да бяга, телефонът му паднал, съборили го от тротинетката и започнали да го ритат. К. им хвърли течстта за вейпа, за да го оставят, но двамата продължили да го удрят и ритат. Тогава К. извадил нож, размахал го и пазейки се от двамата нападатели, умишлено или непрадзливо наранил Ш..

При тази неочаквана и непридизвикана агресия, в тъмната част на денонощието, какво е можел и какво е трябвало да направи К., при положение, че двамата нападатели не са го уведомили, че ще го ритат и 3 удрят само няколко пъти.

Нормално е да е усетил опасност за живота си и ваденето на ножа е била единствената възможност да се зощити.

При правилно изяснена фактическа обстановка, правилно, обосновано и законосъобразно прокурора от ВРП е приел, че е налице хипотезатана чл. 12 ал. 1 от НК, неизбежна отбрана, като е преценил, че защитата съответства на характера и опасността, извършеното не е обществено опасно и не съставлява престъпление, независимо от всички други обстоятелства, включително и причинените вреди на нападателя.

Този извод се споделя напълно от съставът на ВОС. Извършването на допълни процесуално следствени действия, би било загуба на процесуално време и труд.

Съставът на въззивниясъд обръща внимание на прокурора изготвил протеста слещу определението на съда, че е използвал недопустими квалифакации извън рамките на добрия тон, което е задължително за всички участници в наказателното правораздаване. Страните са равнопоставени, но съдът не е страна и не използва обидни квалификации при обсъждане доводите и аргуметите на страните, въпреки често срещаната правна неграмотност.

По изложените съображения и на основание чл.243, ал.8 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на ВРС тридесет и седми състав, постановено на 02.02.2026г. по ЧНД № 101/2026г., с което е отменено постановление на ВРП от 17.12.2025г. за прекратяване на д.пр. № 1132/2024г. по описа на Трето ОД МВР Варна.

ПОТВЪРЖДАВА постановлението на прокурора за прекратяване на д.пр. № 1132/2024г. по описа на Трето РУ ОД МВР Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4