Решение № 14631 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14631 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110155019 по описа за 2025 година

Производствотo e по реда на чл.310 и сл. ГПК.

Р. К. С. е предявил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ срещу „Инвестбанк“ АД за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“, наложено със заповед № 145/30.10.2025 г., издадена от изпълнителните директори на ответната банка С.М. и Н.Т., връчена на ищеца на 03.11.2025 г., иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на сумата от 3973,29 евро - обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 03.11.2022 г. - 11.01.2026 г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (15.12.2025 г.) до окончателното плащане и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 2 КТ за сумата от 2218,25 евро - обезщетение, равняващо се в разлика в заплатите при по - ниско платена работа за периода 12.02.2026 г. - 09.03.2026 г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (15.12.2025 г.) до окончателното плащане (след изменение на размера на паричния иск с определение, допуснато в открито съдебно заседание от 13.05.2026 г.).

Ищецът твърди, че поведението, поради което е наложено оспореното дисциплинарно наказание “уволнение", се дължи на обстоятелството, че в периода 29.09.2025 г. - 02.10.2025 г. ищецът е станал обект на организирана измамна схема, свързана с корпоративния акаунт на работодателя в приложението „Револют“. Ищецът бил един от администраторите на кооперативния акаунт на банката. През работно време на 29.09.2025 г. на личния си мобилен телефон ищецът получил обаждане чрез мобилното приложение “вайбър”, като повикването било визуализирало като произтичащо от платформата “Револют”. С ищеца се свързало лице, което твърдяло, че е представител на платежния оператор, говорело на професионален език и демонстрирало познаване на вътрешни данни, а именно имената на ищеца и качеството му на администратор на корпоративния акаунт на банката. Това създало 1 убеждение у ищеца, че комуникира с официален представител на платформата “Револют”.

Ищецът получил инструкции от лицето, което се обаждало по телефона. Ищецът направил опит да прехвърли комуникацията по телефона към своя колега Р. Ц., който имал познания относно платформата, но лицето, което се обаждало, настояло да продължи да разговаря само с ищеца. В следващите дни се провеждала интензивна комуникация чрез мобилното приложение “вайбър” между ищеца и лицето, представящо се за представител на “Револют”.

Ищецът получавал обаждания и от друг номер отново с визуализирано при повикването лого на платежния оператор. До 01.10.2025 г., включително, ищецът комуникирал с лице, за което считал, че е оторизиран представител на платежния оператор. Ищецът изпълнил дадените по телефон инструкции, съгласно които инсталирал приложението „Револют“ на личния си мобилен телефон. Ищецът бил въведен в заблуждение, че се правят тестове и верификация на акаунта и от ищеца се изисквало потвърждение, като му било съобщено, че в противен случай корпоративният акаунт на банката ще бъде изтрит и блокиран. У ищеца било създадено убеждение, че е налице действителен технически проблем, който платежният оператор отстранява, поради което ищецът потвърдил “нотификации” (известия), които му били изпращани и за които му било обяснено, че са „тестови“ и няма да засегнат наличностите по корпоративния акаунт. В даден момент от ищеца се изисквало да потвърди и това дали лицата, които се посочени като собственици в акаунта, са действително такива. По посочения повод ищецът се консултирал с Р. Ц., който му дал потвърждение за това и ищецът потвърдил съответните данни в приложението. Ищецът съобщил за ситуацията и честотата на обажданията на прекия си ръководител - П.Т., която не изразила тревога и посъветвала ищеца да преусТ.и контактите под претекст, че намира в отпуск. На 01.10.2025 г. след поредното обаждане в извънработно време ищецът изпълнил дадения съвет и помолил да се преусТ.и контакт с него. На 02.10.2025г. било усТ.ено, че от корпоративния акаунт на банката е налице намаляване на салдото с приблизително от около 6000 лева, като били налични и висящи трансакции. След това било усТ.ено, че ищецът е бил измамен и били предприети действия за предотвратяване на допълнителни щети чрез блокиране на корпоративния акаунт на банката и свързване с платформата “Револют” в опит да бъдат спрени заявените и незавършени трансакции. След усТ.яване на щетите, нанесени на банката, ответникът преусТ.ил достъпа на ищеца до служебните системи и в периода 08.10.2025 г. – 17.10.2025 г. на ищеца не са възлагани работни задачи. На 17.10.2025 г. от ищеца били изискани писмени обяснения, като му било съобщено, че следва или да възсТ.и липсващите средства въз основа на незаконните трансакции, или ще бъде уволнен. Ищецът предоставил писмени обяснения по случая. С оглед обстоятелството, че на ищеца вече не се поставяли работни задачи и от него се изисквало възсТ.яване на лисващите средства с предупреждение, че в противен случай ще бъде уволнен, ищецът подал предизвестие по чл.

326, ал. 1 КТ. След това поради здравословни проблеми на ищеца бил разрешен отпуск по болест до 21.11.2025 г. По време на отпуска поради временна неработоспособност - на 03.11.2025г., на домашния адрес на ищеца му била връчена уволнителната заповед.

Ищецът оспорва извършването на вменените нарушения както от обективна, така и от субективна страна. Сочи, че не е налице нарушение на трудовата дисциплина при 2 поведение, което е извън обективните предели на възложените трудови функции или при обективна невъзможност служителят да предвиди и предотврати вредносния резултат.

Действия по администриране и работа с корпоративния акаунт на банката в платформата “Револют” никога не били възлагани като трудова функция на ищеца, като такива задължения не били включени в длъжностната му характеристика, нито имало вътрешен акт, който да регламентира правила за работа с акаунта, както и възможните рискове при администриране на акаунта. На практика на ищеца било възложено администриране на корпоративния акаунт, без указания, обучение, технически контрол или ред за обработване на трансакции. При това при липса на възложено такова задължение не можело да възникне и дисциплинарна отговорност. Не била налице и вина при нито една от двете й форми (умисъл и непредпазливост), защото ищецът е действал с убеждението, че комуникира с представител на платежния оператор, и под внушението, че съдейства за отстраняване на технически проблем по служебния акаунт. Предвид наличното заблуждение непредпазливостта също била изключена като форма на вина, защото ищецът не бил длъжен и не е могъл да предвиди вредоносния резултат. В тази връзка изтъква, че работодателят не бил въвел инструкции, правила за работа при такава ситуация, а освен това обсТ.ката, при които е създадено заблуждението, не давала основание за съмнение за измамни действия.

Отрича да е налице соченото нарушение на чл. 15, ал. 1 от ИС004 “Процедура за използване на компютърни системи”, като описаното в уволнителната заповед поведение на ищеца не попадало в обхвата на нарушение на посочените правила. Мобилното приложение “Револют” представлявало свободно достъпно външно приложение, инсталирано върху личен мобилен телефон, поради което не било “работна инсталация” по смисъла на процедурата и не било служебно приложение, поради което сочената процедура била неприложима. Не било доказано и че е налице сочената в оспорената заповед инструкция на работодателя за забрана за използване на лично оборудване, защото такава не можело да се извлече от проведено обучение, след като такава забрана не била въведена с писмен акт, който да усТ.ява конкретно правило за поведение.

Не било доказано авторството и съдържанието на част от посочените в уволнителната заповед действия, в т.ч. твърденията за разкриване и предоставяне на данни от банкови карти на лицата, осъществили контакта с ищеца, изпращане на снимки и информация, както и авторството на действията, довели до извършените трансакции, твърдяното съзнателно иницииране и потвърждаване на плащания, осъществяването на контакт с лицата, извършвали измамата, по собствена инициатива, деинсталиране на приложението “Револют”, както и твърдението, че ищецът не е уведомил отговорните служби след узнаване за случая. Ищецът единствено инсталирал мобилното приложение “Револют” на личния си мобилен телефон, потвърдил е известия (“нотификации”), като тези действия били извършени под въздействие на създадено у същия заблуждение от третите неизвестни лица. Не можело да се изведе причинна връзка между действията на служителя и последващите трансакции.

Необосновано било и твърдението, че ищецът е нарушил правилото по чл. 7, ал. 2 от 3

“Вътрешните правила за превенция и действие при измами”, защото задължението за незабавно уведомяване на дирекция “Съответствие” предполагало знание или подозрение за наличието на измама, като в случая у ищеца липсвало знание, че действията са противоправни. След усТ.яване на измамата на 02.10.2025 г. ищецът незабавно уведомил прекия си ръководител чрез изпращане на имейл. По повод получените на служебния имейл на ищеца известия за блокирани трансакции от платежния оператор поради нетипично поведение ищецът се позовава на обстоятелството, че през процесния период администраторският достъп до корпоративния акаунт не се е осъществявал единствено от него и не било изяснено кой друг е получавал сочените известия и как са били обработвани.

Такива известия следвало да са получени и от собственика на акаунта в “Револют”, който обаче също не предприел действия.

Нямало доказателства, че именно ищецът е предоставил на третите лица данни за банкови карти и е инициирал трансакциите лично. Отделно от това от правна страна не било осъществено нарушение по т. 15.5 от трудовия договор, защото не било налице разгласяване на поверителни сведения. В случая липсвал писмен документ, чрез който работодателят да е обявил конкретните данни за корпоративния акаунт в платформата “Револют” като например номера на карти, идентификатор на сметката или други технически данни, за “поверителна информация”. Дори и посочените сведения да са имали такъв характер, не бил доказан субективният елемент на нарушението.

Не бил налице и обективният състав на нарушение по т. 15.1 и т. 20.1 от Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР), като не можело да се приеме, че в случая е било необходимо съгласие на работодателя за прехвърляне на средства между негови сметки. С предоставянето на администраторския достъп на ищеца до корпоративния акаунт на работодателя до платформата “Револют”, чрез който било възможно да се извършват разпореждания със средства по фирмената сметка, обективно било наличието на съгласие и упълномощаване за извършване на такива действия в рамките на предоставените функционалности. При това не можело да се предполага, че за всяко действие в платформата се изисква предварително съгласие на работодателя, след като такова не било въведено и в писмен вид. Не било налице нарушение на правилото по чл. 7, ал. 2 ПВТР, защото служителят не е съзнавал и не могъл да предположи измамния характер на обаждането. По отношение на вмененото нарушение по т. 15.5 от трудовия договор не било ясно коя от трите хипотези на нарушение е вменено на ищеца. Отделно от това възразява, че не е налице “злоупотреба с доверието на работодателя”, защото съзнателно не се е възползвал от служебно предоставено правомощие. Отделно от това не била оборена презумпцията за добросъвестност съгласно чл. 8 КТ.

Не било извършено и вмененото нарушение на Етичния кодекс на служителите, защото в тази връзка работодателят твърдял, че ищецът е извършил престъпление, което следвало да бъде усТ.ено в рамките на наказателно производство, а и освен това ищецът бил поддържан в заблуждение. Липсвали и признаците на “вътрешна измама” по смисъла на Вътрешните правила, защото в случая липсвал умисъл при извършените от ищеца действия.