Определение № 3202 от 10.11.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3202 гр. София, 06.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20231100606287 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр чл.248 ал.1 т.3 вр чл. 341 ал.2 и сл НПК.

То е образувано въз основа на частен протест, подаден от СРП, срещу Определение от 06.03.2023 г по н.о.х.д. № 5 460/19 на СРС, 132 състав, с което е прекратено съдебното производство на основание чл.248 ал.1 т.3 НПК – а именно поради допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение в досъдебната фаза. Това нарушение е следното: посочване в диспозитива на обв.акт конкретно изпълнително деяние – изритване с крак от страна на подсъдимия в лявата подбедрица на пострадалия, с което му е причинил силни болки – което деяние не е посочено в обст.част на обв.акт.

В протеста се посочва, че в обв.акт „подробно и последователно са описани задължителните елементи на фактическия състав на престъпленията“, вкл. времето, мястото и начина на извършването им; тази фактическа обстановка е установена въз основа на показанията на свидетелите; правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен е спазено.

Прави се искане за отмяна на това определение и връщане делото на СРС.

Съдът приема, че частният протест е редовен от формална страна. Подаден е от СРП, взела участие в първоинстанционното производство; в указания законов срок (Определението е от 06.03.2023 г, а частният протест е от същия ден); има изискуемото от закона съдържание, вкл и ясно посочване на твърдения порок в обжалвания акт; копие е било изпратено на подсъдимия и защитника му, като им е била дадена възможност да представят становище.

Разгледан по същество частният протест е неоснователен.

1

Внесен е обвинителен акт против К. А. и Д. А. за деяния по чл.325НК, а първият от тях и по чл.131 ал.1 т.12 вр чл.130 ал.2 НК (само това обвинение е предмет на спора, повдигнат с частния протест).

Първоначално делото е разпределено на 16 състав, като в разпоредителното съдебно заседание страните не са възразили относно съдържанието на обв.акт и съдът служебно не е установил пороци. В следващите три години е проведено съдебното следствие. След това делото е разпределено на СРС, 132 състав, като е започнало отначало. Отново в разпоредителното заседание страните не са възразили против обв.акт, като съдът служебно е установил порок в него и е постановил протестираното определение.

То е правилно.

Видно от съдържанието на обв.акт, в своята обстоятелствена част твърди (л.2 от обв.акт, л.6 от съдебното производство), че:

„Непосредствено след това обв. А. слязъл от автомобила си и се приближил до лекия автомобил на свид. Х., отворил предната лява врата и започнал да нанася удари с ръка в областта на лицето и рамото на свид. Х.….“. Не се твърди да го е ритал.

След това, на л.4 от обв.акт (л.8 от съдебното производство) се преразказват показанията на св.Х. (предполага се, че е същото лице, доколкото е налице съвпадение с трите имена и индивидуализация на автомобила като с лицето, посочено по-горе). Макар и тези показания да са качествено различни от твърденията на л.2, все пак в тях се не посочва ритане с крак по лявата подбедрица.

Тези фактически обстоятелства за първи път са посечени в правната квалификация на деянието – която правна квалификация е дадена двукратно с идентично съдържание – на л.6 от обв.акт (л.10 от съдебното производство), където започва с посочването „От правна страна:“ и след това в диспозитива.

И на двете места се посочва:

„…причинил на А.К. Х. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание ………….. му нанесъл удари с ръка в областта на лицето и рамото, както и удар с крак в областта на левия му крак, чрез което му причинил силни болки в подбедрицата на ляв крак, в областта на главата и дясната част на лицето….“.

Следователно, както правилно е посочил СРС, в обст.част на обв.акт не са налице твърдения обв.А. да рита св.Х., като за първи път това се твърди в диспозитива.

Обстоятелството, че диспозитивът е повторен два пъти, първи път след обстоятелствената част и след това на обичайното му място, след пълната индивидуализация на обвиняемия, не може да доведе до извод, че съдържащата се в него информация замества необходимостта именно в обстоятелствената част да се посочи в пълнота деянието на обвиняемия от фактическа страна.

Поради това частният протест не е основателен.

2

Воден от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 06.03.2023 г по н.о.х.д. № 5 460/19 на СРС, 132 състав, с което е прекратено съдебното производство на основание чл.248 ал.1 т.3 НПК, като делото е върнато на СРП за отстраняване на пороци в обв.акт.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3