Решение № 104 от 18.10.2019, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 104/18.10.2019 г. гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА при секретаря Ю.К. като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева въззивно гражданско дело № 343 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е възивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК вр. чл.365 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Т.Г.Т., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. Р. против решение № 433/21.05.2019г. на ОС – Варна, постановено по т.д. № 1710/2018г., с което е отхвърлен предявения от въззивницата против „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* иск за заплащане на сумата от 46 030 лева, претендирана като дължима неустойка за продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на ответника за периода 04.04.2014г.

– 30.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл.92 ЗЗД вр. чл.34 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението като необосновано, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до неправилни и необосновани изводи относно фактическата обстановка по спора. В нарушение на материалния закон и съдебна практика е приел, че след първоначалното спиране на електроснабдяването и съдебното отричане дължимостта на суми по претендирани от ответника фактури е следвало да бъде отправено повторно уведомление за оспорване и на вземанията, предмет на гр.д. № 13642/2016г. Във връзка с това се твърдят и допуснати процесуални нарушения по см. на чл.146 ал.2 ГПК – съдът не е дал указания, че страната не сочи доказателства за уведомяване на ответника вр. оспорените вземания, предмет на гр.д. № 13642/2016г. Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за двете инстанции.

В с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Енерго-Про Продажби“ АД, с който жалбата се оспорва като неоснователна, изразявайки становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При извършената проверка по валидността на първоинстанционното решение, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Предявен е иск с правно основание чл.92 ЗЗД.

В исковата си молба въззивницата е навела твърдения, че е потребител на ел.енергия за обект с аб. № **********, находящ се в гр. Варна, кв.Чайка бл.29, вх.А, ап.50, заплащайки стойността на консумираната електроенергия на ответното дружество – „Енерго-Про Продажби“ АД. Сочи, че поради допуснато от нея забавяне в плащането на дължимите суми за периода 15.05.2010г. – 13.03.2013г. срещу нея е било образувано ч.гр.д. № 6478/2013г. по описа на ВРС и издадена заповед по чл.410 ГПК за заплащане на сумата от 1 391.36 лева, ведно с лихва за забава в размер на 144.59 лева и 130.72 лева съдебни разноски. С оглед извършено междувременно от нея плащане на част от дължимата сума и оспорвайки цялата присъдена по заповедта сума е депозирала възражение по чл.414 ГПК, след което заявителят „Енерго-Про Продажби“ АД е предявило иск с правно основание чл.422 ГПК, по който с решение по гр.д. № 9526/2013г. на ВРС е признато, че дължи само сумата от 671.90 лева главница и 144.59 лева лихви за забава /общо 816.49 лева/, както и е осъдена да заплати разноски в размер на 125 лева. Твърди, че по време на съдебното производство, на 07.07.2013г., в нарушение на чл.20 ал.5 от Общите условия, по искане на ответника е било спряно подаването на ел.енергия към имота й като електромерът е бил демонтиран, а искането й от 15.07.2013г. за възстановяване на ел.захранването не е уважено. След постановяване на решението по този иск на 04.04.2014г. е заплатила на каса на дружеството сумата от 816.49 лева и отново е поискала пускане на тока. Твърди, че вместо да изпълни задълженията си за възстановяване на ел.захранването е била уведомена от служител на дружеството, че дължи още пари. От издадената й писмена справка е установила, че от нея се претендират суми за консумирана ел.енергия, по-голямата част от която се отнасяла за периода, предмет на иска по гр.д.№ 9526/2013г. Впоследствие е констатирала, че част от заплатената от нея сума от 816.49 лева е отнесена за погасяване на задължения от 2009г.-2010г., вместо за тези, признати по съдебното решение. Оспорвайки наличието на предходни задължения отново е сезирала дружеството с искане за възстановяване на ел.захранването, вх. № 3355970/08.10.2014г. Искането й отново не е уважено, поради което е предявила иск за оспорване на претендираните от нея суми, по който е образувано гр.д. № 13642/2016г. на ВРС, а впоследствие и по гр.д. № 795/2018г. на ВРС, по които искове съдът е приел, че въззивницата не дължи суми. Сочи се, че в нарушение на ОУ ответното дружество не е възстановило ел.захранването на имота й въпреки съдебното оспорване на претенциите му за неплатени сметки от нейна страна.

Същото е възстановено едва на 30.05.2017г.

С оглед на така изложените фактически твърдения и доводи за неправомерност в поведението на ответната страна и с оглед предвидената в чл.34 от ОУ неустойка е предявила и иска си за осъждане на въззиваемото дружество да й заплати сумата от 46 030 лева като дължима неустойка за периода 04.04.2014г. – 30.05.2017г.

С допълнителната искова молба горните твърдения са поддържат, като се допълват, че ответното дружество постоянно е отправяло претенции за заплащане на различни суми, което е довело до неяснота на същите и невъзможност въззивницата да се възползва от правото си на оспорване.

С отговора по чл.367 ал.1 ГПК, както и с отговора по допълнителната искова молба предявеният иск е оспорен като неоснователен. Наведени са възражения за неприложимост на разпоредбата на чл.34 от ОУ, считайки, че отговорността за вреди от неправомерно прекъсване на ел.захранването е уредена в чл.32 т.2 от ОУ, но в същата не е предвиден конкретен размер, поради което и претърпените вреди следва да бъдат доказани.

Оспорва да е налице неправомерно прекъсване на ел.захранването, тъй като към 15.07.2013г. въззивницата е имала неплатени задължения за периоди, невключени в исковата претенция по гр.д. № 9526/2013г. Сочи се, че ел.захранването е било прекъснато още през 2008г. поради неплатени сметки, на въззивницата се е „самовключила“, поради което на 15.07.2013г. електромерът й е бил демонтиран.

Навеждат се доводи, че въпросът относно правомерността на прекъсването е бил предмет на съдебен спор по предявен от Т.Т. иск с правно основание чл.79 ЗЗД за реално изпълнение на задължението за снабдяване с ел.енергия, който иск е отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д. № 16549/2014г. на ВРС, т.е. към дата 29.04.2014г. не са били налице основания за възстановяване на ел.захранването в процесния обект на потребление. С извършеното след постановяване на това решение плащане на 08.01.2016г. на сумата от 62 лева също не са били погасени всички задължения, като с нарочно писмо абонатът е уведомен за дължимостта на незаплатените от него суми - задължения за консумирана ел.енергия за периода 2009г. – 2014г. и законни лихви. С решение № 1930/11.05.2017г. ВРС е приел, че въззивницата дължи част от претендираните суми, но въпреки това в хода на съдебното производство, а именно на 30.05.2017г. ел.захранването на обекта е било възстановено. Прави се и възражение за погасяване на част от исковата претенция по давност, касаеща претендираната неустойка за периода до 25.10.2015г.

Съдът, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните по предмета на спора, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е между страните, че същите са в договорни отношения относно доставката и потребление на ел.енергия за имот, находящ се в гр.Варна, жк Чайка, бл.29, вх.А, ап.50, аб. № **********, като към процесния период спрямо същите са приложими ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ-061/07.11.2007г.

С доклада по чл.375 ал.1 вр. чл.146 ГПК в първото с.з. първоинстанционният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че през периода 07.07.2013г. – 30.05.2017г. електроснабдяването в горепосочения недвижим имот е било прекъснато, като с решение от 17.02.2014г. по гр.д. № 9526/2013г. на ВРС е уважен частично предявения от „Енерго-Про Продажби" АД срещу въззивницата иск за дължимост на суми в размер от 816,49 лв., като е отхвърлен до претендирания размер от 1391,36 лв., с решение по гр.д. № 13642/2016г. на ВРС е прието за установено, че Т.Т. не дължи на ответника сумата от 281,04 лв. по 5 бр. фактури, издадени през периода 31.12.2009г. – 15.04.2010г., ведно с мораторни лихви в размер на 190,25 лв., като същевременно е отхвърлен иска й по отношение на сумите 18,29 лв. по фактура от 22.06.2016г. и 8,71 лв. по фактура от 11.11.2017г., както и че на 04.04.2014г. въззивницата е отправила писмено искане до ответното дружество за възстановяване на електроснабдяването.

Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, конкретизиращи хронологично развилите се между страните спорове относно прекъсването на ел.захранването в обекта, собственост на въззивницата, претенциите на ответното дружество за наличие на неплатени задължения от нейна страна, оспорването на същите и отправените от въззивницата искания за възстановяване на спряната доставка на ел.енергия.

От съвкупния анализ на тези доказателства, заключенията на в.л. по проведената пред първоинстанционния съд ССЕ, както и приетото в настоящата инстанция ново писмено доказателство, се установява, че след постановяване на решението по гр.д. № 9526/2013г., с което частично е уважен предявения от „Енерго-Про Продажби“ АД иск с правно основание чл.422 ГПК и е прието, че въззивницата дължи сумата от 816.49 лева, включваща непогасено от нея задължение за заплащане на консумирана ел.енергия за периода 15.05.2010г. – 13.03.2013г. в размер на 671.90 лева и лихви за забава за периода до подаване на заявлението по чл.410 ГПК в размер на 144.59 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2013г., както и дължи разноски в размер общо на 257.90 лева /125 лв. за заповедното производство и 132.90 лв. за исковото/, на дата 04.04.2014г. въззивницата е заплатила на каса на дружеството сумата от 816.49 лева, която първоначално е била отнесена за покриване само на част от задължението й по гр.д. № 9526/2013г., а с другата част са погасени задължения за период предхождащ 15.05.2010г., респ. следващ 13.03.2013г. /т.1 от заключението на ССЕ/. Поради тази причина искането на Т.Т. за възстановяване на ел.захранването, обективирано в заявление от 04.04.2014г. е било оставено без уважение. Последвала е размяна на кореспонденция между страните, при която същите са посочвали позициите си относно наличието, респ. липсата на задължения, вън от съдебно признатите /искания, изходящи от въззивницата на л.9-11/, извършено на 08.10.2014г. плащане на сумата от 71.71 лева вр. фактури от 2013г., посочени в допълнителното заключение на в.л., а на 29.12.2014г. са били предявени и искове с правно основание чл.79 ЗЗД за осъждане на въззиваемия и „Енерго-Про Мрежи“ АД да възстановят спряното ел.захранване и снабдяване с ел.енергия /гр.д. № 16549/2014г. на ВРС/. По тези искове е постановено решение от 24.06.2015г., с което същите са отхвърлени, приемайки, че не са налице основания за възстановяване продажбата на ел.енергия и възстановяване на спряното електрозахранване към обекта на въззивницата поради наличието на непогасени задължения. Това решение е потвърдено с решение на ОС – Варна по в.гр.д. № 2461/15г., устните състезания по което са приключили на 21.10.2015г.