Решение № 5615 от 23.07.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

23.07.2019г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

Мл. съдия АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ при секретаря

Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 13439 по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 431873 от 18.06.2018г. по гр.д. № 73512/2017г. Софийски районен съд, 77 състав осъдил „Д.С.-**“ ЕООД, ЕИК ******, да върне на „Р.С.“ ЕООД, ЕИК ******, предоставените му в качеството му на лизингополучател по договор за лизинг от 05.12.2012г. и анекс № 1 от 05.11.2015г. недвижими имоти, находящи се в с.

Бистрица, Столична община, район „Панчарево“, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бистрица, с площ по кадастрална скица от 671 кв. м, а по документ за придобиване на собствеността от 625 кв. м, при граници на имота по кадастрална скица: поземлени имоти с идентификатори ***, ***,

*** и ***, който имот съгласно документа за собственост представлява западната реална част от имот с планоснимачен № 9, целият с площ 1 250 кв. м, попадащ в парцел I, отреден за „Вилен комплекс за индивидуално застрояване“ от квартал 1 по застроителния и регулационен план на гр. София, местността „вилна зона „Калфин дол“, при граници на целия имот по документ за собственост: М.К., П.К.и от две страни път, и при граници на реалната част: улица, улица, дере и останалата част на имот с планоснимачен № 9, заедно е построената в описания поземлен имот западна реална част от триетажна жилищна сграда (тип близнак) с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бистрица, със заснета застроена площ 133 кв. м, състояща се от сутерен на кота –2.60 м, първи етаж на кота 0.00 м, включващ дневна, кухненски бокс, спалня, кабинет, баня с тоалетна, тоалетна, тераса и гараж, втори етаж на кота +2.80 м, включващ дневна, спалня, кухня, баня с тоалетна, тоалетна и две тераси, и трети етаж на кота +5.60 м с тераса, поради разваляне на договора едностранно от лизингодателя на 15.08.2016г., в резултат неизпълнение от ответника на договорните му задължения. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 2 752.08 лв. – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Д.С.-**“ ЕООД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Неправилно първостепенният съд приел, че ищецът надлежно е упражнил правото си да развали договора с едностранно изявление, обективирано в писмо от 10.09.2015г. и уведомление от 27.07.2016г. със съдържанието, предвидено в чл.

87, ал. 1 ЗЗД. Тези два документа били с различно съдържание и от анализа им не можело да се направи еднозначен и категоричен извод за отправяне на предупреждение за разваляне на договора за лизинг. С писмото се давал срок за изпълнение, но нямало изявление за разваляне, а с уведомлението за разваляне не се давал срок.

Освен това в двата документа бил цитиран различен дълг, като с уведомлението вероятно се претендирали нови задължения. Същевременно развалянето с уведомлението според текста му настъпвало незабавно и кредиторът не давал срок за изпълнение. Поради това неправилен бил изводът на СРС, че двата документа заедно удостоверяват изпълнението на процедурата по чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Не можело да се приеме, че договорът за лизинг е развален, считано от получаване на уведомлението на 15.08.2018г. Този извод се подкрепял и от поведението на ищцовото дружество в месеците след изпращане на уведомлението, когато се провеждали разговори и се обсъждали проекти на споразумение между страните.

Доказателство за това било електронното писмо от 23.11.2016г. с приложен проект за споразумение, което било част от договора за лизинг. В нарушение на процесуалните правила не било обсъдено и представеното от ответника писмено доказателство – отговор на искова молба по т.д № 7026/2016г. на СГС, с който ищецът по настоящото дело заявявал че счита, че страните са сключили договор за продажба на изплащане със запазване на собствеността до момента на изплащане на всички вноски. При това положение нямало как да е настъпило разваляне на договор за финансов лизинг. Че разваляне на договора не е целено от ищеца се установявало и от приетия протокол от заседание на УС на „Р.С.ис“ ЕАД, съгласно който било взето решение в средата на м. 11.2016г. за регулиране на отношенията между двете страни, което решение тепърва ще бъде съобщавано на ответника-лизингополучател.

От това следвало, че управляващият орган на юридическото лице на ищеца не бил формирал изявление за разваляне на договора за лизинг, тъй като такова намерение било материализирано месеци след твърдяното уведомление за разваляне, и тъй като през м. 12.2016г. процесуален представител на ищеца с отговор по чл.

131 ГПК по друго дело бил заявил, че е налице предварителен договор за продажба на изплащане. С оглед непреодолимото противоречие в тезите на ищеца, първоинстанционният съд следвало да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като висящите други две дела били категорично преюдициални за настоящия спор. Отделно от това по т.д № 7026/2016г. на СГС ищецът на практика признал, че ответникът е добросъвестен владелец на имота, при което последният щял да има правата на такъв, вкл. право да задържи имота на основание чл. 72, ал. 3 ЗС, което право на задържане обаче щяло да се окаже неприложимо предвид търсеното по настоящото дело връщане на имота. А всъщност по т.д № 7026/2016г. на СГС ищецът щял да получи недвижимия имот, тъй като когато договорът между страните бъде признат за нищожен, то дори търсената защита по настоящото дело следвало да е недопустима, доколкото при прогласяване нищожността на договора ищецът щял да получи имота си и нямал правен интерес от воденото на това дело. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съображения излага в писмени бележки от 06.06.2019г.

Въззиваемата страна „Р.С.“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмена защита от 04.06.2019г.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

С оглед фактическите твърдения в исковата молба, съдът е сезиран с иск правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да предаде на ищеца държането на предоставените му в качеството му на лизингополучател по договор за лизинг от 05.12.2012г., изменен с анекс № 1 от 05.11.2015г., недвижими имоти, находящи се в с. Бистрица, Столична община, подробно описани в исковата молба, поради разваляне на договора едностранно от лизингодателя на 15.08.2016г. поради виновно неизпълнение от ответника на задълженията му по договора за лизинг.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е повдигнал въпрос за цената на иска, която според него трябвало да се определи по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – от данъчната оценка на имотите, чието връщане се претендира. Поискал е освен това спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК, като е твърдял наличие на висящи спорове между страните, които са преюдициални за настоящия – по т.д. № 7026/2016г. на СГС твърдял нищожност на договора за лизинг поради несъществуване обекта на договора, а по т.д. № 8859/2016г. на СГС претендирал извършени подобрения в имота, които следва да му се заплатят. При уважаване на иска по това дело щял да има право на задържане на вещта до заплащане на паричната равностойност на подобренията. По съществото на спора е релевирал единствено възражение, че е невярно твърдението договорът за лизинг да бил развален преди завеждане на исковата молба в съда. Това било видно от електронно писмо от 23.11.2016г. до ответното дружество с приложен проект за споразумение, целящ да прихване размера на необходимите и полезни разноски срещу претендирани вземания на ответното дружество спрямо ищцовото. Нямало как договорът за лизинг да е развален преди повече от два месеца, и същевременно двете страни да обсъждат споразумение към същия договор. В проведеното първо открито съдебно заседание в първата инстанция процесуалният представител на ответника е заявил, че не оспорва твърдението на ищеца, че ответното дружество не е заплащало дължимите лизингови вноски в уговорения срок и размер, и този факт е отделен за безспорен по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата непреклудирани доводи е правилно по следните съображения:

От фактическа страна: Не е било спорно и по делото се установява, че на 05.12.2012г. между „Р.С.ис“ ЕАД /лизингодател/, чиито универсален правоприемник е ищецът „Р.С.“ ЕООД, и ответното дружество /лизингополучател/ е сключен договор за лизинг, по силата на който лизингодателят предоставил на лизингополучателя ползването на подробно описания в договора поземлен имот, ведно с построената в него западна реална част от двуетажна жилищна сграда-близнак, срещу възнаграждение - лизингови вноски, дължими в размера и сроковете, посочени в раздел VІ от договора и Приложение № 1 към него – „Погасителен план“. В чл. 3 страните уговорили, че лизинговият имот остава в собственост на лизингодателя за целия срок на договора, като лизингополучателят има възможност да придобие собствеността върху имота по време на действие на договора или след изтичане на срока му при условие, че е заплатил дължимите лизингови вноски, остатъчната стойност и другите дължими суми, както и при заплащане на всички разноски по придобиване на собствеността, съгласно чл. 14.12 от договора. С чл.

27 от договора страните се съгласили, че лизинговият договор може да бъде развален едностранно от лизингодателя при всеки от случаите на неизпълнение, посочени в чл. 20 от договора, като при неизпълнение по чл. 20.4 /забава в плащането на периодична лизингова вноска или плащането на авансова вноска/ уговорили, че забавата следва да надвишава 30 дни от падежа. С чл. 27, ал. 2 страните се съгласили, че при неизпълнение на задължение на лизингополучателя, което е основание за разваляне на лизинговия договор, лизингодателят има право да развали едностранно договора по вина на лизингополучателя с писмено изявление, без да е необходимо да дава допълнителен срок за изпълнение.

Не се спори и от претия приемо-предавателен протокол се установява, че на датата на сключване на договора лизинговият обект е предаден на лизингополучателя.

Във връзка с допуснати от лизингополучателя закъснения и неплащане на лизингови вноски и по негови молби са сключвани допълнителни споразумения от 15.05.2014г. и от 20.03.2015г., с които е отсрочвано изпълнението за задължения за плащане на лизингови вноски.

Разпечатката съдържа 32 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8086d8a4-4410-4b46-80e2-0be6268eed22