Решение № 90 от 23.02.2022, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Търговище, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоханна Ив. Антонова при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело № 20213530101305 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание 422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.60,ал.2 от ЗКИ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД

Ищецът “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.”Драган Цанков ” № 37, представлявана от изп. директори Н.Н. и С.П., представлявани по пълномощие от Н.К.-управител на ПИБ клон Търговище и юрисконсулт Д.Д.- съдебен адресат, твърди в исковата си молба, че сключил с П.Ю.Ц. с ЕГН ********** от гр.Търговище Договор за банков кредит № 206LD-R000194/22.02.2013г. за сумата от 3 750евро, обезпечен с поръчителството на ответницата Р.

Й. ИВ. с ЕГН ********** от гр.Търговище. Твърди още, че кредитополучателят не изпълнявал задълженията си по изплащане на дължимите суми съгласно погасителния план към договора, поради което баката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем от 15.04.2021г., като на длъжниците били изпратени уведомления-на кредитополучателя-по реда на чл. 47,ал.1 от ГПК чрез три броя разписки, а на ответницата-поръчител уведомлението било връчено лично на 01.02.2021г., като удостоверяванията били извършени от нотариус П.А. с район на действие РС Търговище рег.№ 496 в регистъра на НК. Доколкото плащане по кредита не е постъпило, ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 № 292/26.04.2021г., с отстранена ЯФГ с разпореждане№ 1057/13.05.2021г., постановени по ч.гр.д.№ 591/2021г. по описа на РС Търговище, срещу която длъжникът възразил, поради което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове за съществуване на вземанията, присъдени със заповедта по чл. 417 от ГПК, а именно: главница в размер на 3725,17евро, договорна лихва в размер на 3582,64евро за периода от 20.06.2013г. до 14.04.2021г.;

1 обезщетение за забава в размер на 1453,99евро за периода от 20.04.2013г. до 12.03.2020г., 55,74евро договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. вкл., сумата от 552,84евро обезщетение за забава за периода от 14.05.2020г. до 14.04.2021г. вкл., просрочено обезщетение за забава в размер на 7,24евро за периода от 15.04.2021г. до 21.04.2021г. и 82,83евро разходи за уведомления-нот. покани, връчени чрез нотариус, ведно със законната лихва върху главницата от 22.04.2021г.(датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК) до изплащане на задължението; претендират се разноските в заповедното и в исковото производство. В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца юрисконсулт Д.Д., която пледира за уважаването им, претендира разноски; въвежда възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК относно адв. възнаграждение, претендирано от ответника.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК в писмен отговор от ответницата, действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Ц.И.-ТАК, се излагат доводи за нередовност на исковата молба, от която не било ясно какво е искането и как е формирано.По същество претенциите се оспорват като неоснователни, доколкото уведомление не е връчвано на длъжника, като се въвежда и възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, поради спиране на плащанията още през 2013г., оспорва се и действителността на договора за поръчителство, като се твърди, че същият не е подписан от ответницата, иска се отхвърляне на претенциите изцяло.В съдебно заседание възраженията се поддържат от адв.Ц.И.-ТАК, който пледира за отхвърлянето на исковете, претендира разноски.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От Договор за банков кредит № 206LD-R-000194/22.02.2013г. сключен между ищеца и П.Ю.Ц. с ЕГН ********** от гр.Търговище се установява, че на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 3 750евро-чл.I.1. със срок на погасяване 20.02.2023г.чл.I.3, при годишна лихва, формирана от базов лихвен процент от 7,99%, увеличен с надбавка от 8,51 пункта-чл. II.4.и ГПР 18,84% и обща дължима сума от 7811,49евро-чл. II.5.Съгл. уговореното в чл. II.10, неизвършване на плащания по кредита в срок, същите се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, а банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката. В чл.IVт.12 е уговорено, че за обезпечаване на вземанията на банката по предоставения кредит-главница, лихви, такси, комисионни и разноски, банката приема поръчителство от Р. Й. ИВ. с ЕГН ********** от гр.Търговище(настоящ ответник), съгл. Договор за поръчителство, неразделна част от договора за кредит.Към договора е представен и погасителния план, а от Договор за поръчителство от 22.02.2013г., сключен между ищеца и ответницата се установява, че ответницата се е задължила пред банката да отговаря за изпълнението на задълженията на кредитополучателя по посочения кредитен договор , като отговаря 2 солидарно с кредитополучателя, като в чл. 11 е уговорено, че поръчителят се задължава при неизпълнение на главното задължение от страна на кредитополучателя и без да е необходимо банката да насочи иска си първо към кредитополучателя, да внесе при първа покана, доброволно, всички дължими суми.В представеното копие на договора за поръчителство по делото, липсва подпис в края на договора от поръчителя, но в съдебно заседание е прието за безспорно между страните, че ответницата е сключила посочения договор, както и че е получила уведомлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на задължението. От приложените ОУ към договора за кредит-чл. 10.1.2,б.”а” се установява, че банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя за срок, определен от банката в случай, че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.От представената нотариална покана, отправена от банката до кредитополучателя се установява, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, банката е поканила същия в срок от 7 дни от получаване на поканата да изплати задълженията си по договора в общ размер от 8 077,96евро, като го уведомява, че ако до изтичане на срока задълженията не бъдат погасени, на осн. раздел Х, т.1.2,б.”а” от ОУ към договора банката ще упражни правото си да обяви ползвания кредит за предсрочно изискуем, както и да пристъпи към принудително събиране вземането по съдебен ред, за което с настоящата покана, длъжникът се счита уведомен.Видно от приложените разписки към нотариална покана № 77,том3,рег.№ 10472/16.09.2019г. на нотариус П.А. с район на действие РС Търговище, адресът на кредитополучателя е посещаван от служител на нотариус П.А. с район на действие РСТ на 17.09.2019г., 05.10.2019г. и 29.10.2019г., като е посочено, че и при трите посещения на адреса, входната врата на блока е заключена, не е открито лице за информация и е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК.От Разписка № 3/01.02.2021г. към нотариална покана № 34,том1,рег.№ 835/01.02.2021г. на нотариус П.А. с район на действие РС Търговище се установява, че ответницата-поръчител по процесния договор е получила нотариалната покана на банката, с идентично съдържание и покана да изплати задълженията по кредита в седемдневен срок, поради което съдът приема, че волята на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е валидно съобщена на поръчителя на 01.02.2021г. и с изтичането на определения седемдневен срок на 09.01.2021г. кредита е станал предсрочно изискуем. От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно, безпристрастно и отговарящо на поставените задачи се установява, че са налице дължими суми по договора за кредит, а именно: главница в размер на 3725,17евро; договорна лихва в размер на 3582,64евро за периода от 20.06.2013г. до 14.04.2021г.; лихва за просрочия за периода от 20.04.2013г. до 12.03.2020г. в размер на1453,99евро; лихва за периода 13.03.2020г.-13.05.2020г. без наказателна база по чл.6 от ЗМВИП в размер на 55,74евро; лихва за просрочия от 14.05.2020г. до 14.04.2021г. в размер на 552,84евро и обезщетение за забава за периода от 15.04.2021г. до 21.04.2021г. в размер на 7,27евро и разноски за разходи за уведомителни писма-покани за предсрочна изискуемост в размер на 82,83евро, за което са представени и фактури по делото. Вещото лице е установила още, че 3 по кредита са извършени плащания от длъжника на 27.03.2013г. в размер на 130лв. и на 03.07.2013г. в размер на 250лв., други суми длъжникът или поръчителят не са внасяли по договора.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените установителни искове за съществуване на вземания са обосновани с твърдения за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за погасяване на дължимите суми и обявена от банката предсрочна изискуемост на целия дълг на осн. чл.

10.1.2. от ОУ към договора, която е съобщена на кредитополучателя и поръчителя преди депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 № 292/26.04.2021г., с отстранена ЯФГ с разпореждане№ 1057/13.05.2021г., постановени по ч.гр.д.№ 591/2021г. по описа на РС Търговище, срещу която поръчителят-настоящ ответник е възразил.

Според т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.ВКС приема, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

Относно уведомяването на длъжниците за обявената от банката предсрочна изискуемост на дълга по процесния договор за банков кредит, съдът приема следното:В случая не е налице валидно обявяване на кредитополучателя, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Съгласно Решение № 233 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7723/2013 г., IV г. о., ГК, когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят намери сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно време 4 или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението.