Решение № 951 от 05.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 951 гр. Бургас, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА

Административно наказателно дело № 20232120201757 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалба на Б. Т. Н., ЕГН: **********, депозирана чрез адв. В. А. срещу Наказателно постановление № 23-0769000106/14.02.2023 г. , издадено от Началник група в ОД МВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В последно открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката, НП е връчено на жалбоподателя на 18.04.2023 г., а жалбата е депозирана на 20.04.2023 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира 1 за установено следното:

На 06.01.2023 г. е депозирано заявление от Д.Г.Д. с ЕГН: ********** – ръководител сигурност на М., до Сектор „Пътна полиция”, в което изложил своите констатации, че на паркинга на М. е бил унищожен пътен знак Д17.

По повод така подадения сигнал е възложена проверка на св.Х. К., заемащ длъжнистта младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция”. Последният се запознал с предоставен му видеозапис от охранителните камери на М.. След като изгледал записа, констатирал, че на 04.01.2023 г. на паркинга на М. лек автомобил „Сузуки Гранд Витара” с рег.№ **** при потеглянето си блъснал и съборил пътен знак Д17, в резултат на което настъпило ПТП с материални щети. След като слязъл и огледал мястото на ПТП, водачът не останал на място, а напуснал местопроизшествието.

Свидетелят К. направил справка за собственост на МПС и констатирал, че процесното МПС е собственост на Люба Димитрова Н.а с ЕГН: **********. По преписката е попълнена и декларация по чл.188 ЗДвП, в която жалбоподателят Б. Н. собственоръчно посочил, че на 04.01.2023 г. около 11:38 часа управлявал „Сузуки Гранд Витара” с рег.№Е *** **.

Св.К. призовал жалбоподателя и съставил АУАН с бланков №337348/10.01.2023 г., в който посочил, че поведението на Н. на 04.01.2023 г., изразяващо се в бутане и събаряне на пътен знак Д17 на паркинга на М., изпълва обективните и субективните признаци на административните нарушения, квалифицирани по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.

АУАН бил предявен на Н., който не вписал възражения в него.

На 24.01.2023 г. Н. е депозирал такива, макар и извън инструктивния законов срок, като посочил, че не знаел, че следва да уведоми органите на полицията, тъй като деянието било осъществено на частен паркинг.

Сезиран с преписката, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на Б. Т. Н. за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Посочените доказателствени източници са еднопосочни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло. На практика и самият жалбоподател не спори по установените факти.

2

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в ОД МВР, Сектор ‘‘Пътна полиция ‘‘, който към дата 04.01.2023 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег.

№ 8121з-1632/02.12.2021г на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

По същество съдът намира:

По нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

Административнонаказателната разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, въз основа на която е определена санкцията, е обща и не въвежда конкретно правило за поведение, поради което следва да се посочи конкретно правило за поведение, което е било нарушено.

В обжалваното НП не е посочено коректно нарушената правна норма.

Цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е обща такава, предвижда абстрактно задължение на водачите да реализират определено поведение, за да не поставят в опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Нарушението на същата предполага с поведението да е дерогирано друго специално предписание на ЗДвП, респ. подзаконовите нормативни актове по прилагането му, каквито норми в настоящия случай не са цитирани.

Следва да се посочи, че в обстоятелствената част на наказателното постановление, липсва отправено и ясно фактическо обвинение за извършено нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Разпоредбата има три хипотези - с поведението си водача да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. От словесното описание в наказателното постановление, не е ясно коя от трите хипотези е била налице, която да е мотивирала наказващият орган да приеме, че е налице деяние, представляващо административно нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

3

Липсата на ясно посочване кое свое задължение, което е предвидено в закона в нарушил водачът, нарушава правото на защита на жалбоподателя и това води до незаконосъобразност на наказателното постановление (в този смисъл Решение № 593 от 04.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 465/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас; Решение № 1547 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2043/2020 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас; Решение от 21.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 46/2019 г. на I състав на Административен съд - Стара Загора и др.).

По нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Съдът намира, че с оглед установените по делото факти, неправилно е било квалифицирано и второто вменено на жалбоподателя нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Посочената норма предвижда, че водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Установява се от материалите по делото, че жалбоподателят е слязъл от автомобила, но след като не е установил вреди по по него, отново потеглил. Категорично се установява, че няма пострадали лица от произшествието. Следователно при наличие единствено на материални щети, съществува задължението, предвидено в чл. 123, ал.

1, т. 3, б. "а" ЗДвП. След като жалбоподателят е спрял и е огледал автомобила, не може да му се вмени нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Независимо от това като участник в ПТП с настъпили имуществени вреди, какъвто е настоящият случай, жалбоподателят е бил длъжен да окаже съдействие да се установят вредите от произшествието съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП. След като не е изпълнил това свое задължение, безспорно жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП. Допуснатото нарушение на материалния закон при квалифициране на нарушението е съществено и води до отмяна на наказателното постановление и в тази част.

С оглед изложеното наказателното постановление е незаконосъобразно в неговата цялост и следва да бъде отменено.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.3 т.2 ЗАНН, Бургаският районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-000106/14.02.2023 г. , издадено от Началник група в ОД МВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на Б. Т. Н., ЕГН: ********** за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5