Решение № 301 от 15.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Варна, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20243100900676 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от Л. М. Н., ЕГН **********, с адрес: *****, чрез адв. Б. С., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, с която са предявени искове за осъждане на дружеството да заплати на ищцата следните суми: 100000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, вследствие на ПТП от 04.10.2021 г. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Княз Борис I“ и ул. „Македония“; 4114.00 лева – обезщетение за имуществени вреди за заплащане на болнично и извънболнично лечение, както и закупуване на медицински изделия, в резултат на същото ПТП; 12000.00 лева – обезщетение за пропуснати ползи поР. невъзможност ищцата да упражнява трудова дейност за периода от 05.10.2021 г. до 06.10.2022 г., в резултат на произшествието; 20000.00 лева – законна лихва върху сумите от 100000.00 лева, 4114.00 лева и 12000.00 лева за периода от 04.10.2021 г. (дата на уведомяване на застрахователя за ПТП) до датата на подаване на исковата молба - 02.12.2024 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че на 04.10.2021 г. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Княз Борис I“ и ул. „Македония“, при управление на л.а. „Субару Импреза“, рег. № ******, виновният водач Р. Д. Д. блъска 1 пресичащата на сигнализирана пешеходна пътека Л. Н., в резултат на което ищцата претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в закрито счупване на горния край на тибията в дясно латерален кондил, дискретна неразместена фрактура на главата на малкия пищял на десния крак /фибулата/, контузия на главата – открита рана с дълбочина 2 мм и дължина 10 см рана на носа. Посочено е, че с влязло в сила Определение № 876/22.12.2022 г., постановено по НОХД № 20223110205195/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, било одобрено от съда споразумение, с което водачът на застрахованото МПС Р. Д. се признал за виновен за настъпването на ПТП, като на основание чл.343г, вр.чл.343, ал.3, б. „а“, вр.чл.343, ал.1, б. „б“,вр.чл.343, ал.1, вр.чл.343, ал.1, вр.чл.37, ал.1, т. 7 от НК, приема да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ от 5 месеца отложено с изпитателен срок от 3 години.

Ищцата твърди, че за л.а. марка „Субару", модел „ Импреза", рег. № ******, е била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, учредено с полица с № 22/120002872878, сключена на 14.10.2020 г. с начална дата на покритие 14.10.2020 г. и дата на прекратяване 13.10.2021 г.

Ищцата излага, че предявила застрахователна претенция пред ответното дружество с вх. № 066/31.03.2023 г., по която била образувана преписка № 0000-1000-03-23-7256/03.04.2023 г. за изплащане на съответните обезщетения. С писмо, изходящо от застрахователя, са предложени размери на обезщетенията, както следва: 30000.00 лева за неимуществени вреди и 3060.00 лева за имуществени вреди. С оглед несъгласието с предложените от застрахователя суми, ищцата е потърсила съдебна защита на правата си.

Посочва се в исковата молба, че след инцидента пострадалата откарана в МБАЛ „Света Анна“ – гр. Варна, където била подложена на съответни прегледи и манипулации. Била й поставена диагноза „закрито счупване на горния край на тибията в дясно /латерален кондил/, дискретна неразместена фрактура на главата на малкия пищял на десния крак /фибула/, контузия на главата“. Проведено било оперативно лечение с поставянето на метална остеосинтеза. Състоянието на пострадалата обусловило нуждата от приемане на допълнителни медикаменти. Понастоящем ищцата сочи, че състоянието й се подобрявало, но придвижването й било затруднено, което наложило оказването на помощ от нейни близки. Към настоящия момент болките не били изчезнали напълно. Проведени били курсове по физиотерапия. ПоР. натоварване на здравия си крайник, сочи, че се образували оттоци на същия.

Твърди, че изпитвала негативни емоции след инцидента, изразяващи се в силен страх и притеснение, наложило посещаване на психолог. Случилото се възпрепятствало пострадалата да полага труд повече от една година. Сочи, че с освидетелстване на 28.04.2024 г. от ТЕЛК бил определен процент на неработоспособност в размер на 51%. Моли се при определяне на размера на обезщетението да се вземе предвид финансовата обстановка в страната и нивото на инфлационните процеси. Претендира разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва изцяло исковете по основание и размер. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, като твърди, че същата е нарушила разпоредбите на 2 чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Оспорва твърденията на ищцата досежно интензитета на болките и продължителността на възстановителния период.

Твърди, че липсвали твърдените от ищцата силен стрес и психически дискомфорт. Оспорва датата, от която се претендира лихва за забава, като твърди, че липсва уведомяване от страна застрахования водач, а подаденото уведомление от ищцата е с дата 31.03.2023 г. Моли се за отхвърляне на предявените искове. В условията на евентуалност, отправя искане моли за намаляване размерите на предявените искове. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът не е депозирал допълнителна искова молба, поР. което съдът не е предприел действия по последваща размяна на книжа.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата адв. Б. С. поддържа становище, че исковите претенции са доказани както по основание, така и по размер, поР. което моли съда да ги уважи така, както са предявени.

Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл.

80 от ГПК.

В проведено открито съдебно заседание ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, чрез процесуалния си представител адв. Н. В., изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде осъществен сложният фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.

Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, което е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застрахованото лице по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, в резултат на която са настъпили вредоносните последици.

Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД въвежда презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинноследствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.

Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

С Определение, обективирано в протокол № 876/22.12.2022 г. по НОХД № 5195/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, е било одобрено споразумение, с което водачът на застрахованото МПС л.а. „Субару Импреза“, рег. № ****** - Р. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 04.10.2021 г. гр.

Варна, при управление на лекия автомобил е нарушил правилата за движение 3

– чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, като с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Л. М. Н., изразяваща се в закрито счупване на горния край на дясната тибия вдясно /латерален кондил/ и дискретна неразместена фрактура на главата на малкия пищял на десния крак /фибулата/, обусловили трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период по-голям от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека, което представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, б.

„а“, вр.чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поР. което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години.

По силата на чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Затова и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК със задължителна сила за гражданския съд е установено обстоятелството, че Р. Д. Д. е извършил посоченото в споразумението действие, като поведението му е противоправно, тъй като е извършено в нарушение на изрично установени в закона – чл. 119, ал. 1 и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП задължения, нарушението на които е скрепено с наказателна санкция. Тези нарушения са признати от закона за престъпления, което също сочи на противоправност на поведението, тъй като и в наказателноправната разпоредба се съдържа законова забрана за извършването на такива действия под страх от наказателна отговорност.

Освен това, със задължителна сила е установено и обстоятелството, че в резултат на това свое поведение Р. Д. Д. и причинил средна телесна повреда на Л. М. Н.. Това е така, тъй като както чл. 300 от ГПК, така и чл. 413 от НПК под извършване на деянието разбират осъществяване на фактическия състав на престъплението, за което се налага наказанието. ПоР. това, в случаите, когато в този състав като квалифициращ признак се включва причиняването на вреди, констатациите на наказателния съд за реализирането на такива вреди са задължителни за гражданския съд като тази обвързаност се разпростира и по отношение на причинната връзка между действието и настъпилите вреди.

Налице е установено противоправно поведение от страна на Р. Д. Д. и причинени на трето лице вреди, както и причинната връзка между тях. Това са три от елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Четвъртият елемент, а именно - вината се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, но в случая и той е установен със задължителна сила.

По делото е прието за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че е налице е валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество за лек автомобил „Субару Импреза“ рег. № ******. Съществуването на застрахователното правоотношение се установява и от обстоятелството, че ответното дружество е образувало щета под № 0000-1000-03-237256/03.04.2023 г., които факти също са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото. С оглед на изложеното, съдът намира, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие застрахователната полица е била валидна и е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя – ответник в настоящото производство за 4 настъпилите при това ПТП вреди.

Доколкото застраховката

„Гражданска отговорност” на автомобилистите съгласно чл. 477, във връзка с чл. 468 от КЗ покрива отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, то увреденото лице може да ангажира отговорността на ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД за причинените му от Р. Д. Д. вреди на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.