Решение № 3376 от 11.10.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 3376 11.10.2018г. Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-Ви гр. състав в открито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА при участието на секретаря Цвета

Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10626 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 20, ал. 2, чл. 22 от ЗИНЗС, чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.), чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 211, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от Закона за МВР (отм.) вр. чл. 179 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. чл. 301 (отм.) от ППЗИНЗС, вр. с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Д.И.Г. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. Н.П., със съд. адрес: ***, оф. № * е предявил срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н.

Столетов” № 21, представлявана от ***** обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1550 лева, представляваща допълнително възнаграждение за общо 200 часа извънреден труд, положен в периода 01.06.2015 г. – 31.03.2018г., сумата от 310 лева обезщетение за забава за периода 26.07.2015 г. – 25.06.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба – 26.06.2018г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че работи като *** в надзорно-охранителния състав на ответната дирекция на длъжност “***”, с местоизпълнение на служебните задължения – територията на Затвора – гр. Пловдив.

Твърди се, че надзорно-охранителната дейност на Затвора гр. Пловдив, е организирана на сменен режим, изпълняван от ***ите от състава в т.нар. „наряди“, нормативно установени по своята продължителност и наименовани като 8, 12 и 24 часови смени (съгл. чл.

187, ал. 3 от ЗМВР), създадени по предварително утвърден месечен график от нарочен служител, определен от ***на Затвора гр. Пловдив. Сочи, че в исковия период, съгласно Заповеди на ***на Затвора гр. Пловдив за разпределение на работното време, работният процес е организиран предимно на 12 часови наряди – дневни и нощни такива, и по изключение на 8 часови. Така основните си служебни задължения по охрана ищецът осъществявал под формата на 12-часови наряди, изпълнявани на конкретен пост в Затвора гр. Пловдив или извън него (т. нар. временно открит пост, в случаите на охрана на лица, лишени от свобода при болничен престой – на територията на съответното болнично заведение), определян от ***на Затвора гр. Пловдив, като неговото работно време се изчислява в часове сумирано за отчетен период, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (в сила от 01.07.2014 г.), който в исковия период е варирал, съобразно измененията на посочения член – бил е тримесечен за периода м. юли 2014 г. – до края на м. март 2015 г., едномесечен – от началото на м. април 2015 г. до края на декември 2016г. и отново тримесечен период на отчитане – от 01.01.2017г. до края на исковия период..

Конкретно изпълнението на служебните си функции през едно регламентирано 12-часово дежурство, ищецът осъществявал по следния ред: при 12-часово дневно дежурство, същият, съгласно Заповед на ***на Затвора гр.

Пловдив е задължен да се яви на работа в Затвора гр. Пловдив в 07:45 часа.

Работната му смяна започвала тогава с извършване на инструктаж на застъпващите на смяна служители относно оперативната обстановка в затвора. Инструктажът бил с различна продължителност – между 30 и 40 минути. След извършване на инструктажа, всички застъпващи на смяна служители се разписвали в ежедневната ведомост, където било отразявано времетраенето на съответните наряди като съобразени с нормативно установената продължителност на работните смени – 12, 8, 24 часови такива с конкретната продължителност – 8.00-20.00 часа или 20.00-08.00 часа и се отправяли всеки към своя пост за изпълнение на наряда.

Дневното 12-часово дежурство се твърди да приключва не в 20.00 часа, както било отразявано в ежедневните ведомости, а в 20.30-20.40 часа, когато застъпвала на пост следващата смяна, която приемала дежурството. При сдаването на дежурството служителят, който сдава поста и този който го приема от новата смяна, се подписвали в постовата книга за съответния пост, която се съхранява на същия и в която са отразявани реалните фактическите часове на сдаване и приемане на съответния пост – напр. 8.30, 8.40 ч., 20.30, 20.35 ч. Аналогично по описания начин били осъществявани и 12-часовите нощни смени (от 20.00 часа до 8.00 часа), както и 8-часови смени в затвора гр. Пловдив, които били с реална продължителност 12.30-12.40 ч. за

12-часова нощна смяна и 8.30-8.40 часа за всяка 8-часова такава.

Твърди се, че при всяко 12-часово дежурство, ищецът реално полагал труд и отработвал по 12 часа и 40 мин., от които ответникът в лицето на ***на Затвора гр. Пловдив му отчитал и включвал в работното му време за отчетен период само по 12 часа. По този начин при сумирано изчисляване на работното време, при каквото работи ищеца, при превишаване на отчетената му норма работно време, същият имал положен труд над установеното нормално работно време (което при него се изчислявало в часове и варирало от 488 часа до 520 часа на тримесечие, съответно от 152 часа до 184 часа на месец, съобразно нормативно установените работни дни за конкретните календарни месеци от исковия период), който не му бил компенсиран от ответника.

Твърди се също така, че фактическото времетраене на даваните от ищеца дежурства на т.нар. временно-открити постове (болнични заведения на територията на гр. **, в които лежат болни лишени от свобода), също превишавало средно с около 1 час отчитаното от ответника като работно време продължителност на дежурството. В тези случаи независимо дали охраната на временния пост е по график или не, при 12 часова смяна, ищецът бил длъжен да се яви в Затвора в гр. Пловдив в 07.30 ч. за дневната 12-часова смяна, съответно в 19.30 часа – за нощната такава, където се въоръжава и бива инструктиран за оперативната обстановка. След това се подписвал в ежедневната ведомост, където е отразена нормативно определената продължителност на наряда – 08.00-20.00 часа и 20.00-08.00 часа и бива извозван до съответния временно-открит пост. Тъй като болничните заведения, в които се настаняват лишени от свобода са четири с различна отдалеченост от Затвора – гр. Пловдив, а служебният автомобил, с който се извозват ***ите за временно-откритите постове (ВОП) е само един, до фактическото пристигане в болницата, където е временният пост на съответния ***, минава различно време от 20 до 40 минути, с оглед на обстоятелството, че застъпващите на смяна на ВОП се извозват на 2-3 пъти до съответните болници.

Самото сдаване на дежурството на ВОП на следващия застъпващ на смяна *** в промеждутъка между 7.50-08.10 часа, съответно 19.50-20.10 часа за нощната смяна, като при приемането-сдаването на дежурството на ВОП не се попълвала постова книга, защото за временните постове не се водила такава. След сдаването на дежурството ищецът бил извозван със служебния автомобил до Затвора гр.

Пловдив, което отнемало още 20-30 минути, където същият се разоръжавал и докладвал обстановката от изминалото дежурство. По описания начин при 12 часова смяна на външен пост, реалната продължителност на работното време на ищеца била минимум 13 часа, от които работодателят му отчитал само 12 часа като работно време.

Твърди се, че фактическото положение в Затвора гр.

Пловдив да е различно, като на практика не били отчитани като работно време съпътстващите всеки наряд дейности – извършваните инструктажи преди самите смени, сдаването и приемането на дежурството, времето, през което съответния служител пътува от Затвора гр. Пловдив до външния временен пост преди приемането на смяната и обратно след сдаването на същата и преди разоръжаването му и доклада за изминалото дежурство. По този начин, ищецът претендира, че ответникът не му отчита и заплаща цялото фактически изработено от него работно време, което в условията, когато е налице надвишаване на нормата работно време за съответния отчетен период, води до натрупване на извънреден труд, за който има право да иска парично възнаграждение по силата на закона.

Твърди се, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд на ищеца през исковия период е ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период.

Ищецът претендира, че за процесния период е положил 200 часа извънреден труд, допълнителното възнаграждение, за които е станало изискуемо в тригодишния давностен период от датата на завеждане на исковата молба и което не му е заплатено от ответника.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В съдебно заседание от 08.10.2018г. по искане на ищеца е допуснато изменение на исковете, след което същите са предявени, както следва: искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за процесния период е увеличен от 1550 лева на 1521,02 лева за 187 часа положен извънреден труд, а искът за заплащане на мораторна лихва върху него е намален от 310 лева на 255,50 лева.

Претендира се и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноските по делото, изразяващи се в заплатеното адв. възнаграждение.

В съдебно заседание чрез пълномощника си ищецът поддържа исковете и моли да се уважат в размерите им след изменението. Претендират се законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното плащане и присъждане на разноските. Представя писмена защита.

В предоставения му срок за отговор ответникът ГД

“Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си ***, счита искът за допустим и частично основателен. Оспорва исковите претенции по размер.

Не се спори, че ищецът е бил служител на ГДИН и териториалните й служби и на това основание съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е ***, че правоотношенията между страните се уреждат от ЗИНЗС, ППЗИНЗС субсидиарно – от ЗМВР.

Не се оспорва твърдението на ищеца, че в процесния период е заемал длъжността „***” в Затвора Пловдив, като работното време се отчитало – при сумарно отчитане за тримесечен период до 31.03.2015г., а от 01.04.2015г. става едномесечен.

В случай, че съдът приеме за основателни исковите претенции, счита, че лихва за забава следва да бъде начислена от датата на подаване на исковата молба. При липса на изрична покана за изпълнение от страна на ищеца, денят на забавата по смисъла на чл. 86 ЗЗД следва да се счита датата на завеждане на исковата молба за присъждане на обезщетението.

В съдебно заседание, чрез пълномощника ***, счита исковете за заплащане на обезщетение за извънреден труд за частично основателни. Прави възражение за прекомерност на претендирания хонорар на пълномощника на ищеца.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Не се спори между страните и от представените по делото писмени доказателства – заповед за назначаване на ищеца на длъжността „***” в Затвора Пловдив, акт за встъпване в длъжност, длъжностна характеристика за длъжността „***” в затвор/поправителен дом, се установява, че за целия процесен период ищецът е заемал длъжността „***” в Затвора гр. Пловдив.

В длъжностната характеристика за тази длъжност е посочено, че лицето, което я заема, чрез изпълнение на пряка и непосредствена охранителна дейност осигурява сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода.

Не се спори, че за процесния период работното време на ищеца е било разпределено под формата само на 12-часови дежурства, които се полагали в Затвора гр. Пловдив, както и извън него, под формата на т. нар „временно открит пост” – за охрана на лишени от свобода, които са настанени на лечение в болнични заведения на територията на гр. ***.

По делото са представени справка за месечни заплати на ищеца, за ползваните отпуски, фишовете за заплати на ищеца за процесния период, справка с разбивка на ВОП на лица св. въ външни болн. заведения, справка за различните видове положени наряди стрелби, длъжностна характеристика. Видно от същите, на ищеца е начислявано и заплащано основно тр. възнаграждение, ДТВ за ТСПО„ възнаграждение за „***”, респ. „специфични и утежняващи условия” и изв. труд. Във всеки от тези фишове е отразен брой часове изв. труд, брой дежурства на официални празници. Изготвена е справка и за ползваните от ищеца отпуски за процесния период. Представена е и справка за различните видове наряди, проведени стрелби, обучения и други. Представени са и протоколи за отчитане на положен труд от държавните служители, работещи на смени, за процесния период, по тримесечия, за отчитане на нощния труд (от 22:00 до 06:00 часа), времето на разположение и работа на официални празници - ежемесечни, ведно със справка за часове извънреден труд, нощен труд, време на разположение, работа на официални празници, и следващите се на служителите възнаграждения за така положените часове, според работодателя. Представени са справки за дежурства на външно охраняеми постове за процесния период, за различните видове наряди, стрелби и обучения.