Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6596 от 07.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16745/2025
Вид
Решение № 6596
Подписан
07.04.2026
Състав
ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6596 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110116745 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за 5 000 лв. с равностойност 2 556,46 евро /съгласно увеличението в цената на иска, допуснато по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение в откритото съдебно заседание на 27.01.2026г./, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за причинените имуществени вреди на лек автомобил марка „******“, модел „********“ с рег.

№ ****** от застрахователно събитие, настъпило на 27.01.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 27.01.2025 г. в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане, сключен с ответника, върху застрахования лек автомобил марка „******“, модел „********“ с рег. № ****** настъпили множество увреждания вследствие на ПТП, настъпило с тролейбус в крайна дясна лента на ул.

„*******“ за движение с посока от бул. „*******“ към ул. „******. 2 Твърди, че инцидентът настъпил, защото водачът на застрахования лек автомобил се заблудил от липсващата маркировка в района и решил да предприеме маневра „обратен завой“, при което първо навлязъл в уширението за спирка на градски транспорт, от там в крайната дясна лента, където не видял и не преценил близостта на приближаващия тролейбус и между двете превозни средства настъпило съприкосновение. Твърди, че своевременно уведомил ответника, който образувал щета но отказал да изплати обезщетение с мотива, че водачът на автомобил проявил груба небрежност. Прави възражение за нищожност на клаузата на т.

10.11 от Общите условия на застрахователя, която предвижда изключение от застрахователно покритие в хипотезата на проявена груба небрежност от страна на водача на застрахования автомобил, поради противоречието й с чл. 408, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ. Наред с това поддържа, че водачът не е проявил груба небреждност, защото маркировка в участъка липсвала, а и не била нарушена, доколкото ударът настъпил в крайна дясна лента, а водачът бил наказан по административен ред за неспазване на правилата за предимство. Претендира 1 законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и разноските по делото.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок за това, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва твърденията на ищеца за наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско. Възразява, че събитието е изключено от обхвата на застрахователното покритие, като се позовава на т.

10.11 от приложимите Общи условия и излага конкретни твърдения, че щетите са настъпили в резултата на проявената груба небрежност от страна на водача. Оспорва иска и по размер със съображения, че претендираната стойност за обезвреда е завишена и не съответства на действителния размер на щетите. Твърди, че обезщетението следва да се определи при условията на тотална щета. Излага, че инцидентът е настъпил в резултата на субективните действия на водача на застрахованото МПС, изразяващи се в грубо незачитане на правилата за движение по пътищата. В тази връзка твърди, че вредата е настъпила вследствие на извършената маневра обратен завой в нарушение на маркировката М2 „Двойна непрекъсната линия“ и с несъобразена скорост в отклонение от предписанията на чл. 20 и чл. 21 ЗДвП. При условията на евентуалност счита, че при условията на изключен риск застрахователното обезщетение следвало да се намали с 90 %, поради допуснатото от водача на застрахования лек автомобил нарушение на чл. 38, ал. 3 ЗДвП. Твърди, че е налице неизпълнение на застрахователния договор от страна на застрахования, който не е пазил и ползвал процесното МПС с грижата на добър стопанин в отклонение на предписанията на т. 76,1, 76.2 и 76.14 от Общите условия. Позовава се на разпоредбата на чл. 395, ал. 4 КЗ като самостоятелно основание за отказа му да изплати застрахователно обезщетение.

С тези съображения твърди, че е налице основание за редукция на дължимото се обезщетение с не по-малко от 90 %. При условията на евентуалност твърди съпричиняване, което надвишавало 50 %. Иска от съда да отхвърли иска, като му присъди разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 343, ал. 1 , чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ , с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ .

Предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ , са: 1/. наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2/. настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3/. изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие. В тежест на ответника – застраховател е да докаже възраженията си за изключен риск, евентуално за неизпълнение на договорно задължение от застрахования, което е основание за отказ на застрахователя да заплати обезщетение, респ. да заплати такова в намален размер.

С доклада на делото, приет без възражения от страните, с оглед становището на ответника и на основание чл. 143, ал. 1, т. 3 и 4 вр. с чл. 153 ГПК като безспорни и 2 ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие за увредения автомобил е било налице валидно застрахователно правоотношение с ответника по имуществена застраховка „Каско“, по което за настъпилото на 27.01.2025г. застрахователно събитие при ответното застрахователно събитие е била образувана щета с номер *********.

Спорът между страните се концентрира около въпросите дали процесното ПТП представлява покрит риск по договора за застраховка, респ. налице ли е основание за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение.

Ответното дружество е оспорило предявения иск с правоизключващи възражения, заявени в условията на евентуалност, както следва: 1. / наличие на изключен риск, по смисъла на т. 10. 11 от приложимите към застраховката Общи условия, според която разпоредба застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, причинени при от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия или бездействия на застраховащия, застрахования, член на неговото семейство, лице от домакинството му, негов служител, трето ползващо МПС лице, наемател или на друго основание ползвател на МПС, водача на МПС или превозваните с МПС лица; 2/. неизпълнение на задължения на застрахования, визирани в т. 76. 14 и т. 76. 1. от Общите условия, отново обосновавайки форма на вината "груба небрежност", за което неизпълнение застрахователят има правото да откаже или намали застрахователното обезщетение, съгласно т. 78 от ОУ и 3/. за намаляване на застрахователното обезщетение поради неизпълнение на съществени задължения по застрахователния договор по т. 76. 1., т. 76. 2 и т. 76. 14 от Общите условия. Възражението за изключен риск поради наличие на груба небрежност в поведението на водача на лек автомобил "****** ********" е обосновано с твърдение за допуснати нарушения на основни правила за движение и конкретно –нарушение на чл. 38, ал. 2 от ЗДвП /при завИ.е в обратна посока не е пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство/, нарушение на чл.

63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП – на пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат двойната непрекъсната линия и нарушение на чл. 20 и чл 21 ЗДвП – движение с несъобразена и неразрешена скорост.

При едновременно противопоставени възражения, основани на "изключен риск" и на основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ, независимо от сочената от страната поредност, възраженията следва да се разгледат както следва: доколко визираното от застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен, по силата на застрахователния договор, риск и само доколкото не се обоснове наличието на такъв – налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение – напълно или частично, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ (в този смисъл решение № 17 от 02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г., на ВКС, І т. о.).

От представената по делото застрахователна полица № ********** е видно, че страните са се съгласили Общите условия на ответното дружество за застраховки "Каско на МПС" да бъдат неразделна част от застрахователния договор.

Съгласно клаузата на т. 10. 11 от ОУ застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, причинени при от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия или бездействия на застраховащия, застрахования, член на неговото семейство, лице от домакинството му, негов служител, трето ползващо МПС лице, наемател или на друго основание ползвател на МПС, водача на МПС или превозваните с МПС лица.

Съобразно съдържащите се в ОУ дефиниции, като "груба небрежност" се квалифицират неизчерпателно посочените в т. 3.14 на раздел II действия или бездействия, както и всички други случаи, в които вредата е следствие от неполагане на минимално дължимата грижа (която би положил и най-небрежният водач) за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Трайната практика на ВКС допуска уговаряне на изключен риск "груба небрежност" 3 при имуществени застраховки, включително "Каско". ВКС приема за проява на груба небрежност тежки нарушения на правилата за движение по пътищата уредени в ЗДвП и ППЗДвП - решение № 50118 от 27.03.2023 г по т. д. № 1457/21 г на ВКС, I ТО, решение № 348 от 12.06.2024 г по гр. д. № 2059/2023 г, ГК, ІV ГО на ВКС, решение № 17 от 02.06.2020 г по т. д. № 656/2019 г, І ТО на ВКС, определение № 244 от 12.04.2011 г по т. д. № 882/10 г на ВКС, II ТО и др. Освен това, описаните договорни клаузи съответстват на разпоредбите на чл. 395, ал. 1 и ал. 4 КЗ, съобразно които застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, а когато неизпълнението на това задължение е изрично предвидено в договора като основание за отказ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при настъпването на застрахователно събитие, ако то е следствие от неизпълнение на посоченото задължение.

Ето защо съдът намира възражението на ответника за нищожност на клаузата на т. 10.11 от ОУ поради противоерчието й със закона за неоснователно.

По делото еднопосочно от всички събрани доказателства се установява, че процесното ПТП е настъпило в резултат от действията на водача на застрахованото МПС.

От приетите писмени доказателства (в т.ч. протокол за ПТП, заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС), събраните гласни доказателствени средства и заключението на САТЕ, което следва да се кредитира като обективно и обосновано, се установява, че на 27.01.2025 г. в гр. София около 22:39 ч. лекият автомобил „****** ********“ се е движел по ул. „*******“ с посока от ул. „******“ към ул. „****** и на спирката на СМГТ /******* при извършването на маневра за обратен завой от най-дясната част на платното като не пропуска реализира ПТП с попътно движещия се от лявата му страна тролейбус „27 ******“ с рег. № ******