Разпореждане № 147 от 29.01.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 147 гр. Перник, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500053 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1009 от 06.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1690/2024 г.

Районен съд - Перник е осъдил ЗК „***“ АД, ЕИК 121265113, със седалище/адрес на управление: гр. С., бул. „*** ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

***, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Кодекса за застраховането, сумата от 3000,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди – изразяващи се в телесни увреждания - подкожен хематом в лявата челна област на главата; кръвонасядания на клепачите на лявото око, оток в областта на лявата скула; кръвонасядания в областта на дясната предмишница и двете подбедрици, болки и страдания претърпени в следствие ПТП на 11.06.2023 г, причинено от Ф.Б.Д., ЕГН **********, като водач на застраховано при ЗК „***“ АД моторно превозно средство марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ***, по застраховка „гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за главница за разликата над уважения размер от 3000,00 лева до пълния предявен размер от 8000,00 лева. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от С.

М. Д., чрез адв. Д. З., с която се атакува постановеното от първата инстанция решение, в частта, с която съдът е отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 8000 лева, както и в частта, с която е редуцирал размера на определеното обезщетение съобразно отчетения принос на ищцата за настъпване на вредоносния резултат, както и относно присъдените разноски. Твърди се, че атакуваното решение в тези му части е необосновано и неправилно, постановено при липса на пълнота при изследването на доказателствения материал. Счита, че от събраните в хода на производството доказателства, категорично е установено наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ЗК „***“ АД, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ. Допълва, че от наличните по делото доказателства е установено че действията на водачът *** /поради 1 движение с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост и след употребата на алкохол, и без да притежава свидетелство за управление на МПС/, са причина за настъпилото пътно транспортно произшествие. Сочи, че по повод процесното ПТП е образувано бързо производство, а със сключено споразумение обвиняемият Ф. Д. се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение, като на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК вр. чл. 343в, ал. 2 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е определено административно наказание „глоба“. Отбелязва нормативните разпоредби които регулират задълженията на водачите при избиране на скоростта за движение и поведението им към други участници в движението. В продължение за неправилен се сочи извода на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, още повече в приетия размер от 50 %, като се излагат съображения в тази насока. Твърди, че съдът не е отчел реалната обстановка и опасното поведение на виновния водач, като е подценил доказателствената стойност на тези факти и е достигнал до неправилни фактически изводи относно процента на съпричиняване.

Счита, че неправилно съдът е приел равен принос на двамата участници, като е приравнил еднократно нарушение при маневра към множество груби и тежки нарушения – алкохол, липса на книжка, превишена скорост. Намира, че това от своя страна води до нарушаване на принципа за справедливост залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. На следващо място се твърди, че приносът на пострадалото лице, който да обоснове намаляването на обезщетението следва да е установен по безспорен начин и да се изразява в нарушение на нормативно установени правила. Сочи, че в настоящия случай вредите, понесени от С. Д., са изчерпателно изброени, но липсва оценка на увредите по отделно и тяхната съвкупност, а е формулиран общ извод с паричен еквивалент 3000 лева. В заключение се излагат съображения, че решаващият съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и заложеният в нея принцип за справедливост и като последица от това е определил размер на обезщетение, който не е достатъчен да репарира причинените на ищцата неимуществени вреди. Въз основа на изложените съображения за неправилност на атакуваното решение, се моли съда да постанови решение, с което да бъде отменен акта на първата инстанция в обжалваните му части, ведно със законните последици за дължимост на законна лихва върху исковите суми и съдебни разноски. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанциии разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ЗК „***“ АД, чрез юрк. Х.

А., с който оспорва изцяло жалбата като неоснователна, а атакуваното решение се сочи за правилно, валидно и допустимо. За неоснователни се сочат направените с жалбата твърдения, че решението на първата инстанция е постановено при липсата на пълен анализ на доказателствата по делото, като твърди, че същите изцяло противоречат на установеното пред първата инстанция. В продължение се излагат съображения, че 2 наличните по делото доказателства категорично обуславят наличието на съпричиняване, което правилно районният съд е изчислил в размер на 50 %. В допълнение отбелязва, че отнемането на предимство е сериозно нарушение на правилата за движение по пътищата и е едно от основните нарушения, вследствие на които настъпват голяма част от пътно транспортните произшествия. В продължение твърди, че местопроизшествието е посетено от компетентните органи, които са съставили протокол за ПТП и са изготвили акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, от които било видно, че вина за настъпилото произшествие има именно въззивника - С. Д.. Оспорени са и изложените във въззивната жалба твърдения, че обжалваното наказателно постановление било обявено за незаконосъобразно, тъй като било съставено в противоречие с обективно настъпилите в действителност факти, като сочи, че това твърдение не кореспондира с предоставената с исковата молба, като доказателство, решение № 483 по административно наказателно дело № 1246/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, в чиито мотиви е посочено, че наказващият орган не е провел пълно доказване на констатираните от служителите обстоятелства. По отношение на определеният от първата инстанция размер на обезщетение, се навеждат твърдения, че същият е правилно и коректно определен, като съдът е взел предвид всички установено по делото факти, настъпилите увреждания за ищцата, периодът на възстановяване. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски, включително юрисконсулско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

3

РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането. УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 25.02.2026 г. от 10,25 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемата страна.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4