Решение № 7079 от 21.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7079 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. С.ова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20211100112500 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от С. Г. Б., Мирослав В. Л., Б. Д.

Д., С. Т. Г. и Р. И. В. против А. В. П..

Ищците твърдят в исковата молба, че са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ по регулационен план парцел XV-16, кв. 427, м. „Центъра“, по регулационния план на гр. София, с адрес на ПИ: гр. ****, с площ от 1326 кв.м.

Поддържат, че притежават съответни към самостоятелния обект в сградата идеални части от правото на строеж върху описания поземлен имот, както следва: С. Г.

Б. – 2,24 %; М. В. Л. – 1,957 %; Б. Д. Д. - 1,92 %; С. Т. Г. – 1,967 % /видно от приложения нотариален акт/; Р. И. В. – съответно 1,857 % .

Собственик на 90,895 % идеални части от правото на строеж върху мястото е Столична община съгласно акт за частна общинска собственост № 18, том 48, рег. № 21205 от 17.04.2015 г.

Поддържат, че в поземлен имот с идентификатор ***, още от построяването на жилищната сграда се намира паянтова сграда, която е изоставена и е в състояние, което видимо може да доведе до самосрутването й, поради което е опасна за преминаващите граждани и за живеещите в сградата, които ползват дворното място.

Сочат, че през годините многократно са сезирали общината и РДНСК, за да се предприемат действия по премахването на сградата, която никога не е имала траен градоустройствен статут, за нея няма одобрени строителни книжа и разрешение за 1 строеж.

Ищците поддържат, че преди няколко месеца във вътрешния двор, прилежащ към техния вътрешен двор, са се появили работници и са започнали са извършват дейности в паянтовата сграда. Научили са, че това се прави от ответницата А. В. П., която е купила паянтовата сграда и има намерения да я ремонтира, като е заявила на живеещите в блока, че нямат право да ползват двора, който е прилежащ към постройката.

Установили са, че преди това е съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 30.12.2004 г. № 6, том I, рег. № 043, дело № 6 от 2004 г. нотариус Б.Б., рег. № 515 на НК, с който „БКС – Средец“ АД е признат за собственик на процесната вътрешна паянтова сграда, апортирани в капитала му при преобразуване на общинска фирма „Благоустройство и комунално стопанство“.

Считат, че дружеството не е станало собственик на имота, респ. след това и ответницата защото сградата няма постоянен градоустройствен статут и не е налице годен обект на прехвърлителната сделка.

Ето защо, ищците молят на основание чл. 109 от Закона за собствеността да бъде осъдена ответницата да премахне незаконно построената и без траен градоустройствен статут „вътрешна паянтова сграда“, описана в нотариален акт № 14, том III, рег. № 7475, дело № 351 от 2020 г. на нотариус С.М., разположена в част от поземлен имот с идентификатор ***., в гр. София, бул. „****“ № 35, с площ от 1326 кв.м.

Ответницата А. В. П., чрез особения представител адв. Н. В. оспорва иска, като сочи че е собственик на паянтовата постройка, която е придобила чрез покупко – продажба от „БКС Средец“ АД, като сградата е търпима. Оспорва фактическите твърдения на ищците изцяло.

Трето лице помагач на страната на ищците Столична община оспорва иска, като неоснователен.

Трето лице помагач на страната на ответника А. И. Б. оспорва иска, като сочи, че не е вярно, че сградата е опасна и мое да се срути. Оспорва твърдението, че сградата е незаконно построена, като сочи, че такива са съществували при изграждането и през 1934 г. Поддържа, че не са правени изявления, че живеещите в другата сграда нямат право на използват двора, като е точно обратното – в момента в двора на сградата се паркират 11 автомобила, които са само и единствено на етажни собственици от сградата, в която ищците имат апартаменти. Счита, че сградата е „търпима“ по смисъла на § 16, ал. 1 и на § 127, ал. 1 от ЗУТ. Изискванията на действащия към момента на построяването й Закон за благоустройството на населените места в Княжество България от 1905 г. са спазени - да има утвърден регулационен план /такъв има от 1903 г./ и дворищата за жилища не бива да имат по2 малко от 200 кв.м. повърхност и по малко от десет метра по дължината на улицата.

/имотът по плана за 1903 г. е с площ 1352 кв.м. и с лице много по-голямо от 10 кв. м./ Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

По делото са представени нотариални актове – нотариален акт № 3 от 22.07.1994г. по нот. дело 16867/1994 г. на нотариус С.М., нот. акт № 184 от 19.03.1986 г. на нотариус Е.Б., нот. акт № 43 от 17.11.1998 г. по нот. дело № 41 от 1998 г. на нотариус М.Ш., нот. акт № 191 от 21.12.2004 г. по нот. дело 154/2004 г. на нотариус К.С., протокол за съдебна спогодба по гр.д. № 7789/1980 г. на СРС, 45 състав, се установява ,че ищците притежават идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР, в общ размер на 9,841 % ид.части /2,24 %+1,92 %+1,967 %+1,857 %+1,857 %/.

Представен е и нотариален акт № 14 от 25.11.2020 г. на нотариус С.М., с който „БКС Средец“ АД продава на А. В. П. сграда с идентификатор ***., като в хода на настоящия процес, с нот. акт № 58 от 06.10.2021 г. ответницата е продала поравно на А. И. Б. и С. К. Т. процесната сграда.

От заключението на изслушаната и приета в настоящето производство съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Н. Х., която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че в техническия архив на отдел „Архитектура“, при район „Средец“ не са открити одобрени инвестиционни проекти, разрешение за строеж и акт за въвеждане в експлоатация за процесната сграда с идентификатор ***, обаче е налице проект за възстановяване на изгубени строителни книжа. В кадастралния план, предхождащ КККР и служещ като основа за изработване на действащия регулационен план, одобрен със заповед № РД 50-09-252а от 18.09.1989 г. на главния архитект на гр. София, вътрешната постройка е нанесена /със заповед № РД-18-33 от 15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК/ като двуетажна масивна жилищна сграда. Същата няма постоянен градоустройствен статут и представлява заверена сграда по смисъла на чл. 53 от ЗУТ.

В представеното конструктивно становище от район „Средец“ и АОС № 248/13.11.1998 г. е уточнено, че процесната сграда е изградена през 1934 г.

Съгласно заключението, от извършения оглед на място и геодезическо заснемане на вътрешната постройка, се установява, че представлява масивна триетажна жилищна страда със ЗП 160 кв.м. и РЗП 480 кв.м., с масивна монолитна конструкция, съгласно конструктивното становище.

С решение № 5884 от 09.10.2023 г., постановено по адм. дело № 10729/2022 г. на АССГ, Второ отделение, 53 състав, е отменена по жалба на А. В. П. заповед РА-30- 3

887/13.09.2022 г. на главния архитект на СО за премахване на незаконен строеж „Изпълнен надзид, допълнителни нови носещи конструкции и преустройство на съществуваща вътрешна“ къща, находяща се в УПШ XV-16, кв. 427, м. „Центъра“, по регулационния план на гр. София,с идентификатор ***.

Горепосоченото решение е оставено в сила с решение № 2483 от 05.03.2024 г. на ВАС, по адм. дело № 11874/2023 г., Второ отделение.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, на вещото лице инж. Д. М., се установява, че сградата, в която са разположени самостоятелни обекти на ищците по делото, е сградата, разположена по лицето на поземления имот с идентификатор ***. Същата е заснета и нанесена в КК като сграда с идентификатор ***., като сградата е осеметажна, многофамилна, състояща се от три входа, като входове „А“ и „Б“ са по осем етажа, а вх. „В“ е пететажен. Достъпът до вътрешния двор се осъществява посредством проход в лицевата сграда, разположен непосредствено до северната граница на поземления имот. Като се съобразява с вида, големината и височината на сградата, както и с разположението и в поземления имот, вещото лице намира, че достъп до същата, както и до лицевата й фасада, се осъществява директно от тротоара пред сградата. По отношение на задната фасада на сградата, вещото лице сочи, че за достъп и обслужване на същата, е необходимо да бъде предвидена площ, представляваща успоредна ивица /пътека/ на тази фасада, разположена непосредствено до сградата, с широчина на ивицата – 1,50 м, като площта на тази ивица, изчислена по графични данни е 76,80 кв.м.

Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Въз основа на събраните писмени доказателства и заключенията на приетите по делото технически експертиза, настоящият състав намира, че процесната сграда е търпима и не подлежи на премахване. Разпоредбата § 16 ЗУТ от ДР на ЗУТ, предписва, че строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване, като могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. В разпоредбата на чл. 53 от ЗУТ, се предвижда, че заварени сгради в поземлените имоти, могат при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание, в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепят съществено носещите конструкции.

4

От заключението на техническата експертиза на вещото лице М., се установява, че процесната сграда не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост.

Същата се намира дъното на поземления имот с идентификатор *** с площ от 1 326 кв.м., в северозападния му ъгъл, по северната и западната му граница, и не препятства ползването и достъпа до сградата, в която имат апартаменти ищците, която е ситуирана по цялото лице на имота и е на калкан от двете си страни със сградите, изградени в съседните поземлени имот. Необходимата прилежаща площ към лицевата, жилищна страда, за достъпа и обслужването й, е 76,80 кв. м.

Ищците установиха в настоящето производство, че притежават самостоятелни обекти и съответната идеална част от право на строеж върху процесния поземления имот, но няма доказателства, че ответницата с държането на сградата ги лишава от правото си да упражняват в пълен правото си на собственост. Още повече, че дворното място не е собственост на ищците, а на Столична община, видно от представения акт за частна общинска собственост № 970 от 29.01.2015 г. /90,895 % идеални части от процесния поземлен имот/ ОС, което обуславя извод за неснователност на негаторния иск и поради това обстоятелство, доколкото ищците не могат да претендират ползване на същото в по-голям обем, от необходимото за обслужване и достъп до сградата, в която се намират техните апартаменти.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС от С. Г. Б., ЕГН **********, М. В. Л., ЕГН **********, Б. Д. Д., ЕГН **********, С. Т. Г., ЕГН **** и Р. И. В., ЕГН **********, всички с адрес за призоваване гр. София, ул. „****“ № ****, срещу А. В. П., ЕГН ****, гр. София, ж.к. „**** 1“, ****, ***, ***, ***, да бъде осъдена ответницата да премахне „вътрешна паянтова сграда“ с идентификатор ***. по КККР, описана в нотариален акт № 14, том III, рег. № 7475, дело № 351 от 2020 г. на нотариус С.М., разположена в част от поземлен имот с идентификатор ***. по КККР одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ по регулационен план парцел XV-16, кв. 427, м. „Центъра“, по регулационния план на гр. София, с адрес на поземления имот гр. ****.