Протокол № 47 от 23.02.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 47 гр. Варна, 20.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова

Сложи за разглеждане докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000596 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:35 часа се явиха:

Въззивникът „Пенемат“ ООД, със седалище с. Ветрино, обл. Варна, редовно призовано, явяват се управителите на дружеството Т.П. и П. П., заедно с адв. Б. Ж., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

Въззиваемата страна Т. К. П., редовно призована, не се явява, за нея се явява адв. Б.

Р., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

Адв. Ж.: Моля, да се даде ход на делото.

Адв. Р.: Не са налице пречки, да се даде ход на делото.

Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални по хода на делото, поради което пречки

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР в съответствие с постановеното определение по чл.267 ГПК с № 856/11.12.23 г.

Адв. Ж.: Запознати сме с определението на съда. Поддържаме жалбата.

Адв. Р.: Запознати сме с определението, нямам възражения по него. Оспорвам жалбата, поддържам депозирания отговор към същата.

Съдът приканва страните към спогодба.

Управителят Т.П.: Никога не сме отричали и не сме имали намерение да не плащаме.

Не мога да разбера защо съдът не ни дава тази възможност да го направим по законния ред.

1

Нашата фирма винаги се е съобразявала със законите и не ги е нарушавала. Аз съм се консултирал със счетоводители, с адвокати и сме го направили, така както е по закон. Не знам защо съдът не го приема. Не е ясно.

Инициативата за споразумение беше от наша страна още преди да се стигне до дело, но не беше приета тази инициатива за споразумение.

Адв. Р.: За да не навлизам в излишен спор, от наша страна има готовност, винаги е имало готовност. Бяха проведени множество разговори, но отправеното предложение и параметрите му всъщност бяха крайно неприемливи, с оглед установеното до настоящия момент в спора вземане.

Управителят П. П.: Проблемът е, че ние като стопанско дружество искаме да бъдат отчетени стопанските рискове, които настъпват за нас и балансът, който сме изготвили към годината, в която почина Емил Пенев са съобразени изцяло с това, което сме били посъветвани от множество адвокати, експерти, счетоводители и съответно бихме искали това да бъде съобразено. Ние не отричаме и никога не сме отказвали да платим дружествени дял, но искаме стопанските рискове, които настъпват за нашето предприятие да бъдат съобразени от съда.

Управителят Т.П.: Ние искаме да се съобразят тези провизии, които са законни. В баланса не са съобразени тези провизии.

Управителят П. П. на въпрос на съда: Говорим за годишния финансов баланс. На този етап няма как да намерим допирна точка по отношение на размера, за който ние претендираме, а те са готови да платят.

Адв. Ж.: По доказателствата - имам искане по чл. 253 ГПК, да бъде преразгледано определението под № 856/11.12.2023 г. в неговата част, относно произнасянето по отправените към Апелативен съд – Варна доказателствени искания, във връзка, с което предоставям на съда и писмена молба. Смятам, че първо са налице превратно тълкувани факти по делото. От изключително значение за преценката на това дали възраженията за фактите, които дават основание да се начислят провизии, са наведени своевременно в процеса. Твърдим, че факти, които са узнали след размяната на книжата се навеждат в процеса по реда на чл. 147 ГПК. Това сме твърдели и пред първата инстанция и сега представям към тази молба и доказателства, които са в подкрепа на това твърдение.

Представям тези доказателства сега, защото това твърдение не е оспорено пред първата инстанция.

На второ място смятам, че съвсем погрешно е възприето съдържанието на нашите искания. Ние не казваме, че трябва директно да бъде съобразяван актюерския доклад, който е изготвен, но ние искаме да съобразите следното: Провизиите в годишния финансов отчет са начислени и съобразени по най-добрия възможен предвиден от закона ред, именно чрез изготвяне на актюерски доклад, а не директно чрез изявление на управителя на дружеството за начисляване на тези провизии.

На следващо място – грешка има във фактите относно тези провизии. Те не са 2 начислени само и единствено заради това, че към датата на смъртта на Емил Пенев, е имало заведено дело, за което обаче управителят на дружеството останал жив и съдружник в дружеството не е знаел, когато е изготвен нарочния баланс за 28.02.22 г., а също така и на осъществена забава при строителството на блоковете по множество договори с клиенти и на факта, че едва в края на 2022 г., също след приключване на целия процесуален ред за размяна на книжа е станало известно за предявени претенции спрямо дружеството за ангажиране на неговата отговорност за неустойки за забава. И това са само първите дела, а възможността да има и следващи при тези договори, според обективния факт на забавата е абсолютно действителна, тя е житейски обоснована.

Нашето твърдение беше следното: Тъй като става въпрос за нарочен баланс, който се изготвя към една случайна дата, която е края на месеца в който е настъпило едно събитие, този баланс трябва да отразява всички факти и няма норма, която да казва, че изготвен баланс при незнание на даден факт не може да бъде поправен. Напротив, дори годишните финансови отчети и баланси, които се изготвят при някакво опрощение, грешка или друг пропуснат факт, подлежат на поправка. Изтъкваме и според нас правна грешка, която е допусната при постановяване на това определение: Нормата цитирана у във въззивната жалба, която постановява, че стойността трябва да бъде изчислена по баланса, а балансът трябва да отразява вярно всички обстоятелства от императивен порядък, т.е. ако има данни за съда, че този баланс въз основа на който е стъпило вещото лице и който е изготвен, не отразява действителните факти, които дават основание за начисляване на провизии към него момент, то той не отразява действителното положение и тук ние не можем да се съгласим, че съдът не трябва дори служебно да назначи експертиза защото той не може със съзнание, че балансът е неверен да постанови осъдително съдебно решение.

В резюме: Първо – нещата са станали известни в края на 2022 г. поради което изводът, че са несвоевременно наведени като възражения и като факти в процеса е несъответно на фактите. Става въпрос за грешка и превратно възприемане на тези обстоятелства.

На второ място – в молбата съм посочил, че провизиите са начислени и за забава, поради което единствено съображението за прекратено дело за делба и то чак в края на април 2023 г., няма отношение към тази част от провизиите.

Не е възприето това, което вещото лице каза, че задължително трябва да се отразят, но вещото лице не е разполагало с тези данни, докато е работило баланса на 28 февруари 2022 г. Ще поясня, че за нас основната грешка при произнасянето по тези доказателствени искания се състои в това, че за да се отхвърлят се стига до съждение, че имаме неоснователни доводи по въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения в първата инстанция в тази насока. Нещо, което според нас преди да се даде ход на делото по същество не би следвало да се случва, защото предпоставя едно мнение за онова, което е изложено във въззивната жалба и за нейната основателност или съответно неоснователност, което моля да прецените като грешка. Понеже става въпрос за определение, което може да бъде изменено, моля, по реда на чл. 252 ГПК, моля в тази насока да се произнесете, като съм 3 изложил всичките основания за това преразглеждане от фактическо и правно естество.

Доказателствените искания съм приложил към тази молба: Първо – заповедите за изпълнение за ангажиране на дружеството за заплащане на неустойка за забава, които са издадени в края на 2022 г. и твърдя, че преди тази дата няма други заведени дела, тези две дела са конкретният повод в годишния финансов отчет да влязат тези провизии за забава. Те са начислени на хартия, не само за делба и в тази насока смятаме, че не може само единият съдружник след смъртта на неговия брат и дружеството да носи цялата отговорност за такива бъдещи неустойки, а делът да бъде изплатен без те да се отчитат, защото както ще се види от заповедите за изпълнение, периодът на забавата обхваща тези претенции и голям период преди датата на събитието, т.е. преди края на февруари 2022 г.

Представям пълномощното, което ни беше дадено с електронен подпис за заверка, представено в съда подело № 25, което е от 8 декември 2022 г., когато дойдоха при мен на консултация за пръв път представителите на „Пенемат“ ООД, разтревожени от това дело, защото изведнъж научават за него от банки, които видели от вписването, а вписването също е след размяната на книжата в края на м. септември 2022 г. И едното и другото няма как поради незнание на факти да се заведат като факти и като осчетоводяване в баланса февруари месец. Изключително сериозен е този въпрос. Обясненията на вещото лице дадени в последното съдебно заседание пред първата инстанция, говори за следното: Провизиите се начисляват на годишна база, тогава е мястото в годишния счетоводен отчет. След това данните от годишния счетоводен отчет и баланса за годината следва да бъдат съобразявани и коригирани всички отчети, които са правени ад хок, какъвто е и този изготвен за нуждите на остойностяване на един дял на съдружник. И понеже фактите са налични към 28 февруари, но не са известни, както е делото, както искове за неустойки, ние смятаме, че съвсем правилно и по съответния ред представителят на дружеството „Пенемат“ ООД, ги е въвел в счетоводния отчет и новият факт, който сме изтъкнали не е актюерският доклад, това също е грешно мнение на съда, а е самият счетоводен баланс. Той има значение като нещо, което касае цялата дейност на дружеството, което е обявено в ТР, беше изготвено и в съдебно заседание наведено като факт. От там актюерския доклад ние искаме да се приеме само за това, за да може фактите въз основа на които е изготвен, а това са висящи дела, осъществени забави, договори и други, да бъдат взети предвид при изследване на този въпрос.

По отношение на искането за назначаване на експертиза, ако постановите определение, с което да измените определението си от 11.12.23 г. по реда на чл. 253 ГПК, аз моля, да назначите съдебно-счетоводна експертиза – допълнителна, в която вещото лице да съобрази данните от годишния финансов отчет за 2022г., който да обявите, че ще бъде ползван като доказателство, въпреки че не е приет на хартия по делото, той е в ТР за вписване, за обявяване и съобразно него да състави ново заключение за стойността на дела по баланс към 28.02.22 г. като съобрази всички факти въз основа на които са начислени провизиите в ГФО и които са били налице вече осъществени към края на м. февруари 2022 г.

4

Тъй като имаме данни от обясненията на вещото лице в първата инстанция, че това трябва задължително да се съобрази, за да бъде реален, действителен този отчет към края на февруари 2022 г.

Адв. Ж. на въпрос на съда: Това е отчет за края на 2022 г., в края на 2022 г. е финансовият отчет. Написал съм в молбата - това, че делото е прекратено април 23 г. не е факт, който може да даде обратна оценка за предприети действия дали са основателни или не в края на 22 г. Отделно провизии има начислени за забава и дела, които са от края на 2022 г. Как може да бъде задължен само единият съдружник с 1/3 да обере цялата дължимост на триста договора за забава в размер на два милиона, а на другия съдружник да се плати дела, без той да бъде задължен с нещо и да се отрази на неговата стойност при положение, че всички факти - договори, строителство, всичко е осъществено приживе. То изглежда житейски нелогично.

Адв. Р.: С оглед няколкото пункта, които бяха засегнати, ще започна от последния:

Защо би следвало само единият съдружник или по-скоро наследниците на починалия съдружник да търпят позитивите, а за съдружника, който е поел дружествения дял да търпи само негативите? Точно защото водим двустранно счетоводство, едни такива събития биват отразявани и в Раздел А и в Раздел Б на един счетоводен баланс. Точно затова то е баланс, защото винаги лявата част е равна на дясната и тези провизии намират своето отражение и в лявата част. В различните хипотези по различен начин – дали незавършено производство, дали дълготрайни материални активи или някакви други активи и по-конкретно, дясната част – пасивите, това са източниците на тези активи.