Решение № 1387 от 13.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. София, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско дело № 20211100507016 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

С решение № 153694 от 18.07.2020 г. по гр.д. № 20643/2018 г. на Софийски районен съд, 59 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20075117 от 23.03.2021 г. по същото дело, е осъден ответникът „Б.п.“ ЕАД, с ЕИК ****, да заплати на „В.А.“ ЕООД, с ЕИК ****, сумата в размер на общо 4 043,87 лева, представляваща сума oт 3 251, 19 лева претърпяна загуба от неизпълнение на задължения за доставка на пратки до САЩ по Договор от 29.01.2016 г., и сума от 792,68 лева, представляваща пропусната полза в резултат на неточно изпълнение на задължения за доставка до Италия по Договор от 29.01.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 731 лева, представляваща направените по делото разноски, както следва – адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева и държавна такса в размер на 181 лева.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Б.п.“ ЕАД, с която се излагат съображения за неговата недопустимост и неправилност. Сочи се, че ищецът не е провел рекламационно производство по смисъла на чл. 87, т. 7 ЗПУ, съгласно която пощенските оператори не носят отговорност, когато подателите на препоръчани пратки не са предявили писмена рекламация в срока по чл. 86, ал. 2 ЗПУ, като в тази връзка се позовава на решение по гр.д.№ 79/1997 г. на ВКС. Твърди се, че представените доказателства касаели заведени рекламации за забавени доставки на международни пратки от „В.А.“ ЕООД, 1 изх. № ВК-04-23/4.01.2019 г. преди процесния период – 16.12.2016 г. до 7.01.2017 г., което не било обсъдено от първоинстанционния съд. Твърди се, чe предвид липсата на проведено рекламационно производство, искът е недопустим, тъй като липсвали абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното му упражняване.

Алтернативно са развити съображения за неправилност на решението. Сочи се, че неправилно се субсумирал случая под разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД, тъй като не се отнасял до хипотезата на неизпълнение на договорно задължение. Сочи се, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че сроковете за доставяне на международни пощенски пратки е еднакъв със сроковете за доставяне на вътрешни пощенски пратки, като в тази връзка се позовава на „Нормативи за качество на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване“ на КРС, приети с решение № 655 от 14.07.2011 г., обн. ДВ бр. 64 от 19.08.2011 г. Сочи, че закъсненията в периода 15.12.2016 г. – 6.01.2017 г. се дължат на непреодолима сила – претовареност на основните международни летища и стачните действия на един от най-големите превозвачи – „Луфтханза Карго“.

Сочи се, че правноирелевантен е фактът, че останалите фирми, предлагащи куриерски услуги, продължили да работят през периода, в който „Б.п.“ ЕАД преустановили доставките, тъй като тези фирми имали собствен транспорт по въздух и вода, с каквито „Б.п.“ ЕАД не разполага. Това било и причината за разликата в цената на услугата. Считано от 7.01.2017 г. бил нормализиран превозът на пратки от България и за САЩ, като е преустановено подаването на декларации за информирано съгласие от клиентите. Ищецът не бил подавал пратки през процесния период и не подал такава декларация, което сочело на отказ от негова страна за ползване на услугите по договора. Сочи се, че ищецът нарочно избрал да ползва по-скъпа услуга, при наличие на поевтини на пазара, с цел да претендира разликата от „Б.п.“ ЕАД. Сочи, че от ответника не се дължи обезщетение за пропуснати ползи, като в тази връзка се позовава на чл. 22, т.1.6 от Всемирната пощенска конвенция. В тази връзка се позовава и на общите условия на „Б.п.“ ЕАД, като съгласно т. 64 от същите, „Б.п.“ ЕАД не отговаря за претърпени щети и нереализирани печалби от непреки щети в резултат на забавени доставки на вътрешния и международния пазар. Позовава се на чл. 11, ал. 2 ЗНА и сочи, че доколкото има специален закон, не се прилагат правилата на общия – чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Сочи се освен това, че договорът между ищеца и ответника е за предоставяне на универсална пощенска услуга, а претендираните от ищеца вреди били от ползването на куриерска услуга, предоставяна от DHL Express и Deutche post, която услуга е по-скъпа от универсалната пощенска услуга, както е посочено и в исковата молба на ищеца – съгласно § 1, т. 18 от ЗПУ „Куриерска услуга“ е пощенска услуга с добавена стойност над универсалната пощенска услуга.

Оспорва се, че претърпените вреди са преки и непосредствени. Оспорва се доказателствената сила на представени от ищеца фактури относно плащания към куриерски фирми, както и изчисленията на първоинстанционния съд относно размера на пропуснатите ползи, които възпроизвеждали изчисленията в исковата молба. Прави се възражение, че съдържанието на исковата молба в цялост е инкорпорирано дословно, в това число с допуснатите технически и правописни грешки, в мотивите на обжалваното решение. При тези съображения се прави искане обжалваното решение да 2 бъде обезсилено като недопустимо, евентуално отменено като неправилно и предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Сочи се, че исковете са допустими, доколкото се касае за неточно изпълнение, извън изброените ЗПУ случаи, поради което се прилагат правилата на общото гражданско право. Препраща се към съображенията за наличие на предпоставките за уважаване на исковете, изложени в исковата молба. Сочат, че „Б.п.“ ЕАД се явява единственият оператор, който извършва универсална пощенска услуга по приемане и обработване на международни пратки в САЩ, поради което при неизпълнение на неговите задължения е без значение към кой оператор на куриерска услуга ще се обърне ищецът.

Въззиваемият сочи, че ответникът бърка периодите на спрени доставки към САЩ, в резултат на което са причинени загуби на ищеца, с периода на прекъсване на достъпа му до платформата amazon.it, което настъпва в резултат на забавени доставки към Италия и води до пропуснати ползи за ищеца. Сочи се, че съществува срок за доставяне на препоръчани пощенски пратки и той е 20-дневен, съгласно т. 44 от Общите условия на ответника, а голяма част от пратките до Италия били забавени повече от 20 дни. Сочи се още, че са правилни сметки на съда при изчисляване размера на дължимото обезщетение. Прави се искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендират се разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно.

Изложените доводи за недопустимост на първоинстанционното решение са основателни по отношение на предявения иск за присъждане на сумата от 792,68 лв. – пропуснати ползи в резултат на спиране на продажбите на ищеца чрез Amazon Италия в резултат на неточно изпълнение на задължението за доставка на пратки – тяхното забавяне.

Ищецът основава иска си на твърдения относно неизпълнение на договор № 5-06-88/29.01.2016 г. от страна на ответника. Твърди, че в периода 16.12.2016 г. – 7.01.20217 г. ответникът „Б.п.“ ЕАД е преустановил приемането на пощенски пратки и колети за САЩ, поради невъзможност за въздушен превоз в резултат от пренатовареност на основни международни летища и значително увеличаване на обемите във връзка с Коледните и Новогодишните празници. За този период, с цел запазване на клиентския си поток, ищецът насочил 146 броя експресни пратки и колети и 107 броя пощенски пратки и колети към операторите на куриерски услуги DHL Express и Deutche post, на които е заплатило сумата от 7002,49 лв. За посочения брой пратки и колети до САЩ, съгласно сключения между страните договор, дружеството ищец би заплатило на ответника сумата от 3750 лв. Въз основа на така изложеното се претендира сумата от 3251,19 лв. от неизпълнение на задължение за доставка на пратки до САЩ, изразяващи се в разликата между платената сума за 3 изпълнение на дължимите действия към куриерските дружества и сумата, която би била платена, ако задължението по сключения договор между страните беше изпълнено надлежно.

На следващо място ищецът се позовава на значително забавяне в доставката на пратки от страна на ответника през декември 2016 г. и януари 2017 г. за Италия. В резултат на недоставените и забавени пратки, Amazon Италия преустановили временно правата за продажби на ищеца чрез платформата amazon.it за повече от месец. Продажбите на продуктите на ищеца на територията на Италия се осъществявали единствено чрез тази платформа, поради което за периода на спиране на достъпа до платформата, ищецът не реализирал продажби в Италия. Правото му било възстановено на 16.02.2017 г. след предоставяне на план за преодоляване на закъсненията при доставките от страна на дружеството. Въз основа на така изложеното се претендира сумата от 792,68 лв. – пропуснати ползи в резултат на спиране на продажбите на ищеца чрез Amazon Италия в резултат на неточно изпълнение на задължението за доставка на пратки.

Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 3 ЗПУ, пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в случаите на неспазване на сроковете за доставяне на пощенските пратки и на пощенските парични преводи, посочени в общите условия на договора с потребителите. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба, обезщетенията, дължими от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга за международни пощенски пратки, се определят в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз.

Отговорността на пощенските оператори е предмет на уредба в чл. 22 от Всемирната пощенска конвенция /обн. - ДВ, бр. 3 от 13.01.2015 г., в сила от 01.01.2014 г.; отм., бр. 25 от 20.03.2018 г. с влизането в сила на Всемирна пощенска конвенция от 2018 г./, приложима към настоящия случай при съобразяване с периода, за които се твърди да е налице неизпълнение на договора.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗПУ, право на писмена рекламация в случаите по чл.

85, ал. 1 ЗПУ има подателят или получателят на пощенската пратка или на пощенския паричен превод. В ал. 2 и 3 от същата разпоредба е уреден редът за провеждане на рекламационното производство. Съгласно чл. 86, ал. 4 ЗПУ, ако рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в срока по ал. 3, рекламантът може да отправи писмено искане пред Комисията за регулиране на съобщенията за становище по спора. Комисията за регулиране на съобщенията се произнася по направеното искане в 30дневен срок от постъпването му и уведомява писмено страните по спора за взетото становище в тридневен срок от датата на решението. Съгласно чл. 86, ал. 5 ЗПУ, ако рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в срока по ал. 3, рекламантът може да предяви иск пред съда, без да е необходимо да спазва преди това разпоредбата на ал. 4 от същата разпоредба. Иск пред съда за решаване на спора може да се предяви и след прилагане на разпоредбата на ал. 4.

От изложеното следва, че при всички случаи, когато се претендират вреди, вследствие неспазване на сроковете за доставяне на пощенските пратки и на пощенските парични преводи, посочени в общите условия на договора с потребителите, следва да се проведе рекламационно производство, като едва 4 при наличие на предпоставките по чл. 86, ал. 5 ЗПУ /ако рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в срока по чл. 86, ал. 3 ЗПУ/, за рекламанта възниква правото да предяви иск пред съда /в този смисъл решение № 268 от 28.05.1997 г. по гр. д. № 79/1997 г. на ВКС и решение № 3334 от 22.04.2016 г. по гр. д. № 6573/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Е състав/. Ето защо провеждането на процедура по рекламация е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, когато се твърди отговорност на пощенския оператор в някоя от хипотезите по чл. 85, ал.