Определение № 1040 от 21.08.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1040 гр. София, 21.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно частно гражданско дело № 20251800500775 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр.чл.248, ал.3 от ГПК .

Образувано е по частна жалба от И. Л. Г. вх. № 2862/22.05.2025 г. срещу Определение № 269/15.04.2025г., постановено по гр.д. № 1171/2022 г., по описа на РС - Елин Пелин, IV състав, с което на основание чл.248 от ГПК е оставена без уважение молба от ответника И. Л. Г. за изменение на Решение № 284/04.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1171/2022 г., по описа на РС - Елин Пелин, IV състав, в частта за разноските.

Поддържа оплакване, че ЕПРС неправилно, след като е отхвърлил иска от ищеца „НОВО ФИНАНС“ ООД по чл.422 ГПК, поради извършено плащане на исковите суми от ответника в хода на процеса, след завеждане на установителния иск, го е осъдил да заплати съдебните разноски по заповедното и исковото производство.

Излага доводи и съображения в тази насока, като счита, че щом искът е отхвърлен, а тя не е станала причина за водене на делото, разноските следвало да бъдат присъдени от първостепенния съд изцяло в нейна полза и в изключителна тежест на ищеца.

Ответникът по частната жалба и първоначален ищец „НОВО ФИНАНС“ ООД, чрез адвокат Д. Т. от ВАК я оспорва, като счита, че първостепенният съд правилно и законосъобразно е възложил в тежест на ответника да заплати разноските, като развива съображения в тази насока. Счита, че тъй като плащане на исковите суми от длъжника е настъпило след датата на завеждане на иска по чл.422 ГПК, последният е дал повод за завеждане на делото и следва да понесе изцяло тежестта от сторените разноски от ищеца, независимо че именно поради това претенцията е отхвърлена, с изричното упоменаване в 1 диспозитива на съдебното решение, че причина за това е настъпило плащане в хода на процеса.

Претендира присъждане на сторени съдебни разноски по частното въззивно производство пред окръжния съд в размер на сумата от 400 лева – за платено адвокатско възнаграждение.

Софийски окръжен съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, отговора и събраните по делото доказателства, счита същата за допустима, но неоснователна.

С определение № 269/15.04.2025г., постановено по гр.д. № 1171/2022 г., по описа на РС - Елин Пелин, IV състав, на основание чл.248 от ГПК е оставена без уважение молба от ответника И. Л. Г. за изменение на Решение № 284/04.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1171/2022 г., по описа на РС - Елин Пелин, IV състав, в частта за разноските, като неоснователна.

С решението си по делото ЕПРС е отхвърлил предявения иск от „НОВО ФИНАНС" ООД срещу И. Л. Г., за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, че дължи сумата от: 18000 лева, представляваща неплатена главница по договор за заем № 373ЕП-28.02.2019 г. от 28.02.2019 г.; 2470 лева, представляваща възнаградителна лихва от 28.06.2020 г. до 02.03.2021 г. по договор за заем № 373-ЕП- от 28.02.2019 г. съгласно чл. 2.2. б. „ж” и б. „з” от договора; 2000 лева, представляваща неплатена главница по чл.2.2. от договор за заем № 371-ЕП20.02.2019 г.; 274.44 лева, представляваща възнаградителна лихва от 28.06.2020 г. до 02.03.2021 година, съгласно текстовете на чл. 2.2. б. ,,ж” и б.

„з” от договор за заем № 371-ЕП- от 20.02.2019г.; ведно законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 27.10.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, поради

ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ след подаване на исковата молба.

С решението е осъдена И. Л. Г. да заплати на „НОВО ФИНАНС" ООД сумата от: 1153,41 лв. за държавна такса в заповедното производство; 3000 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство; 493,90 лв. за държавна такса в исковото производство; 400 лв. за вещо лице в исковото производство.

Районният съд е приел, че според на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се съобразят фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, като е правилно е установил, че съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че с постъпилите плащания са изплатени изцяло задълженията на ответницата.

2

Ето защо е отхвърлил исковите претенции, като погасени чрез плащания след подаване на исковата молба.

Присъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските в полза на ищеца, тъй като ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, а плащанията са извършени след подаване на исковата молба.

Възложил е в тежест на ответника разноските по заповедното и по исковото производство, като се е позовал на т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК.

Настоящият съдебен състав възприема и споделя доводите и мотивите на районния съд в тази насока, като за пълнота на изложението следва да добави, че според чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответника с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Това право на ответника да му бъдат присъдени разноски, въпреки основателността на предявената срещу него искова претенция е обусловено от обстоятелството и преценката дали същият е станал повод за иницииране на правния спор и кумулативно с поведението му след завеждане на иска, чрез признаването му.

В случаят безспорно се установява, че причина за образуване на делото се явява депозираното в срок възражение по чл.414 ГПК от страна на длъжника и настоящ ответник - частният въззивен жалбоподател, което се извежда и от оспорването на иска в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК, т.е. ответницата е дала повод за завеждане на иска по чл.422 ГПК.

В случая решението на ЕПРС е влязло в сила, поради необжалването му от страните, като в тази насока следва да се отчете, че в настоящото частно въззивно производство съдът е обвързан от неговия предмет и оплаквания, като не може да ревизира правилността на постановеното съдебно решение, тъй като то е влязло в сила, а единствено атакуваното с частната въззивна жалба определението на ЕПРС, постановено по реда на чл.248 ГПК.

Ако първоначалният ответник не е бил съгласен с мотивите и изводите на ЕПРС, изложени в решението касателно причините и основанията за отхвърляне на иска, е могъл да го оспори чрез своевременно подаване на въззивна жалба срещу него. Като не го е сторил обаче, се е съгласил с възприетия краен и решаващ извод на районния съдия, че искът подлежи на 3 отхвърляне, поради извършено плащане от длъжника в хода на процеса, а не поради недоказаност и неоснователност на исковите претенции.

Ето защо, след като не е обжалвал първоинстанционното съдебно решение, същият не може извежда и обосновава възраженията си в частната жалба от недоказаност на процесните суми, поради неоснователност на претендираните вземания и да претендира присъждане на разноски и недължимост на такива, съгл. чл.78, ал.3 ГПК.

Горното обуславя частната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение на ЕПРС, постановено по реда на чл.248 ГПК потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Неоснователно се явява и искането в отговора на частната жалба за присъждане на разноски, сторени в настоящото частно въззивно производство от страна на „НОВО ФИНАНС“ ООД за платено адвокастко възнаграждение.

Въпреки изхода на производството с отхвърляне на частната жалба, не може да се ангажира отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г.О.. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г.О. на ВКС;

Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г.О. на ВКС).

Произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат (Определение № 683 от 21.12.2015 г., по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК).

Ето защо интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен, като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. Противното би противоречало на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. от ГПК.

Настоящото определение, на осн. чл.274, ал.3, т.2, вр.чл.248, ал.3, изр.ІІ от ГПК следва да подлежи на обжалване пред ВКС (с оглед цената на отхвърления иск – общо 22 744.44 лева, като главният възлиза на 18 000 лева) в едноседмичен срок с частна жалба.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЧАСТНА ЖАЛБА о т И. Л. Г. вх. №

2862/22.05.2025 г. срещу Определение № 269/15.04.2025г., постановено по 4 гр.д. № 1171/2022 г., по описа на РС - Елин Пелин, IV състав, с което на основание чл.248 от ГПК е оставена без уважение молба от ответника И. Л. Г. за изменение на Решение № 284/04.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1171/2022 г., по описа на РС - Елин Пелин, IV състав, в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „НОВО ФИНАНС“ ООД с отговора на частната жалба за присъждане на разноски, сторени пред Софийски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок с частна жалба от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5