Решение № 1339 от 27.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1339 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110106633 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Л. Г. К. дължи на ищеца „К*** сумата от 7770,96 лв., представляваща непогасена главница по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 1384753 от 22.01.2014г., ведно със законната лихва от 21.06.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 743,09 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 22.01.2014г. до 26.09.2016г., които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 26.09.2014г., и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40941/2022г. по описа на СРС, 26 състав.

Ищецът „К*** твърди, че на 22.01.2014г. между „У*** като кредитор и ответника Л. Г.

К. като кредитополучател, бил сключен Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 1384753, по силата на който кредиторът предоставил на ответника сумата от 8500 лв. – чиста стойност на кредита, а кредитополучателят се задължил да погасява усвоения кредит на 84 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 184,85 лв. Първата падежна дата на вноските била на 21.02.2014г., а последната – на 21.01.2021г., като общата сума, която следвало да бъде върната в края на периода се равнявала на сумата от 15527,40 лв. Твърди, че ответникът не погасил пълния размер на вноските съгласно уговорения погасителен план, поради което останал да дължи сумата от 7770,96 лв., представляваща непогасена главница по договора и сумата от 743,09 лв., представляваща непогасена възнаградителна лихва за периода от 22.01.2014г. до 26.09.2016г. Ищецът твърди, че 1 вземанията по процесния договор за кредит му били прехвърлени с договор за цесия от 26.09.2016г., като по силата на изрично упълномощаване ищецът изпратил до ответника съобщение за прехвърлянето от името на първоначалния кредитор, но съобщението се върнало като неполучено. Поддържа, че в случай че съдът не приеме това връчване за надлежно, ответникът следва да се счита за уведомен за прехвърлянето на вземането в хода на настоящото производство с връчване на исковата молба и приложените към нея доказателства, сред които и уведомление за цесията, за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ищецът твърди, че за вземанията, предмет на производството е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 40941/2022г. по описа на СРС, 26 състав, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, с оглед на което за него е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на оспорените вземания. Претендира разноски за производството.

Ответникът Л. Г. К. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Оспорва прехвърлянето на вземанията по договора на ищеца. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски за производството.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предяви са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявените искове по делото е да докаже възникване на правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното от него съдържание, включително уговорката за възнаградителна лихва, предоставянето на сумата, усвояването на кредита от кредитополучателя, размера на непогасените задължения по договора, както и че вземанията са прехвърлени с твърдения договор за цесия и длъжникът е уведомен за цесията.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане По делото като доказателство е приет договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 1384753 от 22.01.2014г., носещ подпис на страните по него – „У*** (кредитор) чрез упълномощен кредитен посредник и ответника Л. Г. К. (потребител – кредитополучател). В договора е посочено, че размерът на чистата стойност на предоставения кредит е в размер на 8500 лв., на застрахователната премия – 825,72 лв. и на таксите/комисиони – 255 лв., обща стойност на кредита е в размер на 9580,72 лв., обща дължима сума по кредита – 15527,40 лв. Уговореният между страните фиксиран лихвен процент (ГЛП) възлиза на 14,99 %, а годишния процент на разходите – на 17,15 %. Кредитът 2 се усвоява чрез превод по сметка на клиента и се погасява по банков път на 84 месечни вноски в размер на 184,85 лв. всяка с падежна дата 21-о число на месеца с първа вноска – на 21.02.2014г. и дата на последна вноска – 21.01.2021г.

Към договора е представен погасителен план с подробна разбивка на дължимите вноски, включващи главница и договорна лихва по месеци за срока на договора.

Съгласно приетия като доказателство по делото Сертификат за застраховка „К*** № 1384753 от 22.01.2014г., издаден от „К***“ ответникът е бил застрахован като кредитополучател по договор за кредит, сключен с „У***, по застраховка „Живот“ за срока на кредита.

Представено е искане за рефинансиране на съществуващ дълг, подписано от ответника, с което последният прави искане за с отпуснатата му сума по договор за потребителски кредит № 1384753 от 22.01.2014г. да бъде рефинансиран кредит към „У*** с № 1233204 с размер на дълга към 22.01.2014г. от 6131,12 лв.

С платежно нареждане от 22.01.2014г. по банкова сметка на ответника е преведена от „У*** сумата от 2555,16 лв. с основание „паричен заем 1384753 ЕГН **********“.

Съгласно справка за движение по процесния кредит към 24.02.2023г. ответникът е погасил изцяло 24 погасителни вноски по кредита с падеж от 21.02.2014г. до 21.01.2016г. и частично 25-тата вноска с падеж на 21.02.2016г., от която е погасена лихва в размер на 28,97 лв., или общо плащания в размер на 4497,78 лв., включващи платени месечни вноски по погасителен план в общ размер на 4465,37 лв. и внесени суми по лихви за просрочие в размер на 32,41 лв.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.09.2016г. „У*** – продавач, е прехвърлил на ищеца „К*** своите вземания по договори за потребителски кредит, сключени с физически лица, които вземания са индивидуализирани в отделно приложение № 1 към договора, също представено по делото, от което се установява, че сред прехвърлените вземания е и това от ответника Л. Г. К. по договор 1384753 в общ размер на 8514,05 лв., от които 7770,96 лв. – главница и 743,09 лв. – лихва.

Ищецът, в качеството му на пълномощник на цедента, е изпратил на ответника, уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземания, като пратката се е върнала от адреса, посочен от кредитополучателя в договора, като непотърсена, с оглед на което липсват доказателства за редовно връчване на уведомлението преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Независимо от изложеното, такова уведомява се е осъществило в хода на производството с връчване на ответника на исковата молба с приложенията към нея, сред които и посоченото уведомление, за отговор на 23.05.2023г. Като факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, същият следва да се съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като се приеме, че цесията е породила действие спрямо длъжника чрез уведомяването му за нея.

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира следното от правна страна: предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто 3 правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Договорът за потребителски кредит е формален и реален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в настоящия случай е налице. По делото се установи, че по искане на ответника с част от главницата е рефинансиран предишен дълг на ответника по договор с № 1233204, сключен с “У***, а остатъкът от 2555,16 лв. е преведен по банкова сметка на ответника в деня на сключване на договора – 22.01.2014г.

Неоснователно е възражението на ответника, че не е обвързан от договорна връзка с първоначалния кредитор, обосновано с липсата на представен оригинал на процесния договор за кредит, тъй като представеното по делото заверено копие от договора носи неговия подпис, който не е оспорен в производството, и доказва с формална доказателствена сила, че ответникът е автор на изявлението, под което се е подписал. Доказателство, че договор с твърдяното съдържание съществува е и обстоятелството, че ответникът е усвоил сумата по кредита, като с част от нея е погасил свой стар дълг към кредитора, а останалата част му е преведена по посочена банкова сметка с основание „паричен заем 1384753 ЕГН **********“, съвпадащи с номера на договора на кредита и единния граждански номер на ответника, които обстоятелства не са оспорени в производството. Отделно от това, се установи, че преди процеса ответникът е погасявал месечните вноски по кредита до 21.01.2016г., в размери, отговарящи на погасителния план по договора, което е още едно доказателство за съществуването на договора и за обстоятелството, че извън процеса, ответникът не е оспорвал възникването на облигационната връзка между него и кредитора по процесния договор, напротив – изпълнявал е същия.

С оглед на това е доказано сключване на валиден договор за кредит и усвояване на сумата по него от кредитополучателя-ответник, с оглед на което за него е възникнало задължение да върне кредита съгласно уговореното в договора. Установи, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за вземанията по договора – 21.06.2022г. е настъпил падежът и на последната вноска по кредита – на 21.01.2021г. Към този момент ответникът е платил изцяло 24 погасителни вноски с падеж от 21.02.2014г. до 21.01.2016г. в размер на 4436,40 лв. и частично 25-тата погасителна вноска с падеж 21.02.2016г. в размер на 28,97 лв., отнесена за плащане на договорна лихва. Следователно неплатени са останали съгласно погасителния план вноските за периода от 21.03.2016г. до 4

21.01.2021г. и частично вноската за 21.02.2016г., в общ размер на 11062,03 лв., от които сумата от 7770,96 лв. – главница и сумата от 3291,07 лв. – договорна лихва за периода от 21.01.2016г. до 21.01.2021г., а за периода, за който е предявен искът от 22.01.2014г. до 26.09.2016г. (датата на извършената цесия) договорна лихва в размер на сумата от 716,39 лв., изчислена съгласно представения погасителен план и след приспадане на частичното плащане на възнаградителна лихва по вноската за м.02.2016г.

Вземанията в посочените размери са прехвърлени на ищеца с договора за цесия от 26.09.2016г., като ответникът е уведомен надлежно за цесията в хода на настоящото производство, с оглед на което се установява активната материалноправна легитимация на ищеца като кредитор на вземания в установения по делото размер.