Решение № 20 от 15.01.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Казанлък, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20255510101945 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Гражданско дело № 1945/2025 г. по описа на Районен съд-Казанлък е образувано по молба с правно основание чл. чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК , по което съдът се е произнесъл с Решение № ******************** г.

Съдът е сезиран с молба с вх. № ****/******** г. по описа на РСКазанлък от пълномощника на ищеца с правно основание чл. 248 от ГПК, в която прави искане за изменение по постановеното по гр.дело 1945/2025 г. по описа на РС-Казанлък решение в частта за разноските, а именно: 1. да присъди допълнително адвокатско възнаграждение в полза на ЕАД „Д. М.“ при условията на чл. 38 ЗА в размер на още 507,05 лева над присъдените 149,90 лева и 2. да присъди адвокатско възнаграждение в полза на ЕАД „Д.

М.“ при условията на чл. 38 ЗА за заповедното производство в размер на 480,00 лева с ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 2 ГПК, съдът е съобщил на насрещната страна за постъпилото искане на ******** г.

В законоустановения срок е постъпило писмено становище.

Съдът намери за установено следното:

Молбата е подадена в срока за обжалване на решението.

След като се запозна с молбата и становището, съдът установи, че същата е частично основателна.

По първото искане на адв. М. – съдът да присъди допълнително адвокатско възнаграждение в полза на ЕАД „Д. М.“ при условията на чл. 38 1

ЗА в размер на още 507,05 лева над присъдените 149,90 лева:

В решението си по делото съдът по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата е определил адвокатското възнаграждение, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и извършената от адвокатска работа, като е мотивирал решението си в следния смисъл: „В конкретния случай е поискано възнаграждение в размер на 656,95 лева. От материалите по делото се установява, че единственото извършено процесуално действие от страна на процесуалния представител е депозиране на кратка молба преди откритото съдебно заседание, без подаване на писмен отговор по чл. 131 ГПК, без участие в заседание, без допълнителни доказателствени искания, без изготвяне на сложни или не процесуални документи и без проявена значителна фактическа или правна активност.

Делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Фактическата обстановка е относително проста и не са били необходими множество доказателствени действия или експертизи. Правните въпроси са стандартни и вече многократно разрешавани в съдебната практика, което намалява необходимостта от значителен адвокатски труд. Съдът намира, че поисканата сума е несъразмерна спрямо действително положения труд и надвишава необходимото за защита, като не се обосновава с особености на спора или повишена сложност. Предвид горното, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до друга разумна сума, отразяваща реалния обем и сложност на извършената работа, а именно до сумата в размер на 240,00 лева с ДДС, от които следва да се уважи сумата от 149,90 лева с ДДС съгласно отхвърлената част от иска“.

Поради изложеното, съдът счита, че не следва да уважава това искане, а именно - да присъди допълнително адвокатско възнаграждение в полза на ЕАД „Д. М.“ при условията на чл. 38 ЗА в размер на още 507,05 лева над присъдените 149,90 лева.

По второто искане на адв. М. – съдът да присъди адвокатско възнаграждение в полза на ЕАД „Д. М.“ при условията на чл. 38 ЗА за заповедното производство в размер на 480,00 лева с ДДС.

При подаване на възражение по чл. 414 ГПК, длъжникът има право на разноски, включително и на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, което се определя от съда, издал заповедта за изпълнение. Съдът приема, че длъжникът има право на направените разноски в заповедното производство за осъществено процесуално представителство, във връзка с подаденото възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение.

Към възражението си е приложил и договор за правна защита и съдействие, в който надлежно е вписано, че правната услуга се предоставя безплатно, на материално затруднено лице.

Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие - За защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.

2

Предвид изложеното съдът счита, че следва да присъди разноски в заповедното производство в размер на 122,71 евро /240,00 лева/, съгласно чл.

7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., като възнаграждението е в размер на 1/2 от възнаграждението за исков процес, но не по-малко от определения минимум.

Водим от горното и на осн. чл. 248 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Решение № ******************** г. по гр. дело № 1945 по описа за 2025 г. на Районен съд Казанлък в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В да заплати на адвокат Д. М. М., САК от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗА, сумата в размер на 122,71 евро /240,00 лева/ с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по ч.гр.д. 1739 по описа за 2025 г. на Районен съд Казанлък.

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248 ГПК в останалата част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – С.З в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 3