Решение № 286 от 16.09.2019, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е №286 гр. ВРАЦА, 16.09.2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на 04.09.2019г. в състав:

Председател:ТАТЯНА

АЛЕКСАНДРОВА

Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ мл.с.ИВАН НИКИФОРСКИ в присъствието на: прокурора секретар ГАЛИНА ЕМИЛОВА като разгледа докладваното от съдията

Т.Александрова в.гр. дело N` 360 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид:

Производството се развива в хипотезата на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 372/02.05.2019г. постановено по гр.д.№ 318/ 2019г. по опис на ВрРС,състав на съда е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Б.А.Й. с ЕГН ********** *** сумите:

-4 000 лв.главница,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди/претърпени болки и страда-ния/,вследствие незаконосъобразното повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление,като ищецът е бил оправдан с влязла в законна сила присъда от 26.06.2018 г. по нохд №295/2018 г. на ВРС;

-4 600лв.главница,представляваща обезщетение за при-чинените имуществени вреди/заплатените адвокатски хонорари в досъдебното и в съдебното производства/;

-законната лихва върху главниците,считано от

10.12.2018 г. до окончателното им изплащане;

-785.26 лв. разноски по делото;

Отхвърлил е предявения иск за репариране на неимуще-ствени вреди в останалата му част до пълния му размер,като неоснователен и недоказан.

Недоволен от решението е останал ищецът Б. А. Й. ***,който чрез своя пълномощник адв. С.Г.,*** го обжалва с въззивна жалба вх. № 7420/ 17.05.2019г.

Жалбата е относима към частта от обжалваното решение,в която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен над 4000 лв. до пълния претендиран размер от 12000 лв.В тази връзка се поддържа,че съдът не е отчел в достатъчна степен претърпените от ищеца болки и страдания,като раз-мерът на определеното от районния съд обезщетение за репарирането им не е съобразен с ППВС № 4/23.12.1968г. и не е справедлив.Не са отчетени конкретните обстоятелства,които е следвало да вземе предвид съда при преценката на поня-тието "справедливост".Не били зачетени тежестта на престъп-ленията,респективно предвидените за тях наказания, обстоя-телството,че ищецът е работил в органите на полицията,че повдигнатото спрямо него обвинение се е отразило на здравето му-неговата психика,на семейството и на неговата репутация.В тази връзка се иска отмяна на решението в обжалваната му част, респективно на основание чл.271,ал.1 ГПК-постановяване на решение,с което предявеният иск за неимуществени вреди се уважи изцяло.Жалбата се поддържа от процесуалния представител на въззивника-ищец адв.Св.Г.,***,който развива допълнителни доводи в нейна под-крепа.

По производството срещу решение № 372/02.05.2019г. е постъпила въззивна жалба вх. № 8154/28.05.2019г.на Прокура-турата на РБ чрез представляваща я Районна прокуратура-Враца.

Тази жалба е относима към постановеното решение в не-говата цялост,като се поддържа,че то е неправилно, незако-носъобразно и постановено в нарушение на материалния и про-цесуален закон.Навежда се,че неправилно,районният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за реализиране отговорността на прокуратурата,тъй като от предвидените в разпоредбата елементи,бил налице само факта на наличие на влязла в законна сила оправдателна присъда. Твърди се,че по делото не е установено по безспорен и ка-тегоричен начин,че вследствие на повдигнатото спрямо ищеца обвинение той да е претърпял силни негативни емоции, ду-шевно безпокойство и стрес,което да е довело до последици в неговия личен живот.Не било взето предвид,че участващия в наказателното производство прокурор не е поддържал обви-нието в заседанието пред окръжния съд,както и ниския интен-зитет на взетите по отношение на ищеца мерки на процесуална принуда.В тази връзка се поддържа,че размерът на присъ-деното обезщетение за неимуществени вреди не е определен по справедливост,като не е отчетено,че взетите спрямо ищеца дисциплинарни мерки били отменени от съответния администра-тивен съд. Изтъква се,че решението е неправилно и в частта, в която предявените имуществени вреди са уважени в тяхната цялост, без да се държи сметка за чл.1 от Протокол № 1 от ЕКЗПЧ.Без основание било зачетено и заключението по изслу-шаната съдебно-психилогична експертиза.В заключение се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковите претенции. Жалбата се поддържа от процесуалния представител на ответ-ника-Прокуратурата на Република България в лицето на про-курора от ВрОП С.Миленкова.

В срока за отговор по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемият-ищец дава писмен такъв,в която развива подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба на прокуратурата-от-ветник.Пред окръжния съд,защитата на ищеца поддържа доводи-те за неоснователност.

Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивните жалби,счита същите са подадени в срока по чл.259,ал.1 ГПК,отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,произхождат от страни с необходимата легитимация и правен интерес,насочени са против съдебен акт от категорията на обжалваемите,което ги процесуално допус-тими.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася слу-жебно по валидността на решението,а по допустимостта-в об-жалваната част,като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбите въззивни основания.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, пос-тановено в рамките на правораздавателната власт на съдили-щата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на търсената съдебна защита.

Окръжният съд,като съобрази доводите на страните, пре-цени от своя страна доказателствата,съобразявайки разпо-редбата на чл.235,ал.2 ГПК,от фактическа и правна страна приема следното:

По жалбата на въззивника-ответник Прокуратурата на Ре-публика България:

Както се посочи,нейн предмет е постановеното по производ-ството решение на районния съд в неговата цялост. Разглеждайки я по същество като процесуално допустима, въззивната инстанция счита,че тя е частично основателна,при следните съображения:

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на Б.А.Й. с ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България,с която са били предявени обективно съединени искове за причинени имуществени вреди в размер на 4600 лв. и неимуществени вреди в размер на 12000 лв.,произтичащи от повдигнато и поддържано незаконно обвинение за извършени престъпления по чл.216,ал.5 във вр. с ал.1 във вр. с чл.142,ал.2,т.6 вр. с чл.26,ал.1 и чл.325,ал.1 НК,за което е било образувано НОХ д № 295/2018г. по опис на ВрРС,по което с присъда от 26.06.2018г. е бил оправдан.Тази присъда е била потвърдена с решение на въззивната инстанция от 10.12.2018г. пос-тановено по ВНОХ д № 466/2018г. по опис на ВрОС.

Така предявените искови претенции са с правно осно-вание чл.2 ал.1 т.3 предл.1 от ЗОДОВ.

Поискал е и са били допуснати от районния съд, съот-ветно събрани, писмени и гласни доказателства,изслушана е специализирана съдебно-психологична експертиза,чието заклю-чение е прието.Изискано е и е приложено НОХд № 295/2018г. по опис на ВрРС и ВНОХд № 466/2018г. по опис на ВрОС.

В срока за отговор по чл.131 ГПК,ответникът чрез представляваща го ВрП дава писмен отговор,в който оспорва исковете,като изразява становище,че претендираните морални вреди няма как да са притърпени от ищеца,тъй като не се сочат обстоятелства,респективно доказателства за наличие на причинната връзка между тях и повдигнатите му обвинения. Освен това претендираният техен размер от 12000 лв. е пре-комерен и не е съобразен с действията на органите на до-съдебното производство,разумния срок,в който е приклю-чило то,ниският интизитет на извършените действия,кратката съ-дебна фаза,неподържането на обвинението във възивната ин-станция,както е че взетата мярка за процесуална принуда "подписка" е най-леката такава,при което твърдяното ограни-чаване на правата му не е засегнато.Освен това техният размерът на претендираните вреди не е справедлив,съгласно тълкуването на понятието "справедливост".Междувпрочем съ-щите доводи се развиват и в подадената въззивна жалба про-тив постановеното от районния съд решение,който е уважил иска за неимуществени вреди в размер на 4000 лв.

С отговора по чл.131 ГПК се оспорва и размера на пре-тендираните имуществени вреди,като в тази връзка ответника се позовава на приетото в ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС по отношение на размера на разноски-те,като се прави и възражение за прекомерност на възнаграж-денията за адвокатска защита в съдебната фаза на развилото се наказателно производство.Тези доводи се поддържат по отношение на присъдените от първата инстанция имуществени вреди и пред въззивната такава.Поддържа се,че не са налице предпоставките на ЗОДОВ и исковете са неоснователни и недоказани.

В тази връзка окръжният съд излага следното:

Според чл.2,ал.1,т.3,пр.1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,причинени на граждани от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказа-телно производство, то е било привлечено в качеството му на об-виняем,като му е повдигнато обвинение за извършване на престъп-ление по НК,но в развилото се наказателно производство в него-вата съдебна фаза,в случая, то е било оправдано. Това е доста-тъчно основание,за да се квалифицира обвинението като неза-конно,независимо,дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган.По ЗОДОВ незаконосъобразността се раз-глежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното про-изводство.

Отговорността на държавата е обективна и безвиновна./вж. чл.4 ЗОДОВ/ Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – за-конен повод и достатъчно данни за престъпление.

В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл.2,ал.1,т.3,пр.1 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия, като например предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия, впоследствие - съдебната фаза на производството и постановена оправдателна присъда,влязла в законна сила.

От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника.Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение след-ва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и дей-ствия са причинени вредите.

Отговорност в случая носи

Прокуратурата, по чието раз-пореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по де-лото, давала е указания по разследването /чл. 196, ал. 1 НПК/, подготвила и внесла обвинителен акт срещу ищеца, като обви-нението е поддържано в случая до приключване на съдебната фаза на процеса пред първата инстанция.Макар и да не е неподдържано в неговата следваща фаза-пред въззивната инстанция,то не е било оттеглено и е налице произнасяне със съответен съдебен акт.

От приложеното НОХ д № 295/2018г.на ВрРС и съдър-жащото се в него ВНОХ д № 466/2018г.на ВрОС се установява следното развитие на наказателното производство,по което ищецът е бил привлечен като обвиняем,а впоследствие и като подсъдим по внесен от съответната прокуратура обвинителен акт:

С постановление от 24.07.2017 г. на прокурор от ВРП, е образувано досъдебно производство/ДП/ №1517/2017 г. срещу неизвестен извършител за това,че на 31.12.2016 г. в гр. Враца на бул.”Никола Войводов”№1 до вх.А, противозаконно е унищожил чужда движима вещ/счупил дървена врата със стъклен прозорец,собственост на Ц.Н.Т. от гр.Вра-ца/-престъпление по чл.216 ал.1 от НК.

С постановление от 28.07.2017 г.,ДП е изпратено на ОСлО при ВОП за провеждане на разследването,при което е било образувано ДП № 33/2017г. по опис на ОСлО.