Решение № 37 от 21.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. София, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20211001001108 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 013 от 25.03.2021 г. по т. д. № 17/ 2020 г. на Окръжен съд - Перник по иска с правно основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че В. Л. К. и И. Й. К., двамата от гр. Перник дължат солидарно с кредитополучателя „АПКО - К. С-ие“ - гр.

Перник и солидарните съдлъжници „АПКО - К.“ ЕООД - гр. Перник и И. Г. Ф. от гр.

Перник сумата 25 604.46 лева, представляваща главница по договор за банков кредит, продукт „Бизнес овърдрафт“ № 3056/ 8.05.2007 г. и анекс № 1 от 19.05.2010 г., анекс № 2 от 21.09.2010 г., анекс № 3 от 13.07.2011 г., анекс № 4 от 20.082015 г., анекс № 5 от 29.09.2017 г. към него и договор за встъпване в дълг от 29.09.2017 г., сключен между „Българска Пощенска банка“ АД, чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 16.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед № 4229 от 17.10.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 17.10.2019 г. по ч.гр.д. № 06014/ 2019 г. на

Районен съд - Перник, като по отношение на претендираните вземания за сумите : 3 227.94 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 21.05.2018г. до 3.05.2019 г. ; 2 899.36 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 21.06.2018 г. до 13.10.2019 г., и 60 лева, представляваща такси за периода от 11.06.2018 г. до 13.10.2019 г., 1 искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Срещу решението в частта, с която исковите претенции са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от „Юробанк България“ АД - гр. София с твърдения, че е неправилно.

Според жалбоподателя единственият порок на решението се дължал на вероятно техническа грешка - съдът приел, че предсрочната изискуемост на кредита е била обявена на 21.05.2018 г., когато била датата на последният неплатен падеж, а датата на предсрочната изискуемост била 3.05.2019 г. и това било посочено както в исковата молба, така и в извлечението от счетоводни книги. До тази дата била начислявана и възнаградителната лихва.

Молбата към съда е решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.

Ответниците по въззивната жалба В. Л. К. и И. Й. К., двамата от гр. Перник, не са взели становище.

Срещу решението в частта, с която исковата претенция е уважена, са подадени въззивни жалби от В. Л. К. и от И. Й. К., двамата от гр. Перник, с твърдения, че е неправилно.

Съображенията, изложени в подкрепа на поддържаната теза са идентични и се свеждат до следното.

Съдът не тълкувал в цялост договора за кредит и анексите към него.

В случая обемът на обезпеченията по кредита бил огромен и практически била налице свръхобезпеченост, което следвало да се вземе предвид при определянето на размера на лихвата. По отношение на физическите лица клаузата за възнаградителна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Освен това жалбоподателите не били надлежни страни по договора за кредит и не следвало да търпят последствията от неговото неизпълнение Те били солидарно отговорни само до размера на неплатената част от главницата към момента на встъпването им в договора за кредит.

Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция.

-3-

Ответникът по въззивната жалба „Юробанк България“ АД - гр. София в писмения отговор ги оспорва като неоснователни.

Правилно съдът приел, че преценката за неравноправност на оспорените клаузи следва да се направи при сключването на договора. До встъпването им като солидарни длъжници в 2 качеството им на физически лица, кредитополучателят по договора не е имал качеството на потребител, тъй като бил търговско дружество. Безспорно било, че физическите лица са във функционална връзка с търговеца и са знаели за процесния договор и неговото съдържание, и подписвайки договора за встъпване в дълг са станали съдлъжници по договора за кредит и затова следвало да бъдат осъдени заедно с кредитополучателя търговец, без за тях да се прилага потребителската защита.

Относно възраженията за нищожност на клаузата за възнаградителната лихва, преценката за накърняване на добрите нрави следвало да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. За разлика от потребителя, при сключването на договорите във връзка с дейността си търговецът трябвало да положи най - голямата дължима грижа - тази на добрия търговец, с оглед на което той не можел да се ползва с по-голяма защита от тази на потребителите по ЗЗП.

Въззивниците излагали оплаквания, че съдът не обсъдил възраженията им за неравноправност на договорните клаузи, което не било вярно - съдът се произнесъл по тях и ги отхвърлил като неоснователни.

Молбата към съда е да остави жалбите без уважение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Въззивните жалби са процесуално допустими - подадени са в законоустановения срок от страни по делото, които имат интерес и право на обжалване на самостоятелни части от валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

При обсъждането на тяхната основателност приема за установено следното.

В исковата молба ищецът „Юробанк България“ АД - гр. София твърдял, че по силата на договор за банков кредит, продукт „Бизнес овърдрафт“ № 3056/ 8.05.2007 г., неговият праводател „Българска пощенска банка“ АД предоставил на „АПКО - К. С-ие“ - гр. Перник сумата 30 000 лева, със срок за погасяване 240 месеца.

С анекс № 1 от 19.05.2010 г. „АПКО - К.“ ЕООД - гр. Перник и В. Л. К. встъпили при условията на чл.

101 от ЗЗД като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя.

С анекс № 2 от 21.09.2010 г. била променена уговорката относно размера на годишната лихва.

С анекс № 3 от 13.07.2011 г. и анекс № 4 от 20.08.2015 г. били променени други уговорки в договора, като по силата на втория от тях И. Г. Ф. встъпил при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя.

С договор за встъпване в дълг от 29.09.2017 г. И. Й. К. встъпила при условията на чл. 101 от 3

ЗЗД като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя.

С анекс № 5 от 29.09.2017 г. била променена уговорката относно размера на годишната лихва.

С покани, връчени на 11.02.2019 г. по реда на чл. 45 от ГПК чрез частния съдебен изпълнител А. В., ответниците били уведомени, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита банката обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем, като им предоставя седемдневен срок от получаването за погасяване на задълженията си.

Според извлечението от счетоводните книги на банката към 13.10.2019 г. общия размер на непогасеното задължение бил 31 791.76 лева, от които 25 604.46 лева - главница за периода от 21.05.2018 г. до 13.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането и; 3 227.94 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 21.05.2018 г. до 3.05.2019 г. ; 2 899.36 лева - наказателна лихва за периода от 21.06.2018 г. до 13.10.2019 г. и 60 лева - такси за периода от 11.06.2018 г. до 13.10.2019 г.

Заповед № 4229 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за посочените суми били издадени на 17.10.2019 г. по образуваното по заявлението от 16.10.2019 г., ч.гр.д. № 06014/ 2019 г. на Районен съд Перник.

След като ответниците подали по реда на чл. 414 от ГПК възражение срещу заповедта за изпълнение ищецът предявил настоящия иск.

Молбата към съда била да постанови решение, с което да признае съществуването в негова полза на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

Ответниците В. Л. К. и от И. Й. К., двамата от гр. Перник, в писмените отговори оспорили исковите претенции като неоснователни.

Не било вярно, че с И. Й. К., като физическо лице, не били провеждани преговори за сключване на договора за банков кредит, защото тя участвала в преговорите като законен -5- представител на кредитополучателя. Тя не била негов управител и нямала общо с дружеството. Ответницата се ползвала с пълната защита на Закона за защита на потребителите, тъй като била физическо лице и действала извън кръга на своята професионална или търговска дейност.

Начинът на едностранното изменяне от банката на базовия лихвен процент бил неясно формулиран, поради което конкретни клаузи в договора и анексите към него, били неравноправни по смисъла на ЗЗП. Общите условия към договора не били подписани от 4 ответниците, затова и не ги обвързвали.

С анексите към договора се създавало неравновесие между правата и задълженията на търговеца и солидарните длъжници, което довело до увреждане интересите на последните.

Уговорката за лихва била нищожна поради прекомерност, тъй като надвишавала в пъти сумата по главницата. Освен това ищецът не предявил иск срещу ответниците в качеството им на поръчители в шестмесечния срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, тъй като предсрочната изискуемост настъпила на 21.05.2018 г., а заповедното производство било образувано на 13.10.2019 г., поради което задължението било погасено, а възможността да се търси по съдебен ред - преклудирана.

Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.

Установените от доказателствата факти, които са релевантни за настоящия спор, са следните.

С договор за банков кредит, продукт „Бизнес овърдрафт“ № 3056/ 8.05.2007 г., „Българска пощенска банка“ АД предоставила на „АПКО - К. С-ие“ - гр. Перник сумата 30 000 лева, със срок за погасяване 240 месеца. Според условията на договора погасяването на всички усвоени суми по кредита следвало да се извършва ежедневно, служебно от банката със средства, осигурени по разплащателната сметка, за което кредитополучателят дал безусловното си съгласие. Годишната лихва включвала сбора от действащия базов лихвен процент - малки фирми за оборотни нужди в лева, обявен от банката и надбавка в размер на 1.5 пункта. Към датата на подписване на договора обявеният от банката базов лихвен процент за оборотни нужди бил 10 %.

С анекс № 1 от 19.05.2010 г. „АПКО - К.“ ЕООД - гр. Перник и В. Л. К. встъпили при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя и дали съгласие банката да събира служебно от всички открити при нея техни сметки дължимите й суми по договора.

С анекс № 2 от 21.09.2010 г. бил изменен чл. 5, ал. 1 от договора, като дължимата годишна лихва включвала сбора на обявения от банката базов лихвен процент - малки фирми и надбавка в размер на 0.75 пункта.

Кредитополучателят се задължил да поддържа оборот през сметките си в банката в размер не по-малко от 115 000 лева на тримесечна база, като при неизпълнение на това задължение банката можела едностранно да увеличи лихвата с 0.5 пункта.

С анекс № 3 от 13.07.2011 г. солидарният съдлъжник „АПКО - К.“ ЕООД се задължил да поддържа оборот по сметка в банката в размер не по- малко от 115 000 лева на тримесечие, като при неизпълнение на това задължение банката имала право едностранно да увеличи лихвата с 0.5 пункта.

С анекс № 4 от 20.08.2015 г. бил предоговорен остатъчния дълг към тази дата и бил въведен 5 облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на банката, като размера на кредита бъде намален до размер на усвоените към същата дата суми от кредитния лимит, а кредитополучателят да няма право да ползва евентуално съществуващите към същата дата погасени, но неусвоени суми от първоначално предоставения кредитен лимит. Кредитът следвало да се погасява на равни месечни анюитетни вноски в срок до 8.07.2025 г. Лихвата включвала обявения от банката базов лихвен процент - малки фирми, намален с 1.75 пункта.