Определение № 813 от 04.11.2025, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 813 гр. Перник, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500681 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. А. А., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. В. Й. – САК срещу определение № 2817 от 12.09.2025 г. по ч.гр.д. №3508/2025 г. на ПРС, с което съдът е оставил без разглеждане молбата на М. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане за спиране на изпълнението по изпълнителен лист от 03.10.2024 г., издаден по гр.д.

№ 07566/2018 г. на ПРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 274/2024 г. по описа на ЧСИ - Е.Д., образувано въз основа изпълнителен лист, издаден на 03.10.2024 г., по гр.д. № 07566/2018 г. на ПРС и е прекратено производството по делото като недопустимо.

Въззивницата посочва, че на основание чл. 523, ал. 2 ГПК в случай, че съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако третото лице заявява права върху присъдения имот, които изключват правата на взискателя съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението, като такъв бил и настоящия случай. Било възможно да защити правния си интерес единствено със спиране на изпълнението по изп.д.

№274/2024 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и чрез постановяване на решение по предявения иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС по образуваното гр.д. № 3366/2025 г. по описа на ПРС.

Моли да бъде отменено постановеното определение като неправилно и необосновано.

Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява редовна. Същата е подадена в срок от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт. Следователно същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното определение, не е нищожно и не е недопустимо.

По доводите за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Делото пред РС-Перник е образувано молба от М. А. А., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. В. Й. - САК, срещу Р. Й. М., ЕГН **********, с адрес: ***; Я., Б. М., ЕГН **********, с 1 адрес *** и Я. Б. М., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството им на взискатели по изп.д.

№ 274/2024 г. по описа на ЧСИ – Е.Д., с правно основание чл.523, ал.2 и чл.524 от ГПК, и искане за спиране на изпълнението по изп.д. № 274/2024 г. по описа на ЧСИ - Е.Д., образувано въз основа изпълнителен лист, издаден на 03.10.2024 г., по гр.д. № 07566/2018 г. на ПРС. Молителката твърди, че владее недвижим имот представляващ 550/1460 ид.ч. от ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО, парцел ***, в кв. *** по плана на с. *** . общ. *** , утвърден със Заповед № III-234 от 09.04.1976 г. на Кмета на Община Перник, целият с площ 1460 кв.м., при граници на парцела по нотариален акт № *** , том *** , дело № 193/1979 г. на ПРС: улица Д.Ш.. М.П.. и горско стопанство, ЗАЕДНО с построената върху 60 кв.м. в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находища се в източната част на парцела, който имот съгласно КККР на с. *** , община *** , одобрена със Заповед № 14-300-5-1 от 09.08.2004 г. на 1 Началника на СГКК - гр. Перник, представлява 550/1460 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: ***. с площ от 1864 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план – 921, кв. 49 при съседи: поземлен имот ***. поземлен имот ***, поземлен имот ***, поземлен имот

*** и поземлен имот ***, ВЕДНО със застроената в същият имот

СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 68 кв.м., брой етажи - три, предназначение - жилищна сграда, еднофамилна. Твърди, че имота бил придобит от нейния дядо по бащина линия - М.Ч. на основание давност, за което бил съставен нотариален акт за собственост по давност от 26.02.1979 г., дело № 193/1979 г., с който Ч. бил признат за собственик по наследство, делба и давностно владение на сочения недвижим имот. Сочи, че имота бил продаден на Б.Р.М., за което бил съставен нотариален акт за покупко-продажба № *** , том *** , рег. №*** № *** , дело № 28 от 1999 г., но нямало данни владението върху имота да било предадено. Поддържа, че М. починал на *** , като след смъртта си оставил за свои законни наследници ответниците по молба – съпруга, син и дъщеря. В молбата А. твърди, че владее имота от пролетта на 2013 г. и към датата на нейното подаване, като осъществяваното от нея владение не било прекъсвано и спирано по смисъла на ЗЗД, поради което поддържа, че в нейна полза е изтекъл 10-годишен давностен срок по смисъла на чл.79 от ЗС, и по този начин е придобила собствеността върху имот. Сочи, че въз основа издаден изпълнителен лист по гр.д. № 7566/2018 г. на ПРС, пред ЧСИ – Е.Д. било образувано изп.д.

№ 274/2024 г. Твърди, че не е била страна по гр.д. № 7566/2018 г. на ПРС, поради което и счита, че не е обвързана от постановеното по него решение. При тези обстоятелства сочи, че пред ПРС е предявила иск с правно основание чл.124. ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, по който било образувано гр.д. № 3366/2025 г. ПРС, Излага доводи, че по образуваното пред ЧСИ изпълнително дело на 06.08.2025 г. бил насрочен въвод във владение, поради което молителката поискала от ЧСИ да спре насрочения въвод. Сочи, че на датата на насрочения въвод, ЧСИ съставил протокол, като А. била предоставена възможност да поиска спиране на изпълнението по изпълнителното дело в тридневен срок от съда. С разпореждане № 12152 от 12.08.2025 г., съдът е оставил молбата без движение, като е указал на молителката да посочи: личния си адрес; страните по изпълнително дело № 274/2024 г. по описа на ЧСИ – Е.Д., като конкретизира кой/и лице/а е/са взискател/и, и кой/и лице/а е/са длъжник/ци по изпълнителното дело, като ги индивидуализира чрез посочване на техните три имена и адрес; кога - на коя дата е влязло в сила решението по гр.д. № 7566/2018 г. на ПРС, въз основа на което е издаден и изпълнителния лист, послужил за образуване на изп.д. № 274/2024 г. по описа на ЧСИ – Е.Д.; представи копие от изпълнителния лист, въз основа на който при ЧСИ е образувано изпълнително дело № 274/2024 г. по описа на ЧСИ Е.Д.; посочи датата, на която молителката е установила владение върху процесния имот;посочи датата, на която молителката твърди, че е придобила собствеността върху сочения в молбата имот; посочи способа, чрез който твърди, че е придобила собствеността върху имота, и в случай, че това е оригинерния придобивен способ – придобивна давност, да посочи периода, в който твърди, че в нейна полза е изтекла придобивната давност, като посочи и осъществяваното от нея владение – добросъвестно ли е или не; представи сочения в молбата нотариален акт за покупко – продажба № *** , том *** , рег. *** № *** , дело № 28 от 1999 г.; внесе по сметка 2 на ПРС държавна такса в размер на 25,00 лева, за което и да представи съответните писмени доказателства, установяващи нейното внасяне. В изпълнение на дадените указания молителката е депозирала молба с рег. № 21935 от 11.09.2025 г., в която е уточнила, че страните по изп. д. № 274/2024 г. на ЧСИ - Е.Д. са: взискатели Р. Й. М., Я., Б. М. и Я. Б. М., а длъжници са: Б. А. Ч. и А.С. Ч.. В молбата сочи, че решението по гр.д. №7566/2018г. на ПРС е влязло в законна сила на 27.09.2023 г., а молителката е установила свое владение върху имота на 25.03.2013 г., и по давност е придобила собствеността върху имота на 25.03.2023 г., след която дата сочи, че продължава да владее имота. Към молбата са представи копия от: изпълнителен лист от 03.10.2024 г„по гр.д. № 7566/2018 г„ по описа на ПРС, нотариален акт за покупко - продажба № *** , том *** , per. *** № *** , дело № 28 от 1999 г., както и документ за платена по сметка на ПРС държавна такса в размер на 25,00 лева.

При така изложеното в молбата, районният съд е приел, че М. А. А. е подала молба с правно основание чл.523, ал.2 и чл.524 от ГПК. Изложил е съображения, че преценена в съвкупност с изложените в същата обстоятелства, и представените писмени доказателства, молбата е недопустима. Настоящата съдебна инстанция изцяло се солидаризира с изложените правни изводи от страна на районния съд по изложените от него съображения в следния смисъл:

Разпоредбата на чл.522, ал.1 от ГПК предвижда, че лицето, на което е присъден недвижим имот, се въвежда във владение на същия, като длъжникът се отстранява принудително.

Нормата на чл.523, ал.1 от ГПК разпорежда, че ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, то взискателят следва да бъде въведен във владение на имота.

Разпоредбата на чл.523, ал.2 от ГПК регламентира, в случай, че третото лице предявява самостоятелни права, изключващи правата на взискателят, съдебният изпълнител да отложи изпълнението, като даде на третото лице срок да поиска спиране на изпълнението. Съгласно разрешенията дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017 г., по тълк.д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл.435, ал.5 от ГПК. В случай, че третото лице пропусне срока за обжалване на извършения въвод, то може да предяви владелчески иск по чл.75 или чл.76 от ЗС срещу взискателя, но това лице не може да се ползва от предвидената в чл.523, ал.2 и чл.524 от ГПК защита. Съгласно приетото в тълкувателното решение, правното положение на третото лице, което е придобило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняемото решение, е различно, тъй като това лице не може да бъде обвързано от постановеното по делото решение по силата на чл.226, ал.3 от ГПК и по отношение на него, правата на взискателя не са установени с надлежно изпълнително основание, което води и до невъзможност за реализирането им чрез производството по принудителното изпълнение, по аргумент на обратното от чл.523, ал.1 от ГПК. За да не може да се извърши въвода, е достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото владение върху имота, като е без значение дали третото 4 лице има права върху него и дали те са противопоставими на взискателя. Това следва от обстоятелството, че установените с изпълнителното основание права на взискателя не обвързват третото лице, за разлика от хипотезата на чл.523, ал.2 от ГПК, където такава обвързаност се предполага на основание чл.226, ал.3 от ГПК. Затова третото лице, придобило владението върху имота преди завеждането на делото, не може да се ползва от предвидената в чл.523, ал.2 и в чл.524 от ГПК защита, а и няма интерес от същата. Правото да обжалва въвода по реда на чл.435, ал.5 от ГПК е предоставено само на третото лице, което е било във владение на имота преди предявяването на иска, решението, по който се изпълнява. За да бъде уважена жалбата, е достатъчно да се установи само факта на владението и на придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани евентуалните права на третото лице върху имота. Пропускането на срока за обжалване на извършения въвод не води до санирането му, тъй като в този случай третото лице може да 3 предяви владелчески иск по чл.75 или по чл.76 от ЗС срещу взискателя. Това сочи, че в случаите, когато имотът, предмет на въвода, се владее от трето лице и то е установило владението си преди завеждането на делото, по което е постановено обжалваното решение, съдебният изпълнител не може да въведе длъжника във владение, а ако направи това, извършеното действие е незаконосъобразно и подлежи на отмяна по силата на чл.435, ал.5 от ГПК. След като поради съществуващата законова забрана въводът не може да бъде извършен, той и не може да бъде отлаган по реда на чл.523, ал.2 от ГПК, тъй като отлагане е възможно само по отношение на действия, които могат да бъдат извършени. Това води до неприложимост на предвидената в чл.523, ал.2 и чл.524 от ГПК защита в случаите, когато третото лице е установило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение. От съществуващата между двете алинеи на чл.523 от ГПК връзка следва, че от защитата по чл.523, ал.2 и чл.524 от ГПК могат да се ползват не всички трети лица, а само тези, по отношение на които въводът може да бъде извършен по силата на ал.1. В настоящия случай от твърденията на молителката, както и от представените доказателства, се установява, че същата е придобила владението върху процесния имот на 25.03.2015 г., а искът, въз основа на който е постановено решението, въз основа на което е и издаден изпълнителния лист, подлежащ на изпълнение по изпълнителното дело, е предявен по-късно – през 2018 г., което се установява от номера на соченото гражданско дело – гр.д. № 07566/2018 г. на ПРС. От тук и следва извода, че по отношение на молителката А. е недопустимо да се осъществява принудително изпълнение въз основа на този изпълнителен лист. Действията по изпълнение срещу третите лица, установили владение върху имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, са незаконосъобразни и защитата на молителя в този случай следва да се реализира чрез обжалване на осъществения въвод във владение по реда на чл.435, ал.5 от ГПК, евентуално чрез предявяване на владелчески иск, поради което съдът намира, че подадената молба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.