Определение № 573 от 06.08.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 573 гр. Ловеч, 06.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264300500303 по описа за 2026 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ****, седалище: гр. ****, чрез пълномощник Е.С.К. срещу Разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 618/2026г. по описа на Районен съд Ловеч, с което се отхвърля заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника ни Г. И. Д. за вземанията за главница - 1835.35 евро, договорно възнаграждение в размер на 955.81 евро, 104.7 евро лихва за забава.

В частната жалба са направени оплаквания за материална незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и постановяването му при нарушение на съдопроизводствните правила. Акцентувайки върху целта на заповедното производство (проверка безспорността на вземането) и върху правомощията на заповедния съд, частният жалбоподател излага оплакване за неправилно приложение на чл. 143 ЗЗП, третирайки съответните уговорки от договора за неравноправни, както и за неправилната квалификация на уговорките за договорна лихва като противоречащи на добрите нрави. В жалбата се посочва, че преди сключване на договора, на ответника бил предоставен Стандартен европейски формуляр, с който дружеството е предоставило преддоговорна информация във формат съгласно ЗПК, че длъжникът по заявлението декларирал получаването на екземпляр от него срещу подпис, както и че договорът отговарял на всички законови императивни изисквания, с описани параметри на разбираем и достъпен език.

От частния жалбоподател се прави оплакване и срещу изводите на съда за недължимост на вземанията за законна лихва и за лихвата за забава, като се посочва, се че годишния лихвен процент е фиксиран за целия срок на договора, с ясно означение на процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение за конкретните суми, за които заявлението е отхвърлено, вкл. за разноските по делото.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против 1 подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 27.05.2026 г., а частната жалба е подадена на 04.06.2026 г., за частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с него е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със заявлението, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 1 835.35 евро – главница по договор за потребителски кредит № 1001549****/16.02.2023 г. между „Профи кредит България“ ЕООД и Г. И. Д. с ЕГН **********, за периода от 05.10.2024 г. до 06.04.2026 г., 955.81 евро – договорна лихва (възнаграждение), за периода от 05.10.2024 г. до 06.04.2026 г., 325.27 евро– възнаграждение за закупен пакет допълнителна услуга фаст; 1016 евро възнаграждение за закупен пакет допълнителна услуга флекси, 255.65 евро – такси за извънсъдебно събиране и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането; 104.70 евро мораторна лихва за периода от 06.06.2023 г. до 20.04.2026 г.

За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК, заповедният съд е приел, че в нарушение разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, няма данни вземанията за възнаграждение за закупен пакет услуги да са включени при изчисляване на ГПР, като при включването му размерът му ще надвиши предвидения от закона предел, поради което договорът за потребителски кредит се явява недейтвителен.

Окръжен съд Ловеч намира за правилен извода на районния съд за нищожност на уговорките в договора, от които се претендират вземанията за възнаграждение за закупен пакет услуги и за такси за извънсъдебно събиране, поради противоречието им с цитираната разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

От представените със заявлението писмени доказателства се установява, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит №4001549****, за сумата в размер на 5000 лева, за срок от 36 месеца, с размер на вноската 238.68 лева, ГПР 48.95 %, годишен лихвен процент 41.00%, лихвен процент на ден 0.11 % и общо дължима сума по кредита 8590.46 лева.

Уговорени са и допълнителни услуги – Фаст и Флекси, като възнаграждението за тях е 2000 лева за Фаст и 3250 лева за Флекси. В договора е посочено, че размерът на вноската по закупени допълнителни услуги е 145.84 лева, дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Посочено е също, че със закупените допълнителни услуги, общият размер на кредита е 13 840. 46 лева, с месечна вноска в размер на 384.52 лева.

Договорът между праводателя на заявителя и длъжника по заявлението, е потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, с оглед негово название и очертаните заявлението характеристики на неговото съдържание. При тези договори кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).

Съдът приема за правилни изводите на районния съд за противоречие със закона на уговорките в договора и произтичащите от тях вземания. На 2 основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съдът в заповедното производство е длъжен и без възражение по чл. 414 ГПК от длъжника-потребител да извърши служебно проверка за това дали предявеното със заявлението вземане не произтича от нищожна клауза и ако такава клауза бъде констатирана, той следва да отхвърли заявлението. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че по договора за потребителски кредит са осъществени плащания от страна на длъжника, част от които по задължения произтичащи от неравноправни клаузи. При това положение е невъзможно за съда в рамките на заповедно производство да направи преценка относно размера на непогасената част от чистата стойност на кредита.

В този случай заявителят има възможност да претендира вземането си чрез осъдителен иск в общото исково производство, гарантиращо състезателност и равнопоставеност на страните. Ето защо позоваването на нищожността на клаузите от договора в заповедното производство от първоинстанционния съд е законосъобразно.

При тази преценка заповедният съд правилно и в съответствие с чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК е отказал издаване на заповед за процесните вземания. В този смисъл са неоснователни и оплакванията в частната жалба за напускане от заповедния съд границите на формалната проверка на заявлението.

По тези съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1136/20.05.2026 г., по ч.гр.д. № 618/2026 г. на РС Ловеч в обжалваната му част, с която заявлението на частния жалбоподател против Г. И. Д. е отхвърлено за вземанията за главница в размер на 1835.35 евро, за договорно възнаграждение в размер на 955.81 евро и за лихвата за забава в размер на 104.7 евро.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3