Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 392 от 04.10.2024, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 939/2024
Вид
Решение № 392
Подписан
04.10.2024
В сила
18.03.2025
Състав
ЕМИЛ БОБЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 72, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Велико Търново, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20244110200939 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на К. З. Ч. с ЕГН ********** от *****, подадена чрез пълномощник - адв. Ж. Д. от ВТАК, против Заповед за задържане на лице рег. № 319зз-10/12.06.2024 г., издадена от И.П.И. на длъжност полицейски инспектор ПК в група ОП при РУ – Полски Тръмбеш.

В жалбата се заема становище за незаконосъобразност на издадената заповед, поради нарушения на материалния закон – липса на основания за задържане и процесуалния закон – твърди се неспазване на реда за задържане и се иска отмяна на обжалваната заповед.

В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ж. Д. от ВТАК, редовно упълномощена. Адв. Д. поддържа жалбата и изложените в ней доводи, както и излага допълнителни доводи, като счита, че заповедта е незаконосъобразна, поради което моли да бъде отменена изцяло. Претендира разноски.

Ответникът И.П.И. в качеството му на полицейски орган по задържането, пледира за законосъобразност на издадения от него акт.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Заповед за задържане на лице рег. № 319зз-10/12.06.2024 год. е издадена от И.П.И. на длъжност полицейски инспектор ПК в група ОП при РУ – 1

Полски Тръмбеш за задържането на лицето К. З. Ч. с ЕГН **********.

Лицето е било задържано на 12.06.2024 год. в 10.04 ч. на основание чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, предвид данни за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, изразяващо се в това, че на 12.06.2024 год. около 9.20 ч. в с. Раданово, на ПП І-5 при км. 73+000 в посока на движене от гр. Русе към гр.

В. Търново, управлява товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ***** след употреба на наркотични вещества и/или техните аналози, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр. № ARRC-0075, които отчита положителен резултат за употреба на „Канабис-25“, като по случая е изготвена докладна записка с мотиви.

Заповедта за задържане е издадена от оправомощено за това лице, а именно И.П.И. на длъжност полицейски инспектор ПК в група ОП при РУ – Полски Тръмбеш, който по силата на своето служебно правоотношение представлява полицейски орган, което му дава право по силата на закона, а именно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР да задържа лице. По своята същина заповедта за задържане представлява индивидуален административен акт, издаден от полицейски орган. Процесната заповед съдържа всички законно изискуеми реквизити и в тази връзка не се сезират процесуални нарушения. Заповедта е подписана както от полицейският орган, така и от задържаното лице.

Съставена е надлежна разписка за получено копие от заповедта от страна на задържаното лице. Видно от текста на обжалваната заповед, в същата задържаното лице е уведомено за всички права и задължения, които има, като за това последният се е подписал лично.

Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че заповедта не е надлежно мотивирана, поради което следва да се счита за незаконосъобразна. Основанията за задържането са посочени по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в заповедта с достатъчна степен на конкретизация са описани наличните данни за извършено от задържаното лице престъпно деяние, поради което съдът счита, че заповедта не страда от пороци.

Заповедта е издадена при спазване разпоредбите на процесуалния и материалния закон, като на задържаното лице са предоставени всички законоустановени права и възможности, включително за адвокатска защита и обжалване на заповедта.

Приобщените към делото писмени доказателствени материали еднопосочно, безпротиворечиво и изобщо без каквито и да било основания за съмнение досежно тяхната достоверност и/или автентичност водят до извода – освен за това, че издалият съответната заповед орган е бил назначен на посочената в същата заповед негова длъжност, а така също, че са били налице към момента на издаване на заповедта и до момента на освобождаването на Звезделин Ч. от задържане визираните в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР данни за извършено престъпление (по чл. 343б, ал. 3 от НК) от жалбоподателя, изразяващо се в управляване на 12.06.2024 г. около 09:20 часа в с. Раданово на 2 товарен автомобил след употреба на наркотично вещество „Канабис-25“, което било констатирано въз основа на изпробване с техническо средство по време на проверка, извършена от орган на МВР на жалбоподателя в 09.48 часа на 12.06.2024 г., като бил връчен в тази връзка съответният талон за изследване. Установява се още, че на служителя на МВР, който е извършил проверка за алкохол на водача Ч., направило впечатление, че същия бил неспокоен, поради което ми била извършена по съответни ред с техническо средство и проверка за употреба на наркотични вещества, която показала положителен резултат. Така изложеното води до извода, че задържането (в това число съответната заповед) не се е явявало незаконосъобразно. В процесната заповед за задържане издалия я полицейски орган достатъчно подборно и ясно е описал основанията за задържане – както правните, така и фактическите такива, като жалбоподателят при всяко положение се е запознал със самата заповед за задържане в оригинал, която е подписал, поради което не може да се направи извод, че реално е довела до каквото и да било ограничаване на неговите процесуални права, в това число правото на съдебно обжалване. С други думи, изискванията относно информирането на задържаното (и в този смисъл обвиненото) лице както съгласно КЗПЧОС, така и съгласно българското законодателство (чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР), в действителност (практически) са били изпълнени и то в съвсем разумно кратък срок след началото на самото задържане; визираното задържане, до фактическото си приключване, отразено в разписката за освобождаването към обжалваната заповед (09:50 часа на 13.06.2024 г.), е имало своето основание и от гледна точка на превенция от извършване на престъпление от страна на задържания, каквато опасност е съществувала съвсем реално – напълно логично е било да се предположи, че водачът, ако не бъде задържан, може управлява в съответния период (до 24 часа) МПС въпреки наличието на съответната (евентуална) наркотична употреба, включително и при временно отнето СУМПС и при временно отнемане на съответния автомобил посредством принудителни административни мерки по реда на ЗДвП.

Изложеното по-горе е това, което се явява релевантно за законосъобразността на задържането, а не това дали лицето действително е извършило престъпление или не, който въпрос следва да се реши в рамките на друго производство. Наличието относително нерядко на т. нар. фалшиво положителни тестове за употреба на наркотични вещества в хода на контролната дейност по ЗДвП е действително общоизвестно, но това не означава, че не са съществували визираните в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР данни за извършено престъпление (непосредствено възприетото от страна на полицейските служители, чийто екип е спрял жалбоподателя Ч. и последвалият резултат от проверка с техническо средство няма как да не доведат до напълно обосновано подозрение за извършване на съответното престъпление). Липсата на изготвена експертиза (по отношение на проби от кръв и урина), която да опровергава резултата от проверката с техническото средство, до момента на освобождаването на Ч. означава, че докато 3 задържането е било текущо не е имало основание за ревизия на извода за наличие на данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и въобще за ревизия на извода относно цялостната необходимост от съответното задържане.

При извършената цялостна и служебна проверка (арг. от чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) съдът не установи каквито и да било основания за незаконност на процесното задържане, поради което настоящия съдебен състав намира, че следва да потвърди задържането на К. З. Ч., за което е издадена процесната Заповед за задържане на лице рег. № 319зз-10/12.06.2024 г., издадена от И.П.И. на длъжност полицейски инспектор ПК в група ОП при РУ – Полски Тръмбеш.

При такъв изход от делото нормативно установени основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не са налице. По аналогия на уредбата по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на жалбоподателя и в полза на административния орган издал заповедта следва да се присъдят направените от него разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4, изр. 1 и изр. 2, пр. 1 от ЗМВР, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА задържането на жалбоподателя К. З. Ч. с ЕГН ********** от *****, за което е издадена Заповед за задържане на лице рег. № 319зз-10/12.06.2024 г., издадена от И.П.И. на длъжност полицейски инспектор ПК в група ОП при РУ – Полски Тръмбеш

Отхвърля искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Осъжда К. З. Ч. с ЕГН ********** от ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.П.И. направените по делото пътни разноски в размер на 14.35 лева (четиринадесет лева и тридесет и пет стотинки).

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4