Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 05.01.2024, Районен съд - Кнежа

Съд
Районен съд - Кнежа
Дело
Гражданско дело 552/2023
Вид
Решение № 4
Подписан
05.01.2024
В сила
13.05.2024
Състав
Пламен Георгиев Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240,ал.1,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240,ал.1,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99,изр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.13,т.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Кнежа, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело № 20231430100552 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното :

„Агенция за контрол на просрочени задължения“АД,с ЕИК:207172780,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“***“№**,ет.*,представлявано от Изп.директор Ян. Б. Ян. чрез процесуален представител юрисконсулт Т. П.- Д. с посочен съдебен адрес е предявило против Д. Б. М.,с ЕГН********** с постоянен адрес гр.Кн.,ул.“***“№**,общ.Кн.,обл.Пл. обективно кумулативно съединени искове с правни осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.240,ал.1,ал.2,чл.86 от ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД с цена: 5509.94лв.

Ищцовата страна описва,че е подала Заявление по чл.410 ГПК,въз основа на което е било образувано Ч.гр.д.№365/2023г. по описана РС-гр.Кн. ,по което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение,която е била връчена на ответника Д. Б. М. при условията на чл.47.ал.5 от ГПК,в резултат на което и съгласно чл.415,ал.1,т.2 от ГПК за ищцовата страна е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземането си срещу него.

Според ищцовото дружество обстоятелството,въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем №4189425 от 29 юни 2021г.между „Изи Асет Мениджмънт”АД като заемодател и Д. Б. М. като заемател,сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит с подписването на договора за паричен заем заемателят удостоверява,че е получил(стандартен европейски формуляр посочва индивидуалните условия по паричния заем.

Ищцовото дружество иска от съда да приеме,че датата на договор за паричен заем с №4189425 е 29 юни 2021г. ,видно от представения договор с настоящата искова молба,а не както погрешно, поради техническа грешка е посочена датата в заявление го за издаване на заповед за изпълнение като 30 юни 2021г. Според ищцовата страна въпреки допуснатото разминаване в датата, останалите реквизити на договора за паричен заем напълно съвпадат-неговият номер,страни,предмет и съдържание като предвид изложеното иска да приеме,че е налице пълна идентичност на договора за кредит и да приеме представения такъв с настоящата като доказателство за възникналото между страните правоотношение.

Ищцовата страна изтъква,че основанието на което заявлението и настоящата искова молба 1 се подават е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от 30.01.2017г. на основание чл.99 от 33Д и Приложение 1 към него от 02 юни 2022г . между „Изи Асет Мениджмънт” АД,с ЕИК131576434 и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД,с ЕИК202527341,по силата. на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол па просрочени задължения”ООД(правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения”АД,с ЕИК:207172780,считано от 25.11.2022г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Ищцовото дружество описва ,че към настоящата си искова молба прилага препис извлечение от Приложение №1 към договора за цесия,в което фигурират само данните на ответника, доколкото личните данни на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни и доколкото книжата по делото не се предоставят единствено на съда. Ищцовата страна сочи,че „Изи Асет Мениджмънт“АД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия като към настоящата си искова молба прилага и иска от съда да приеме уведомление за извършена цесия от името на „Изи Асет Мениджмънт”АД чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД,което се иска да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Ищцовото дружество се позовава на постановените от ВКС на основание чл.290 и чл.291 от ГПК: Решение № 3/16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. на I ТО и Решение №123/24.06.2009г. по т.д.12/2009г. на II ТО ,съгласно които ако към исковата молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия,същото уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99,ал.З,пр.1 от ЗЗД . Ищцовото дружество счита,че прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,ал.4 от 33Д и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение на спорното право.

Ищцовата страна иска в случай,че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,съобщението да бъде надлежно връчено по реда на чл.47,ал.1 от ГПК и изтъква,че в настоящото производство безспорно се установява,че задължението на ответника произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено като иска съда да приеме,че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Според ищцовата страна уведомлението по реда на чл.99,ал.1 от 33Д е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение като длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.Според ищцовата страна с оглед на изложеното,фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърляне на вземането не е от значение за основателността на иска,след като по делото безспорно се установи,че претендираното с исковата молба задължение не е погасено като в тази насока са Определение №987/18.07.2011г. на ВКС,постановено по гр.д.№867/2011г. и Решение №

173/15.04.2004г. на ВКС,постановено по гр.д.№788/2013г.,Т.К.

Ищцовата страна сочи,че съгласно сключения договор за заем,заемодателят се е задължил да отпусне на заемонолучателя паричен заем в общ размер на 4712лв.,а последният е усвоил цялата сума веднага след сключването на процесния договор,с което заемодателят с изпълнил задължението си.Описва се,че в настоящия договор страните се съгласяват,че със сключването на съшия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем №4103683. Ищцовото дружество изтъква,че страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения,като в случая процесният договор има сила на разписка,като след извършеното прихващане задължението на заемателят се погасява изцяло,а заемодателя му изплаща остатъка от заемната сума по договора.

Според ищцовата страна ответника Д. Б. М. се е задължил,да ползва и върне заемната сума.

2 съгласно условията на сключения договор,като заплати сума в размер на 4939.90лв.,ведно с договорната лихва на 48 седмични погасителни вноски,всяка в размер на

102.91лв.(включваща първоначална главница и договорна лихва),но по договора за паричен заем Д. Б. М. е извършвал плащания в общ размер на 98.23лв. като към настоящия момент дължимата главница е в размер на 4633,54лв.

Освен това според ищцовото дружество за ползването на предоставената заемна сума по с к л юч е н и я Договор за паричен заем №4189425 от 29 юни 2021г. между страните,ответникът дължи договорна лихва в размер,посочен в договора като в настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 216.07лв. за периода от 06 юли 2021г. датата на първата вноска до 31 май 2022г.-датата на настъпване на падежа на договора.

Ищцовата страна изтъква,че разпоредбите на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“АД,при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране,представляващи такси и разноски за напомнителни писма,електронни съобщения,телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9лв. за на всеки 30 дневен период,до максимален размер 45лв. като в настоящия случай ответника Д. Б. М. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 48.00лв. Според ищцовото дружество следва да се има предвид,че разходите и таксите за извънсъдебпо събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.

Ищцовото дружество твърди,че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 31 май 2022г.-последната падежна дата,като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,както и на настоящата искова молба,сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което счита,че същият дължи и обезщетение за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница,в размер на 612,33лв. от 01 юни 2022г. датата,следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението-25 април 2023г.,ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Въз основа на изложеното ищцовата страна иска от съда с ответника да бъдат призовани в съдебно заседание и след като се увери в основателността на предявения иск,да постанови съдебно решение,с което:

Да признае за установено,че„Агенция за контрол на просрочени“АД(правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД) има следните вземания срещу Д. Б.

М.: 4633.54лв.главница, 216.07лв. договорна лихва за периода от 06 юли 2021г. до 31 май ,00 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение,48,00лв.разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение:лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница. в размер на 612.33лв. за периода от 01 юни 2022г.,датата следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 25 април 2023г.,датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Да осъди ответника Д. Б. М. да й заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78,ал.8 от ГПК в общ размер от 350лв.,от които 50,00лв. по чл.13,т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300лв. по чл.25 от НЗПП.

Алтернативно в случай,че ищцовото дружество бъде осъдено да заплати разноски за адвокатско възнаграждение,присъдени в полза на ответника, на основание чл.127,ал.4 от ГПК,се иска от ищцовата страна да бъдат задължени ответника и пълномощника по делото адвокат да предоставят информация относно притежавана от всеки от тях банкова сметка IBAN. BlC, като в случай, че откажат предоставянето на тази информация,да бъдат уведомени,че дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД като 3 институция по чл.56а,ал.З от ЗКИ с електронен достъп Регистъра па банковите сметки и сейфове,воден при БНБ и поради наличие на обоснован легитимен интерес,ще се снабди с исканата информация чрез справка в този Регистър като получената информация от Регистъра на банковите сметки и сейфове ще се използва от „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД единствено с цел изпълнение на задължения по влязло в сила съдебно решение и възстановяване на суми,които в резултат на съдебно решение се явяват платени от клиента без основание,както и за заплащане на дължими разходи за адвокатски хонорари.

Ищцовото дружество сочи,че с оглед реципрочност на направеното искане предоставя банковата сметка на дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, открита при ”Банка ДСК”ЕАД,BG 08 STSA 93000028769273,BIC/SWIFT: STSАBGSF , информацията,за която следва да бъде използвана по делото, с оглед изрично посочените по-горе цели.

Ищцовата страна е направила искания до съда:

На основание чл.238, ал.2 от ГПК,в случай,че не се яви представител за нея в първото по делото насрочено открило съдебно заседание,съдът да разгледа делото в негово отсъствие.Съответно в случай,че ответникът оспори настоящия иск се иска да й бъде дадена възможност след като се запознае с твърденията, възраженията и мотивите му,да ангажира доказателства, както и да вземе становище.