Определение № 369 от 16.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 369 гр. Плевен, 16.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500243 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:********** чрез процесуалния им представител юрисконсулт М. М. срещу Решение №1160/30.07.2025г., постановено по гр.д.

№1177/2025г. по описа на РС-Плевен, имащо характер на Определение по чл.248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските.

В частната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Изразява се становище, че при предявен иск по чл.439 от ГПК обуславящ не е материалния интерес по спора, а погасяване правото на кредитора да се удовлетвори чрез принудително изпълнение. Сочи, че неоправдано в защитавания материален интерес е включен размерът на законната лихва в размер на 6803,37лв. Сочи се, че съобразно практиката на СЕС възнаграждение в посочения размер се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. В заключение се прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да измени решението в частта за разноските като намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна В. Н. А. с ЕГН ********** депозира писмен отговор на частната жалба чрез процесуалния си представител адв. А. С.. Излага становище, че молбата, депозирана по чл.248 от ГПК пред първоинстанционния съд, е недопустима, тъй като е депозирана след преклузивния срок. В условията на евентуалност излага становище, че частната жалба е неоснователна, поради което прави искане съдът да я остави без уважение.

Плевенски окръжен съд, като прецени събраните по делото 1 доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна с право на обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

Съдът намира за неоснователно възражението, релевирано в отговора на частната жалба от страна на процесуалния представител на ищцата, че молбата, депозирана по чл.248 от ГПК от ответната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:**********, е процесуално недопустима. Видно от приложената по първоинстанционното дело справка от ЕПЕП съобщението за изготвеното съдебно решение е било получено от жалбоподателя на 20.05.2025г., когато е започнал да тече двуседмичният срок за депозиране на жалба по чл.248 от ГПК. Този срок изтича съответно на дата 04.06.2025г. Видно от приложеното по делото пощенско клеймо, молбата за изменение на решението в частта за разноските е била предадена на куриер именно на дата 04.06.2025г., която дата е меродавна за преценката досежно момента на депозиране на жалбата в съда.

Поради това съдът намира, че молбата по чл.248 от ГПК, както и частната жалба пред въззивния съд, са допустими и редовни, доколкото са подадени в закоустановения двуседмичен срок от надлежна страна с право на обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, ЧАСТНАТА ЖАЛБА е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Решение №723/20.05.2025г., постановено по гр.д.№1177/2025г. по описа на РС-Плевен съдът е признал за установено, че В. Н. А. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:********** парични суми по издадени в полза на ОББ АД изпълнителен лист от 13.10.2010 г, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 4526 / 01. 10. 2010 г. по ЧГД № 6433 / 2010 г. по описа на PC - Плевен, което вземане е цедирано в полза на ответника, а именно сума в общ размер от 12 590,05 лева , от които 4467,79 лева за главница, договорна лихва от 272,29 лева за периода 28.12.2009г до 29.09.2010 г, наказателна лихва за просрочие в размер на 318,48 лева за периода от 28.12.2009г до 29.09.2010 г, законна лихва върху главницата до изплащане на вземането, която към 31.01.2025г. е в размер на 6803.37 лева, сумата от 106,17 лева за деловодни разноски и 350,11 лева за адвокатско възнаграждение, поради погасяването им по давност.

С решението съдът на осн. чл.78, ал.1 от ГПК е осъдил „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:********** да заплати на В. Н. А. с ЕГН **********, направените разноски по делото в размер на 548,60 лв. за държавна такса и 1550 лв. за адвокатско възнаграждение.

По делото е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:**********, в която е отправено искане съдът да намали присъдения размер на адвокатското възнаграждение, което ответникът е осъден да заплати.

С Решение №1160/30.07.2025г., постановено по гр.д.№1177/2025г. по описа на РС-Плевен, имащо характер на Определение по чл.248 от ГПК, съдът 2 е оставил без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът в обжалвания съдебен акт е приел, че в настоящия случай са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение от страна на ищеца, поради което следва да се присъди пълния размер на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 1550лв.

Настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционното решение, имащо характер на определение, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, но не по посочените в него съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.439 от ГПК, с който ищецът В. Н. А. с ЕГН ********** иска да бъде признато за установено, че не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:********** парични суми по издадени в полза на ОББ АД, изпълнителен лист от 13.10.2010 г, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 4526/01.10.2010 г по ЧГД № 6433/2010 г. по описа на PC – Плевен, което вземане е цедирано в полза на ответника, а именно сума в общ размер от 12 590,05 лева, от които 4467,79 лева за главница, договорна лихва от 272,29 лева за периода 28.12.2009г до 29.09.2010 г, наказателна лихва за просрочие в размер на 318,48 лева за периода от 28.12.2009г до 29.09.2010 г, законна лихва върху главницата до изплащане на вземането, която към 31.01.2025г. е в размер на 6803.37 лева, сумата от 106,17 лева за деловодни разноски и 350,11 лева за адвокатско възнаграждение поради погасяването им по давност.

Ищцата е представила заверено копие от Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2025г. по гр.д.№1177/2025г. по описа на РС-Плевен с уговорено и заплатени адвокатско възнаграждение в размер на 1550лв.

Ответникът по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:********** нито в отговора на исковата молба, нито в молбата-становище, депозирана преди първото и единствено по делото заседание, не е направил своевременно възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.

Богатата практика на върховната ни съдебна инстанция, както и в решенията на СЕС, по-конкретно от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г., които частният жалбоподател цитира, са неотносими в настоящия случай. Това е така, тъй като в тях се приема, че водещ критерий при определяне размера на адвокатското възнаграждение е именно фактическата и правна сложност на конкретното дело, но съдът е овластен да направи тази преценка само и единствено, ако е налице договор за правна защита и съдействие по чл.38 от ЗАдв. или когато е релевирано своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено между ищеца и неговия процесуален представител.

В настоящия случай ответникът е имал възможност да направи възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възражение в отговора на исковата молба или в първото по делото заседание, което не е сторил, а е релевирал същото едва с молбата по чл.248 от ГПК. Съгласно 3 трайната съдебна практика на ВКС, когато възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК се прави за първи път по реда на чл.248, ал.1 ГПК с искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, т.е. след като производството по делото вече е приключило и разноските са присъдени, то е несвоевременно /в този смисъл е и Определение №76/02.03.2022г., постановено по гр.д.№3433/2020г. на IV ГО на ВКС/. В конкретния случай ответната страна е била редовно уведомена за насроченото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, но не е изпратила процесуален представител. В отговора на исковата молба също не е заявено възражение по чл.78, ал.5 ГПК по отношение на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред РС-Плевен. Ето защо, възражението за прекомерност, направено едва с молбата по чл.248 ГПК по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, се явява несвоевременно, което обуславя неоснователност на искането за изменение на акта в частта за адвокатското възнаграждение, заплатено за защита пред първата инстанция.

В този смисъл съдът приема, че следва да се присъди договореното между страните адвокатско възнаграждение, изплатено от ищеца на процесуалния му представител.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Настоящият съдебен акт подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

По изложените съображения и на основание чл. 278 вр. чл. 248 ГПК, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1160/30.07.2025г., постановено по гр.д.

№1177/2025г. по описа на РС-Плевен, имащо характер на Определение по чл.248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4