Решение № 2163 от 16.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2163 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20261110204849 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. В. Х. като законен представител на Еднолично адвокатско дружество „Р. Х.“ срещу електронен фиш серия К № 10971570, издаден от СДВР, с който на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал.

4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се оспорва издаденият електронен фиш. Жалбоподателят счита, че във фиша не е отразена разпоредбата на чл. 189, ал. 6 ЗДвП, което приема за нарушаване правото му на защита. Оспорва се извършване на нарушението. Счита се, че мястото на нарушението не е конкретизирано и че не са ангажирани доказателства за мястото на заснемане. Изтъква се, че нарушителят не е бил известен, че скоростта на движение се е контролирала посредством техническо средство. Твърди се липса на индивидуализация на техническото средство и се оспорва годността му. Поддържа се, че е налице неправилна квалификация на нарушението. Моли се за отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. К., която моли електронният фиш да бъде потвърден. Счита, че са спазени изискванията за издаването му, както и че нарушението е доказано. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Депозирани са и писмени бележки.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.06.2025г. в 21:18 часа в гр. София по бул. „Сливница“ до номер 127-129 с посока на движение от ул. „Чавдарица“ към ул. „Насте Стоянов“ лек автомобил „***“ с ДК № ********** се движел със скорост от 72 км/ч при 1 ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място.

Нарушението е заснето със стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC ERS 400 с № 10BA1B9A01080018 – одобрен тип средство за измерване, успешно преминало техническа проверка след ремонт на 06.02.2025г. съгласно съставен от Български институт по метрология протокол.

Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартиен носител - фотоснимка, отразяваща дата, точен час, скорост и регистрационен номер на превозното средство.

Направена е справка за регистрация на МПС и е установено, че към 19.06.2025г. същото е собственост на Еднолично адвокатско дружество „Р.

Х.“.

С електронен фиш серия К № 10971570 на законния представител на дружеството Р. Х. е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства – справка за собственост на МПС „***“ с ДК № **********, заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи, протокол № 010-СГ-ИСИС/06.02.2025г. от извършена проверка след ремонт на АТСС, издаден от БИМ, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, извлечение от деловодната система на ОПП-СДВР, справка-картон на водача, както и вещественото доказателствено средство – 1 бр. снимка с конкретно отчетени стойности на заснетото МПС.

Събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства единно и непротиворечиво изграждат възприетата от съда фактическа обстановка, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост. Между доказателствения материал не са налице противоречия и несъответствия, поради което не се налага обстоен доказателствен анализ.

При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество жалбата е неоснователна.

Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на атакувания електронен фиш. Той е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП/понастоящем ал. 5/, като съдържа всички задължителни реквизити, изрично и изчерпателно изброени в изречение второ на посочената разпоредба, а именно - данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото за доброволното й заплащане. Сред 2 реквизитите на фиша не е отразяване на разпоредбата на чл. 189, ал. 6 ЗДвП, респективно липсата на отразяване на възможността на нарушителя в 7дневен срок от получаване на електронния фиш да направи писмено възражение пред директора на съответната структура на МВР не може да се приеме за съществено процесуално нарушение.

В случая е допустимо отговорността да бъде реализирана при условията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, тъй като е нарушението установено с автоматизирана система - стационарна система за видеоконтрол, фиксирала скоростта.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В точка 65 /Нова - ДВ, бр. 19 от 2015г./ от ДР на ЗДвП е дадена дефиниция на „Автоматизирани технически средства и системи”, които представляват уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: А) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; Б) мобилни прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП като законен представител на юридическото лице, чиято собственост е МПС, с което е извършено нарушението.

В обжалвания електронен фиш коректно, ясно и пълно е описано мястото на нарушението, като не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Изрично е отразено, че нарушението е извършено в гр. София, на бул.

„Сливница“, № 127-129, като по този начин се съдържат твърдения както за мястото на заснемане със стационарната видеорадарна система, така и за мястото на нарушението. Отразена е изрично и посоката на движение на заснетото МПС. В потвърждение на това е и вещественото доказателствено средство – снимка, отразяваща мястото на заснемане с АТСС.

3

Съдът намира за доказано извършването на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като лек автомобил „***“ ДК № ********** се движел със скорост от 72 км/ч при разрешена скорост в населено място до 50 км/ч. При липса на изрична сигнализация с пътен знак за друго ограничение на скоростта, с която трябва да се движат водачите на превозни средства категория в населено място, ограничението на скоростта е до 50 км/ч.

От приобщените писмени доказателства е видно, че стационарната видеорадарна система, посочена в електронния фиш, е преминало проверка за изправност на 06.02.2025г., както и че същата е одобрен тип средства за измерване. Приобщено е и веществено доказателствено средство - снимка, отразяваща дата, точен час, скорост и регистрационен номер на превозното средство, от която е видно, че техническото средство е отчело скорост на движение от 75 км/ч, като след приспадане на допустимото отклонение, в ЕФ правилно е приета скорост на движение от 72 км/ч. С оглед на това е установено, че автомобилът се е движил със скорост, превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък с 22 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, тъй като водачът на превозното средство е съзнавал, че управлява същото в границите на населено място със скорост, надвишаваща максимално допустимата и е целял това.

Предвид това съдът намира, че в процесния случай е осъществен състав на нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Правилно административнонаказващият орган е приложил санкционната норма, съдържаща се в чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, която предвижда административнонаказателна отговорност за водач, който превиши разрешената максимална скорост за движение в населено място, като за превишаване от 21 до 30 km/h, в която категория попада процесното нарушение, се налага административно наказание глоба в размер на 100 лв. Именно цитираните законови разпоредби АНО е приложил в настоящия случай, като е наложил административното наказание във фиксирания от закона размер, поради което съдът приема, че правилно е приложен материалният закон.

По изложените съображения съдът намери, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

4

При този изход на спора с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, е основателно искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съобразявайки разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правмната помощ, вр. чл.

27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и фактическата и правна сложност на делото съдът присъди в полза на СДВР 66.47 евро/равняващи се на 130 лева/.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 10971570, издаден от СДВР, с който на Р. В. Х. като законен представител на Еднолично адвокатско дружество Р. Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за нарушение на чл.

21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Р. В. Х. да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 66.47 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5