Решение № 727 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110214085 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 – чл. 63 ЗАНН

Образувано е по жалба от Н. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, против наказателно постановление № 25-4332-010729/19.05.2025 г., издадено от Началник Сектор при СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. За същото на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.

В подадената бланкетна жалба единствено е посочено, че жалбоподателят ще даде допълнителни свидетелства в съда.

За проведеното на 28.01.2026 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители. По делото са депозирани писмени бележки от гл. юрк. Кондова, съгласно които моли атакуваното НП да бъде потвърдено и в полза на СДВР да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че се претендира такова.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

На 21.04.2025 г. около 00:48 ч. жалбоподателят Н. Ш. се намирал в гр. София.

Управлявал лек автомобил ***, ДК № ****, собственост на ***, по ул. „***“, с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“. По време на движението не си бил поставил обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. На кръстовището с ул. „***“ и ул. „***“ бил спрян за полицейска проверка от служители на 05 РУ-СДВР, сред които и 1 свидетеля А. К. – командир на отделение при 05 РУ-СДВР.

Обстоятелството, че Ш. управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, било констатирано от полицейските служители, за което свид. К. му съставил АУАН сер. GA № 3950262/21.04.2025 г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението. Като нарушена законова разпоредба цитирал чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят подписал акта без възражения. Писмени възражения срещу съставения АУАН не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

На 19.05.2025 г., въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на извършеното нарушение и дадена му аналогична правна квалификация съобразно разпоредбата чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, Началник Сектор при СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР издала атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 4, т.

7, пр. 1 ЗДвП наложила на Ш. административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева. Това Наказателно постановление е било връчено на жалбоподателя по реда на чл.

186а, ал. 3 ЗДвП на 13.09.2025 година.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля А. К. и писмени - заповед № 513з-6264/19.02.2020 г.; заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г., заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.; справка за регистрация и собственост на МПС и справка картон на водача.

Съдебният състав прецени показанията на разпитаният свидетел като добросъвестно депозирани, логични и в корелация с останалите доказателства по делото. Свидетелят добросъвестно потвърждава констатираното във връзка с изпълнение на служебните си задължения по време на проверката на водача – жалбоподателя Ш..

Съдът кредитира приложените заповеди за компетентност, същите са издадени от официални публични органи и чрез тях са оправомощени актосъставителят да съставя АУАН за нарушения на разпоредбите на ЗДвП и наказващият орган да издава наказателни постановления за налагане на административни наказания. Съдът кредитира и останалите писмени доказателства приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи и отговарят на всички формални изисквания за законосъобразност, регламентирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Връчването на наказателното постановление се е осъществило съгласно разпоредбата на чл. 186а, ал. 3 ЗДвП, според която „чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол може да се връчи отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на издадено наказателно постановление за нарушение по този закон, съдържащо реквизитите на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, с изключение на подписа на длъжностното лице, което го е издало.

Отпечатаният дигитален образ на документа се връчва на проверяваното лице и върху него се отбелязват датата и часът на връчването. Контролният орган и лицето се подписват върху отпечатания дигитален образ, като от този момент документът се счита за връчен…“ По делото е приложен и оригиналът на процесното наказателно постановление, който е подписан от наказващия административен орган. С оглед на изложеното до тук, съдебният състав прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита и да представляват формални основания за отмяна на санкционния акт.

Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.

Въз основа събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи, че на 2 посочените в АУАН и НП време и място, управлявайки лек автомобил лек автомобил ***, ДК № ****, жалбоподателят Ш. е бил без поставен обезопасителен колан, с какъвто лекият автомобил бил оборудван. С това обективната съставомерност на нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е изпълнена.

От субективна страна същото е осъществено при форма на вината пряк умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС, Н. Ш. е съзнавал и е бил наясно със задължението, регламентирано от съответното правило на ЗДвП, въпреки което не е съобразил поведението си с него.

Административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал наложената глоба в предвидения съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП абсолютен размер от 50 /петдесет/ лв., при което наказателното постановление е законосъобразно и в санкционната част.

Основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и преквалифициране на случая в маловажен не се констатираха, предвид липсата на обстоятелства, които да водят до извод за занижена степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от същия вид.

Водим от изложеното, настоящият съдебен състав прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и съобразяване с процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се констатират, при което следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл.

27е от Наредба за заплащането на правната помощ (ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), а именно в размер на 66.47 /шестдесет и шест и четиридесет и седем цента/ евро, равняващи се на 130 /сто и тридесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-4332-010729/19.05.2025 г., издадено от Началник Сектор при СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, за което на жалбоподателя Н. П. Ш. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 25.56 /двадесет и пет и петдесет и шест цента/ евро, равняващи се на 50 /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА Н. П. Ш., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сумата от 66.47 /шестдесет и шест и четиридесет и седем цента/ евро, равняващи се на 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3